Решение № 516 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300501977 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Асеновград, чрез юрисконсулт Ц., срещу Решение № 260220/10.06.2021 г. по гр.дело № 1071/2020 г. по описа на РС Асеновград.

С обжалваното решение РС Асеновград осъжда Община Асеновград, да заплати на СН. ИГН. ИГН., следните суми: 10 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 15.11.2019 г. при „***“, закрито, фрактура хумери декстра ин п.Проксималис ком.“ – счупване през хирургичната шийка на дясната мишнична кост, в следствие на неполагането на дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи общинска собственост: тротоарна настилка, които вреди се изразяват във физически и психически болки и страдания, претърпени от ищцата С.И., уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, стрес, като причина за счупването е спъване и падане в стърчащ на тротоара циментов блок, на тротоара на ул.“***“ пред супермаркет „Полибит“ (след демонтиране на павилион), ведно със законната лихва в/у главницата от 1 датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 1 560 лева за закупуване на 1 бр. заключваща планка за проксимална хумерална фактура – комплект със заключващи винтове, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 17,40 лева за заплатена потребителска такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, ведно със законната лихва в/у главницата от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 181,29 лева за заплатени медикаменти и лекарства, свързани с лечението, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 1270,26 лева за заплатени разходи за физиотерапия, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1821,16 лева направени разноски в производството.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, необоснован и недоказан, моли да бъде отменен изцяло, ведно с всички законови последици от това, евентуално моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Твърди, че в първоинстанционното производство не е доказан по безспорен начин механизмът на увреждането, не е доказан целият фактически състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – виновно и противоправно поведение и причинени в причинна връзка с него вреди, поради което и Община Асеновград не следва да носи отговорност за причинените на ищеца вреди, поради липса на доказани нормативно установени предпоставки за това. Счита, че присъденото обезщетение следва да репатрира по справедливост причинените щети, а не да е източник на неоснователно обогатяване, като излага съображения, че определеното обезщетение е несъразмерно с претърпените вреди и се явява прекомерно високо.

Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна СН.

ИГН. ИГН., чрез адв. Д., АК Пловдив, в който счита постановеното решение правилно, обосновано и законосъобразно, за което излага мотиви. Твърди, че 2 от събраните по делото доказателства безспорно се установява причината, начина и мястото на което е счупила ръката си, което е със статут на публична общинска собственост, счита присъденото обезщетение справедливо и съобразено с утвърдената съдебна практика, дори занижено, доколкото е установено, че е претърпяла значителни болки както при счупването на ръката, така и при последващите операции и рехабилитации, които продължават.

Моли да бъде потвърдено изцяло Решение № 260220/10.06.2021 г. по гр.дело № 1071/2020 г. по описа на РС Асеновград като правилно, законосъобразно, обосновано и справедливо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Районен съд Асеновград е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл.

84, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата си молба въззиваемата твърди, че при спъване в неравност (циментов блок с височина около 20 км., ширина и дължина около 30 см.) на тротоар в гр. А*, ул. „****“, на 15.11.2019 г. е паднала и при падането е получила закрита фрактура на горния край на раменната кост, което наложило хоспитализация, хирургична интервенция с поставяне на заключваща планка за проксимална хумерална фрактура – комплект със заключващи винтове, трайно обездвижване на горния десет крайник, причинило физически болки, страдания, уплаха, емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, стрес, а и разходи, свързани със закупуване на консумативи за оперативното лечение, медикаменти във връзка с лекуване на травмата и рехабилитация, необходима за раздвижване на 3 крайника. Моли репариране на вредите от Община Асеновград, чиито служители са били отговорни за поддържане на общинските пътища и тротоарни пространства.

Жалбоподателят оспорва и в подадения от него отговор на исковата молба пред РС Асеновград, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане от Община Асеновград за да се ангажира отговорността и, доколкото липсва причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и твърдяно виновно, противоправно поведение на ответника.

Твърди, че не е установен механизма на увреждането. Поради изложените съображения счита, че не следва да носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като не са налице нормативно установените предпоставки за ангажирането и. Евентуално оспорва размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, които счита недоказани и в прекомерно висок размер.

За установяване на исковите претенции пред РС Асеновград са събрани писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника – медицински документи, епикриза, болнични и амбулаторни листове, история на заболяването, ведно с пълна медицинска документация от Клиника по ортопедия и травматология за периода 15-18.11.2019 г., рецепти и разходни документи за извършени плащания във връзка с лечението, жалба, ведно със снимки.

Разпитани са свидетели, доведени от ищеца, като от незаинтересования от изхода на делото свидетел Т., чиито показания съдът изцяло възприема като истинни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ноември месец 2019 г., на тротоара преди магазин „Полибит“, на ул. „*** “, след табелата за гр. Кърджали, ищцата се спънала в циментово блокче, със същия цвят на тротоара и затрупани с листа, „излетяла“ на метър-два напред, паднала на земята и се ударила в друго такова блокче. Казала, че много я боли ръката и не пожелала да и помогнат и да я вдигнат от земята. На мястото, където паднала преди имало павилион на „Лафка“, който бил демонтиран. От разпита на свидетеля И., чиито показания съдът обсъди, като съобрази евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, като съпруг на ищеца, но прие истинни, като последователни, категорични и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установи, 4 че след падането на 15.11.2019 г., когато съпругата му счупила ръката си, три месеца, не е можела да я движи, в следствие на претърпяната от нея операция и закрепена ортопедична планка, като и към момента на даване на показанията му още нямала пълен обем на движение на ръката. Това довело до изключителни страдания за нея, тъй като болките, които изпитвала били много силни и се налагало да приема болкоуспокояващи, да поставя инжекции за разреждане на кръвта, не можела да спи, не можела да се обслужва сама, да върши домакинските си задължения, които и към момента не можела изцяло да поеме, след махане на обездвижващата превръзка започнали рехабилитации, които увеличили болките, като въпреки тях не се достигнало до пълен обем на движение на ръката. Ръката изтръпвала при работа с компютър, когато стои неподвижна. След инцидента ищцата се променила, не била така лъчезарна и усмихната, тъй като се чувствала непълноценна, освен това изпитвала страх при излизане от дома, като в началото изобщо не можела да излиза сама навън, тъй като се опасявала, че пак може да се спъне и падне, престанала да ходи обувки с токчета, носела само ниски обувки. Освен това се наложили и разходи за лечението и, които не се поемали от здравната каса, заплащане на хирургичната плака, медикаменти за успокояване на болката, локални гелове, рехабилитационни процедури.

От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло възприема, изготвено след преценка на приложените към делото материали и медицинска документация, се установява, че по време на инцидента на 15.11.2019 г. на ищеца С.И. е било причинено: счупване през хирургичната шийка на дясната мишнична кост, лекувано оперативно и затруднило основната хватателна функция на десния корен крайник, включително и движенията и, за срок, които е по-дълъг от 30 дни. Механизмът на причиняване - травматичните увреждания по тялото на ищеца са били причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар, с или върху такъв, като по време и начин се установява, че е напълно възможно да са получени така, както е отразено в представените по делото материали.

Дадено е заключение, че описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 15.11.2019 г., при които С.И. е пострадала. Посочва се също от експерта, че болките, страданията, неудобствата, дискомфортът са значителни при такъв вид травма, като са 5 особено силни в началните моменти, в острия период на травмата, като постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси, но се засилват отново при всяка манипулация - операция, започване на ЛФК и т.н.

Установява се, че от началото на травмата пострадалата е приемала болкоуспокояващи, нестероидни противовъзпалителни, антибиотици, вливания, противосъсирващи /антикоагуланти и антиагреганти/. Изписаните на рецептите медикаменти се установява да са в пряко отношение към травмата, получена от пострадалата И. при инцидента на 15.11.2019 г.

Експертът сочи, че извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за правилното протичане на болестния и оздравителния процеси. Извършените от ищеца процедури са допринесли пряко на правилното произтичане на оздравителните процеси в срок, като е било преценено от лекуващите лекари, че след изтичане на срока на последния болничен ищцата е била практически клинично здрава, т.е възстановена е основната функция на десния горен крайник, като е посочено, че при такъв вид травми винаги на края на оздравителните процеси съществуват определени ограничения в движението на засегнатата анатомична област, като целта на ЛФК, физиотерапия и балнеолечение е да се преодолее евентуално затрудняване на движението, което зависи както от самия пациент, така и от своевременното изваждане на металните остеосинтезиращи тела. Посочено е, че тези процеси от биологична гледна точка са строго индивидуални, като не е възможно да се измерят количествено, както и основния им признак – болката, която остава във времето е също строго индивидуална – поносимостта, прагът на чувствителност и т.н. са различни за всеки индивид. Прогнозата за това травматично заболяване е добра, оптимистична. При своевременно и правилно провеждане на лечение, ЛФК, физиотерапия, балнеолечение, пациентът практически възвръща засегнатата основна функция на десния горен крайник. Обичайния срок за оздравяване при такъв вид травма е 5-6 месеца. Напълно е възможно и след този момент да има болки, дискомфорт, но те се са от степен да затрудняват трайно движенията на ръката. Всяка оперативна намеса оставя след себе си оперативен белег. Този белег не е от травмата, а е следствие на лечебна манипулация. Всички белези остават за цял живот. При пострадалата има белег в горната трета на дясната мишнична кост, в областта на оперативната интервенция.