Решение № 8318 от 05.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр.

София, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР В. ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 13444 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 103077/26.04.2017 г., постановено по гр. д. № 61833/2014 г. по описа на СРС, 123 състав е допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС, между следните лица: Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** е ЕГН ********** с адрес ***, Район “****”, върху следните недвижими имоти:

ЗАПАДНИЯ

БЛИЗНАК, представляващ еднофамилно жилище на два етажа от жилищната сграда-близнак, находяща се в е. Мрамор - гр.

София, Столична Община, Район “*******”, на ул. „**********, състоящ се от: на първия етаж - от стая, кухня и сервизни помещения, на втория етаж - от две стаи, без посочена площ по доказателствени документи за собственост, а по данъчна оценка със застроена площ 68 кв. м и разгъната застроена площ от 136 кв.м, която сграда съгласно скица на сграда № 64453/30.10.2013г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК - София е с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ” *******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ от 68 кв. метра; на 2 етажа с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; заедно с ДВОРНОТО място, върху което е построена сградата, съставляващо по доказателствен нотариален акт УПИ V-330 от кв. 9 по плана на гр. София, местност с. Мрамор, с площ по доказателствен нотариален акт от 770 кв. м при граници: улица, УПИ VI-ЗЗО, УПИ XVIII-327, УПИ XII-337, УПИ XIII-336 и УПИ IV-331, който имот съгласно скица на поземлен имот № 63521/25.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК - София с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ 827 кв. метра; Трайно предназначение на територията: урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план: 330, квартал 9, парцел V; при съседи: ***; ***;

***; ***; *** и ***, при следните квоти: 2/8 идеални части - общо за Д.П.М. и Б.М.М., в режим на съпружеска имуществена общност, 1/8 идеална част - за Р.Ц.П.-Б., 1/8 идеална част - за С.Ц.С. и 4/8 идеални части - общо за Б.П.М. и Н.П.М. в режим на съпружеска имуществена общност.

С постановеното решение СРС е допуснал извършване на съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН между следните лица: Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес *** и Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, върху следния недвижим имот:

ЛЯТНА

КУХНЯ - сграда с идентификатор

*** с площ от 49 кв. метра на 1 етаж, състояща се от две стаи, стара фурна и коридор, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК с предназначение: постройка на допълващото застрояване, съгласно скица на сграда № 64747/31.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК-София, при следните квоти: 2/6 идеални части - за Д.П.М., 1/6 идеална част - за Р.Ц.П.- Б., 1/6 идеална част - за С.Ц.С. и 2/6 идеални части - за Б.П.М..

С постановеното решение СРС е отхвърлил предявените от Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** с ЕГН ********** с адрес ***, Район “*******” срещу Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес *** инцидентни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК - за собственост върху следните недвижими имоти:

ЗАПАДНИЯ

БЛИЗНАК, представляващ еднофамилно жилище на два етажа от жилищната сграда-близнак, находяща се в с. Мрамор - гр.

София, Столична Община, Район “*******”, на ул. „**********, състоящ се от: на първия етаж - от стая, кухня и сервизни помещения, на втория етаж - от две стаи, без посочена площ по доказателствени документи за собственост, а по данъчна оценка със застроена площ 68 кв. м и разгъната застроена площ от 136 кв.м, която сграда съгласно скица на сграда № 64453/30.10.2013г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК - София е с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ от 68 кв. метра; на 2 етажа с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; заедно с ДВОРНОТО място, върху което е построена сградата, съставляващо по доказателствен нотариален акт УПИ V-330 от кв. 9 по плана на гр. София, местност с. Мрамор, с площ по доказателствен нотариален акт от 770 кв. м при граници: улица, УПИ VI-330, УПИ XVIII-327, УПИ XII-337, УПИ XIII-336 и УПИ IV-331, който имот съгласно СКИЦА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 63521/25.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК - София с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл.

София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК; с площ 827 кв. метра; Трайно предназначение на територията: урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); е номер по предходен план: 330, квартал 9, парцел V; при съседи:***; 9206.2633.337; ***; ***;

*** и ***, както и върху ЛЯТНА КУХНЯ - сграда с идентификатор *** с площ от 49 кв. метра на 1 етаж, състояща се от две стаи, стара фурна и коридор, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес с. Мрамор, общ. Столична, обл. София, Район ’’*******”, ул. ’’********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/15.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК с предназначение: постройка на допълващото застрояване, съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 64747/31.10.2013 г., презаверена на 05.08.2014 г. на АГКК-София, като неоснователни.

С постановеното решение са осъдени Б.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.М. с ЕГН ********** с ЕГН ********** с адрес ***, Район “*******” да заплатят на Д.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Б.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. **********, Р.Ц.П. - Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес *** общата сума от 1200 лв. - общо направени разноски по предявения инцидентен установителен иск за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците Б.П.М. и Н.П.М., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените инцидентни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК - за собственост върху описаните недвижими имоти допуснати до делба при посочените квоти. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения; постановено при липса на мотиви и при несъобразяване с направените правни и фактически доводи и събрани доказателства.

Жалбоподателите сочат, че с отговора на исковата молба са изложили доводи за начина на придобиване на собствеността на имотите, като съответно са представили и доказателства за това. Изложили са твърдения, че имота е бил индивидуална собственост на праводателя им П. М. В.преди влизане в сила на СК от 1968 г., до когато е действал режим на разделна имуществена общност на съпрузите. Поради това участието на съпругата му в прехвърлителната сделка не е породило правно действие- сделката е недействителна относно нейното участие и следва да бъде обявена за такава. Поради това предмет на прехвърляне е била само ½ ид.ч. от притежавания от В.имот, а останалата ½ ид.ч. е останала в неговия патримониум и е била наследена от наследниците му.

При приемане от страна на съда, че предмет на прехвърлителната сделка е бил целия имот, според жалбоподателите, следва да се приеме, че той /праводателя/ е развалил сделката по отношение на цялата собственост и с новата прехвърлителна сделка в полза на Б.М. собствеността върху целия имот принадлежи на ответниците. С оглед тези доводи, до делба е следвало да бъде допусната само лятната кухня, а по отношение на останалите обекти- искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Отправят искане за отмяна на постановеното решение изцяло.

Въззиваемите Д.П.М., Б.М.М., Р.Ц.П.- Б. и С.Ц.С. са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Отправили са искане за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение като законосъобразно, правилно и обосновано.

Изразяват становище, че за твърденията на ответниците, че праводателя П. М. В.е бил изключителен собственик на имотите не са представени доказателства. Единствените представени – скица на имота от 1959 г. и две квитанции за заплатен данък от 1954 г. и от 1958 г. от страна на П. В.без обозначаване на имота, за който се отнасят, не водят до категоричен извод за основателност на претенциите. В производството не били ангажирани доказателства по предявения насрещен иск, за това че праводателката на първоначалните ищци – Р.

В. не е притежавала права върху имота прехвърлен с нот. акт от 1995 г.

Същевременно, обстоятелството че същата не фигурира в съставения КНА от 1980 г. не означава, че същата не е придобила права на собственост, тъй като последния е бил издаден по време на брака й с П. В.на основание давностно владение. Поддържат изложените правни и фактически доводи по подадения писмен отговор на насрещните искове, че независимо от това дали давностното владение е започнало да бъде упражнявано по време на действието на СК от 1968 г., съгласно чл.103 от ПЗР на СК от 1968 г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити и преди влизането им в сила от съпрузи при заварени бракове. В производството било установено, че бракът между П. В.и Р. В. е бил заварен от СК от 1968 г. и е бил прекратен със смъртта на съпругата на 06.07.1996 г. /при действието на СК от 1985 г./. Следователно, статутът на придобитата от тях собственост се е подчинявал на въведения режим на СИО. При това положение, според въззиваемите, РС не е имал основание да приеме за установени обстоятелства, за които не са събрани доказателства. По тези съображения следва да бъде прието за основателно и направеното от тях възражение по предявения насрещен иск, че между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно това, че процесния недвижим имот е бил собственост на двамата прехвърлители – П. М. В.и Р. Ц. В.. Така, от представеното в производството решение по гр.д.№ 5306/2003 г. по описа на СРС, 31 с-в е установено, че алеаторния договор оформен с нот.акт № 140/1995 г. е бил развален само до размера на правата на прехвърлителя – П. М. и е отхвърлен до размера на притежаваната от неговата съпруга – прехвърлител Р. В. – ½ ид.ч. част поради погасяване по давност на претенцията по чл.87, ал.3 ЗЗД. В проведеното производство ищецът по предявения в делбеното производство насрещен иск – Б.М. не е оспорвал, че собственик на имота е и неговата майка Р. В.. Поради това, според въззиваемите, предявения насрещен иск е изцяло неоснователен и недоказан, а постановеното от СРС решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.