Определение № 4311 от 01.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4311 гр. София, 01.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Частно касационно гражданско дело № 20228003104325 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 30736 от 22.03.2022 г. на М. С. К. против разпореждане от 22.02.2022 г. по в. гр. д. № 3830/2019 г. на Софийски апелативен съд.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се неговата отмяна и произнасяне по молба вх. № 37117 от 20.12.2021 г.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по следните съображения:

В обжалваното разпореждане съдията-докладчик по в. гр. д. № 3830/2019 г. на Софийски апелативен съд е констатирал, че по делото е постъпила молба вх. № 202 от 21.02.2022 г., с която се прави упрек, че съдът в лицето на съдия Рубиева е бездействал, като не се е произнесъл по молба вх. № 37117 от 20.12.2021 г. Приел е, че молба вх. № 37117 от 20.12.2021 г. е поредна молба, в която едни и същи искания веднъж се подвеждат под правната норма на чл. 247 ГПК, друг път под правната норма на чл. 250 ГПК, а трети път под правната норма на чл. 251 ГГК. Посочил е, че по всички молби е налице произнасяне.

Исканията по всички тези молби се свеждат до несъгласие с решението, което е предмет на касационна жалба. Посочено е, че на тълкуване по смисъла на чл. 251 ГПК подлежат неясните или двусмислени решения, които са влезли в сила, а настоящото не е влязло в сила, тъй като е предмет на касационна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежат определенията, респ. разпорежданията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично посочени в закона. В случая обжалваното разпореждане не 1 попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Решение № 10345 от 28.04.2021 г. по в. гр. д. № 3830/2019 г. на Софийски апелативен съд и решение № 10549 от 05.11.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, по същото дело са обжалвани от М. С. К. с касационни жалби, по които пред ВКС е образувано производство по чл. 288 ГПК.

Предвид изложеното, частната жалба против разпореждането е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 30736 от 22.03.2022 г. на М. С. К. против разпореждане от 22.02.2022 г. по в. гр. д. № 3830/2019 г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4325/2022 г. по описа на ВКС, IІI г. о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2