Решение № 1638 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20251100900924 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Италия С.П.А.

(Leasys Italia S.P.A.), дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република **********със седалище и адрес на управление в Корсо Орбасано 367. 10137 Торино, Република **********регистрирано в Официалния регистър на Търговскопромишлената, занаятчийска и селскостопанска камара на Торино под номер 08083020019, представлявано от Е.Ф., гражданин на Република **********роден в Мезние, Бриндизи, Република Италия на 06.06.1979г., действащ в качеството си на прокурист на дружеството, чрез пълномощниците адв. Г. М., и адв. Н. У. и двете от САК, срещу „ОХ МАРКЕТ

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД ЕИК 208169869, със седалище и адрес на управление в област София, община Столична, гр.София, п.к. 1000, р-н Триадица. бул.“Витоша“ № 48, ет. партер, представлявано от О.Р. Г Х. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), на основание чл. 55. ал. 1. предл. първо от ЗЗД. като платена без основание - при начална липса на основание и в условията на евентуалност сумата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се сторените разноски в настоящото производство и в обезпечителното такова.

1

Ищецът твърди, че е италианско дружество, част от международната бизнес група на Л. („Групата на Л."), чиято основна дейност е свързана с предоставяне автомобили под наем и системи за управление на фирмени автопаркове. Ha 26.02.2025 r. д-р Д.И. (Dr G.I.) (Д-p И.”), който към този момент е изпълнявал длъжността главен финансов директор на Л. получил на личната си електронна поща /****) имейл със заглавие „преписка DRP6288“.

С имейла д- р И. бил уведомен, че във връзка с изключително поверителна сделка на Групата на Л. по придобиване на неуточнено дружество, базирано в Европа, д- р И. трябвало да съдейства с прехвърляне на парични средства, собственост на Ищеца. Въпросната сделка щяла да бъде осъществена чрез френския орган за надзор на финансовите пазари (Autorite des marches financiers) и с помощта на г-н Д.П. (Mr D.P) („г-н П.”) от одиторската фирма Грант Торнтън (Grant Thornton). В тази връзка, плащанията щели да стават въз основа на оторизации за съответните плащания от френския орган за надзор на финансовите пазари (Autorite des marches financiers) с искане към Л. да извършва плащанията. Освен това, според посоченото в имейла, френският орган за надзор на финансовите пазари (Autorite des marches financiers) бил предоставил строги указания за сделката, съобразно които, освен че трябвало да бъде идентифицирано само едно лице за контакт от страна на Групата на Л.

(което щял да бъде именно д-р И.), устната комуникация за сделката-лично или по телефона-била забранена и всички контакти трябвало да се осъществяват единствено в приложението Whatsapp или чрез лични имейл адреси (т.е. не било разрешено използването на служебна електронна поща).

Също така, сделката трябвало да остане поверителна до официалното й представяне, за да се избегнат санкции. Тъй като горепосоченият имейл изхождал от адрес ****@)gmail.com, привидно изглеждало, че е изпратен от личния имейл на тогавашния главен финансов директор на компанията майка на Ищеца - Л. С.А.С. и пряк ръководител на д-р И. - д-р А.Д. (Dr A.D.) /„д-р Д.”/.

На 27.02.2025г. д-р И. получил и телефонно обаждане на личния си телефонен номер, идващо от номер +**** от лице, представящо се за г-н П., което уведомило д-р И. относно предстоящото първо плащане. По-късно на съшия ден, този път от името на д-р Д. чрез горепосочения имейл адрес ****@)gmail.com на д-р И. били изпратени инструкции за първите плащания и му било наредено да продължи комуникацията с д-р Д. на телефонен номер +****. който бил специално създаден за сделката и който досега д-р Д. не бил използвал. На 03.03.2025 г. д-р И. бил добавен към групa в приложението WhatsApp, наречена „DRP628“, в която присъствали още два телефонни номера: единият е горепосоченият +**** на представящото се за д-р Д. лице, а другият + ******* бил представен за номер на г-н Р. Д’А., който към момента бил изпълнителен директор на Ищеца.

В периода 27.02.2025г. 12.03.2025г., д-р И. получавал по имейл инструкции за плащанията, след изпълнението на които, той потвърждавал писмено в приложението WhatsApp съответното извършено плащане.

На 11.03.2025г., д-р И. получил нов имейл от лицето, представящо се за д-р Д., с който му била изпратена инструкция за плащане на сумата от 994 2

515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента) по банкова сметка с IBAN: BG70 BGUS ****, с получател Ответника и основание за плащането „DRP628“.

Така, въз основа на инструкция от лице, което в действителност не е било оправомощено да представлява Ищеца и вследствие на измамни действия спрямо главния финансов директор на Ищеца д-р И., същият е бил въведен в заблуждение да направи на 11.03.2025г. банков превод в горепосочения размер от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента) от сметката на Л. в банка УниКредит С.П.А. - Италия по банкова сметка с IBAN:BG70BGU**** в „БЪЛГАРОАМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, ЕИК 121246419, с титуляр на сметката и бенефициер на плащането „Ох Маркет Интернешънъл“.

След като банковият превод бил извършен, Ищецът установил, че всъщност инструкцията за извършване на плащането била привидна и била в резултат на измамни действия, предприети спрямо него от неизвестни лица, които ги извършвали чрез имейл адреса ****@)gmail.com, респективно представящи се да действат от името на д-р Д..

Ищецът твърди, че никога не е бил нареждан процесния превод от него или оторизиран от д-р Д., главен финансов директор на компанията майка на Ищеца - Л. С.А.С. Ищецът Л., като собственик на посочената сума и титуляр на сметката, от която бил направен преводът, никога не бил изявявал воля за извършване на разпореждане с тази сума в полза на Ответника „Ох Маркет Интернешънъл“, нито на което и да било трето лице в България или в други страни, нито е било в каквито и да било правни отношения с Ответника.

Твърди, че на 14.03.2025г. Л. надлежно било подало до компетентните италиански власти жалба за извършеното спрямо него престъпление.

Счита, че приложимото материално право към правоотношенията възникнали между Л. и Ох Маркет Интернешънъл и основани на неоснователно обогатяване, следва да бъде определено съгласно нормите на международното частно право и в частност lex fori. Доколкото Ответникът е дружество със седалище и адрес на управление в България, съгласно lex fori на българския съд приложими следва да са нормите на Регламент (ЕС) № 864/2007 за приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) („Рим П“). Съгласно тези законодателни актове, спрямо отношенията, възникнали между Л. и Ох Маркет Интернешънъл основани на неоснователното обогатяване. приложимо следва да е правово на държавата, където е настъпило неоснователното обогатяване, т.е. българското материално право (чл. 10. ал. 3 от Рим II).

Ищецът твърди, че банковият превод на сумата от 994 515.50 евро, прехвърлена от Л. на Ох Маркет Интернешънъл на 11.03.2025г., бил направен при начална липса на основание - не било налице нито някакво облигационно или друго правоотношение между страните, изискващо плащането на тази сума от Ищеца в полза на Ответника, нито фактура или каквито и да са други счетоводни документи, оправдаващи направения превод. Напротив, преводът бил извършен от Л. вследствие на измамни действия от неизвестни лица, 3 които му изпратили измамливи инструкции за тази цел, като във връзка със случая били сигнализирани компетентните органи в Република Италия.

Ищецът поддържа, че процесната сума била получена от ответника без основание и следва да бъде върната на Л.. Счита, че Л. е активно легитимирано да иска от Ответника на основание чл.55 ал.1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите възстановяването на сумата като платена при начална липса на основание.

В условията на евентуалност счита, че е легитимиран да иска връщане на процесната сума от Ответника на основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като в противен случай Ответникът би се обогатил неоснователно с нея.

Ответникът, надлежно уведомен за предявения иск, в законоустановения срок не подава писмен отговор на исковата молба.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - за връщане на заплатената сума при начална липса на основание, в условията на евентуалност иск с правно осн.чл.59 ЗЗД – за връщане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Oтветникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Пълномощниците на ищеца са направили искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в съдебно заседание от 21.10.2025г.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства и събраните в хода на производството съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен.

При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният главен иск следва да бъде уважен, а евентуалния не следва да бъде разглеждан.

На основание чл. 239 ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.

Съдът ще осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), на основание чл. 55. ал. 1. предл. първо от ЗЗД като платена без основание - при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят 4 разноски в производството в размер на 148 127,85лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

На основание изложеното и на осн.чл.238 и чл.239 ГПК, Съдът РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ОХ МАРКЕТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД ЕИК

208169869, със седалище и адрес на управление в област София, община Столична, гр.София, п.к. 1000, р-н Триадица. бул.“Витоша“ № 48, ет. партер, представлявано от О.Р. Г Х. да заплати на Л. Италия С.П.А. (Leasys Italia S.P.A.), дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република **********със седалище и адрес на управление в Корсо Орбасано 367. 10137 Торино, Република **********регистрирано в Официалния регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и селскостопанска камара на Торино под номер 08083020019, представлявано от Е.Ф., гражданин на Република **********роден в Мезние, Бриндизи, Република Италия на 06.06.1979г., действащ в качеството си на прокурист на дружеството, сумата о т 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), на основание чл. 55. ал. 1. предл. първо от ЗЗД като платена без основание - при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 994 515.50 евро (деветстотин деветдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет евро и петдесет цента), от датата на подаване на настоящата искова молба – 09.05.2025г. до окончателното изплащане на дължимите суми.