Решение № 260760 от 23.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14211/2019
- Вид
- Решение № 260760
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 23.10.2020
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 14211 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 165397 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 70180/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 173 - и състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че всеки от ответниците - Г.Г.К., ЕГН **********, П.Г.К., ЕГН **********, и В.Г.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 306,67 лв. за главница за доставена за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. до апартамент в гр. София, ж. к. „*****, абонатен № 241545, топлинна енергия, както и 9,67 лв. за извършено дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2017 г.) до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 52,03 лв. за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 1,93 лв. за периода 15.07.2014 г. - 28.04.2017 г.
Със същото решение е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ, че Й.И.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 1533,33 лв. за главница за доставена за периода м. 05.2014 г. - м.
04.2016 г. до топлоснабдения имот (апартамент в гр. София, ж. к. „*****, абонатен № 241545) топлинна енергия, както и 48,34 лв. за извършено дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2017 г.) до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Й.И.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 260,17 лв. за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 9,65 лв. за периода 15.07.2014 г. - 28.04.2017 г.
Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците Й.И.К., В.Г. Н.и Г.Г.К., чрез адвокат Р.Д., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените срещу въззивниците искове. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, както и е необосновано. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Налице е изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период с П.Г.К. (видно от приложената по делото молба - декларация за откриване на процесната партида единствено на негово име, както и съгласие на другите ответници (въззивници)), поради което само той е страна по облигационното договорно отношение с ищеца за процесния период. Без значение е обстоятелството дали въззивниците притежават вещни права и в какъв обем от имота. Твърди се, че сключеният изричен договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ изключва приложението на специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва се, че въззивниците не са ползватели на имота за процесния период. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищцовото дружество - „Т.С.“ ЕАД. С молба от 23.09.2020 г. се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. Претендират се разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Решението, постановено по исковите претенции срещу П.Г.К., ЕГН **********, както и в частите, с които са отхвърлени предявените срещу Й.И.К., В.Г. Н.и Г.Г.К. искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваните части, като във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост на суми, начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофокация София“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което производството се явява процесуално допустимо.
За уважаване на предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството им „потребител“ на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница.
В случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира същият) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Безспорно е обстоятелството, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот като наследници на Г.В.К., при квоти: 5/8 ид. ч. за Й.И.К. (съпруга) и по 1/8 ид. ч. за Г.Г.К. (дъщеря), В.Г.К.
(дъщеря) и П.Г.К. (син) (видно от удостоверение за наследници от 20.12.2001 г. и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.06.1991 г.).
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване количеството на доставена и начислена топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период, размера на сумите за главници и лихви, както и правилното им счетоводно отразяване от ищеца.
Безспорно е и обстоятелството, че П.Г.К. е потребител на топлинна енергия по правоотношение с „Т.С.“ ЕАД. По делото е прието заявление - декларация с вх. № 178/18.10.2012 г., подадено от ответника П.Г.К. към топлопреносното дружество за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*****, за абонатен номер 241545.
В заявлението е посочено, че домакинството се състои от 4 членове, а в декларацията - че имотът ще се ползва за жилищни нужди.
Приета е по делото и изрична декларация от 17.10.2012 г. на въззивниците - Й.К., В. Н.и Г.К., в която са заявили, че са съгласни партидата да бъде прехвърлена на П.Г.К..
Спорно пред въззивната инстанция е дали последните имат качеството „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката, за което въззивниците (ответници) са направили своевременно възражение в срока за отговор по чл. 131 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства (в този смисъл ТР №
Разпечатката съдържа 44 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7a525cd-575d-4667-b114-5ea791b70167