Решение № 3521 от 09.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110103288 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. "М." №**, ет. **, ап. ** срещу „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **, офис **, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с искане да се осъди „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 201,60 лв. /двеста и един лева и 60 ст./, представляваща платена без основание такса за разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, предвидена в чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от **.**.****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.01.2022г. е сключил договор за паричен кредит № ***** с ответното дружество, по силата на който е предоставена главница в размер на 1200 лева. Съгласно чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 11.01.2022г., било предвидено заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на 201,60 лв., която е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски. В чл.6.3 от Договора било посочено, че общия размер на всички плащания с включена такса са разглеждане е в размер на 1482,50 лева. Процесният договор бил сключен при следните параметри: главница - 1200 лв., която следвало да бъде възстановена в срок до 11.01.2023 г. на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 12,27 % и годишен процент на разходите 49,86 %. Сочи се, че дължимата от ищеца такса за разглеждане на потребителския кредит в размер на 201,06 лева накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и в този смисъл същата се явявала нищожна. Сделките, противоречащи на добрите нрави били, тези които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, като се използвала материалната затрудненост или незнанието на една от страните за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице такова несъответствие спрямо ищеца, който следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 201,60 лв. Счита, че по сключения 1 между страните договор за паричен заем следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а във втората алинея на разпоредбата се сочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Изисканата от ищеца такса непредставлявала такава по смисъла на 10а, ал. 1 от ЗПК, за такси и комисиони за допълнителни услуги. Счита, че услугата, за която е поискана сумата от 201,60 лв. е свързана с усвояването и управлението на кредита и на основание чл.

10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането й. Същата била във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора. С оглед гореизложеното, твърди, че клаузата противоречи на закона и поради това е нищожна. Освен изложеното, съгласно чл.

11, ал. 1, т .10 от ЗПК, договорът следва да е изготвен на разбираем език и да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Излага, че в ГПР не било включено оскъпяването на заема с ползването на допълнителна услуга - разглеждане на документите за Договора. Счита, че с това се цели заобикаляне на установения максимум на ГПР, установен в чл. чл.19, ал.4 от ЗПК – пет пъти размера на законната лихва, поради което и на осн. ал. 5 от същата разпоредба, клаузата била нищожна. Твърди, че към подаването на исковата молба в съда ищецът бил заплатил изцяло задължението си по процесния кредит, като бил заплатил следните суми по него - 1200 лв. главница по кредита, 80,90 лв. лихви и 201,60 лв. такса за разглеждане. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспора предявения иск по основание и размер. Сочи че между страните на 11.01.2022г. е сключен договор за кредит от разстояние при съблюдаване разпоредбите на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет страницата на кредитора, като посочил желания размер на кредита, срока, наименованието и условията при които желае да ползва кредита. Сочи, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит, същата била подробно описана в договора. Посочен бил лихвен процент в размер на 12.27 % и ГПР в размер на 49.86 %.

Неоснователно било твърдението, че ГПР надвишава определения с ПМС 426/2014 г.

Основния лихвен процент не бил с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора не надвишавал пет пъти законната лихва. Неоснователно било твърдението на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че таксата за разглеждане на кредита е по повод на преддоговорните отношения между страните и към този момент ищецът не е имал качеството на потребител. Излага, че при изчисляване на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума била в размер на 1482.50 лева включва главница в размер на 1200.00 лева, възнаградителна лихва 80.90 лв. и такса за разглеждане в размер на 201.60 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Таксата за разглеждане на процесния договор за кредит била включена в ГПР. Счита, че в случая е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Сочи, че клаузата за разглеждане на договора била индивидуално уговорена, същата не била фиксирана и варирала спрямо параметрите на зададения от кандидата кредит. Тази такса, не била във връзка с усвояването на кредита, която пък от своя страна била обвързана с реалното получаване на кредита и се дължала след сключване на договора. Процесната такса за разглеждането на кредита била дължима за 2 действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, поради което не попадала в ограниченията визирани в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че потребителят е имал право да се откаже от договора както и че настоящото производство, представлява злоупотреба с право. Не счита договорните клаузи за нищожни, доколкото договорът е сключен съобразно законовите изисквания. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между В.

П. С., ЕГН ********** и „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК ********* на 11.01.2022г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***** за сумата от 1200.00 лева, при лихвен процент от 12,27% и годишен процент на разходите 49,86%, със срок на погасяване от 12 месеца, че е налице заплащане на сумата от 1200 лева - главница, 80,90 лева – лихви и 201,60 лева – такса за разглеждане.

От представения и приет по делото договор за потребителски кредит № *****/11.01.2022 г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена сумата от 1200 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 123,57 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса. Срокът на заема е 12 месеца като същият изтича на 11.01.2023 г. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 12,27 %, а годишния процент на разходите по кредита е 49,86 %. В чл. 6,1 е отразено, че се дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора и се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :

Безспорно по делото се установява, че между В. П. С., ЕГН ********** и „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК ********* е налице сключен договор за потребителски кредит № *****/11.01.2023 г., по силата на който е предоставена в пола за С. сумата от 1200 лева със срок на издължаване 12 месеца, които изтичат на 11.01.2023 като е уговорено да се върне сумата чрез 12 месечни вноски в размер на 123,57 лева, включваща главница, лихва и такса разглеждане. От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит е видно, че към дължимата главница и договорна лихва се начислява и такса за разглеждане, в размер на 201.60 лева, разпределена към дължимите месечни вноски. За безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обявено, че налице заплащане на сумата от 1200 лева - главница, 80,90 лева – лихви и 201,60 лева – такса за разглеждане. Спорът в настоящото производство се свежда до това дали начислената и заплатена такса за разглеждане отговаря на законовите изисквания.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Според подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че 3 посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга (експресно разглеждане на искане за кредит), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, разпределена пропорционално към договорената месечна вноска. Твърдението за нищожност на процесната клауза от договора е въведено с възражение, поради което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резултативната част на решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност /като започва от най-обременителното/, съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.