Акт от 13.07.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 1118/2023
- Подписан
- 13.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.229 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 ал.2 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.70 ал.2 т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.17 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
- чл.23 ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
- чл.9 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1993
Варна, 13.07.2023 г.
Административният съд -
Варна - XXVI тричленен състав, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА частно канд № 20237050701118 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Образувано е по частна касационна жалба от
Вр.И.Д.Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“) против определение №14/20.01.2023г, с което на осн.чл.84 от ЗАНН вр.чл.25 ал.2 от НПК е спряно производството по АНД №402/2022г по описа на РС – Девня до приключване на производството по адм.д. №1236/2022г по описа на Административен съд – Варна. Твърди се незаконосъобразност на определението на няколко основания: 1). По двете горецитирани производства е налице идентичност единствено по отношение на страните, но са различни оспорените актове и процесуалния ред за разглеждането им – НПК, приложим по препращането на ЗАНН, съотв. АПК; 2).Разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК визира като основание за спиране на производството преюдициално запитване до СЕС, отправено в хода на наказателно производство, докато в случая запитването, поради което е спряно АНД №402/22г на РС – Девня, е отправено по административно дело; 3). Принципно производството по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, се спира до произнасянето на СЕС, а в случая АНД № 402/22г е спряно до произнасянето на националния съд до делото, по което е било отправено преюдициалното запитване; 4). На последно място, но не и по важност – обстоятелството, че в двете производства е приложима една и съща разпоредба от вътрешното право, чието съответствие с правото на ЕС е предмет на преюдициалното запитване, не е достатъчно основание за спиране на производството по АНД №402/2022г, без да са изследвани и всички други релеватнтни факти по делото. С тези аргументи се претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество от първоинстанционния съд.
С отговора си по частната жалба ответното
„Солвей Соди“ АД оспорва всички твърдения на касатора: 1). Твърди се, че спорът по адм.д. №1236/2022г на АС – Варна е преюдициален спрямо този по АНД №402/2022г, понеже от решаването на въпроса дали Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации от 28.04.2022г е законосъобразно – в каквато връзка е преюдициалното запитване до СЕС по административното дело – зависи отговорът на въпроса дали същото е създало задължение по чл.17 от ЗЗНН за дружеството, за чието неизпълнение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с НП – предмет на оспорване по АНД. Твърди се, че разрешаването на въпросите за законосъобразността на ИАА с влязъл в сила съдебен акт е от съществено значение за преценката за законосъобразност и на НП. Поддържа се, че независимо от липсата на изрична правна норма в НПК, сходна на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, с обжалваното определение ДРС правилно е приложил по аналогия чл.25 ал.2 от НПК, с позоваване на съдебна практика в смисъл, че разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК не следва да се тълкува стеснително, и е приложима и в случаите на отправено преюдициално запитване по друг вид дела извън наказателни; 2).
Поддържа се, че въпросите под №8 и №9 от преюдициалното запитване, отправено до СЕС по адм.д. №1236/22г на АС – Варна, са идентични с формулираното във въззивната жалба срещу НП по АНД №402/22г на РС – Девня искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, т.е. в случай, че такова запитване не бе отправено по административното дело, то би било направено по административнонаказателното дело и отново би резултирало в спиране на производството по него; 3). В заключение се твърди, че несъмнено в случая е налице преюдициалност на спора по адм.д. №1236/22г на АС – Варна спрямо този по настоящото АНД №402/22г на РС – Девня, и в преценката на съда по двете дела не следва да има различия, поради което се поддържа приложимост на чл.25 ал.1 т.4 от НПК в настоящия казус, както правилно се е произнесъл и районният съд с проверяваното си определение. С тези съображения се настоява за отхвърляне на частната касационна жалба като неоснователна.
Касационният съдебен състав счита частната жалба за основателна.
Производството пред ВРС е образувано по въззивна жалба от „Солвей соди“ АД – Девня, представлявано от изп.член на Съвета на директорите С.
Н. чрез пълномощника му адв.М.К. ***/29.11.2022г на вр.и.д.Председател на ДА „ДРВВЗ“, с което за нарушение по чл.17 от ЗЗНН на дружеството в качеството му на задължено лице по чл.23 ал.2 от ЗЗНН е наложена Имуществена санкция в размер на 26 711 128лв. Видно от фактическото описание на нарушението в НП, същото се състои в това, че като задължено лице по смисъла на специалния Закон за запасите от нефт и нефтопродукти не е създало определените му с Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г на Зам.председателя на ДА запаси за извънредни ситуации от 53 422.256 тона котелни горива в предвидения в ЗЗНН срок до 01.07.2022г.
Ведно с въззивната жалба са представени доказателства за оспорване на Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г за създаване на запаси за извънредни ситуации по реда на АПК, по повод на което е образувано адм.д. №1236/2022г по описа на Административен съд – Варна. С разпореждане от 04.01.2023г. на ДРС производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание на 20.02.2023г. С молба от 10.01.2023г пълномощникът на „Солвей Соди“ АД е поискал спиране на делото до постановяване на влязло в сила решение по адм.д. №1236/2022г на АС – Варна с аргумент, че въпросът за законосъобразността на Разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации е от значение за правилното решаване на спора по АНД. В молбата е изложено, че съдът по административното дело е отправил преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-784/2022г, и че въпросите по т.8 и т.9 от запитването се отнасят конкретно до тълкуване на чл.21 от Директива 2009/119 и съответствието на предвидената в националното ни законодателство система от санкции с принципите на ЕС. Посочено е също, че базират оспорването на НП именно на факта, че наложената им значителна по размер имуществена санкция е мотивирана единствено с наличието на Разпореждането за създаване на запази за извънредни ситуации, което подлежи на предварително изпълнение, но съответствието му с материалния закон и с общностното право е от решаващо значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. В евентуалност е направено искане делото да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело С-784/22г.
Към молбата са приложени препис от определението по административното дело, с което е отправено преюдицианото запитване до СЕС.
С оспореното понастоящем определение РС –
Девня се е произнесъл по молбата на въззивното дружество в деня на постъпването й, като е посочил единствено, че НП е издадено въз основа на оспореното пред АС – Варна Разпореждане за създаване на запаси; че несъмнено решаването на адм.д.
№1236/22г е от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и за правилното му решаване; че производството по самото административно дело е спряно до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване; че доколкото някои от въпросите по същото почти дословно преповтаря съдържанието на исканото по АНД преюдициално запитване, то повторното отправяне на такова е безпредметно.
Така съдът приел, че са налице материалноправните предпоставки за спиране на производството. По отношение на процесуалноправните посочил, че независимо от липсата на изрична разпоредба, регламентираща спирането на АНП, то не е недопустимо предвид препращането към правилата на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН. Така приел, че приложима по аналогия е нормата на чл.25 ал.2 от НПК, допускаща спиране на производството, когато се чака отговор на изпратена молба за международна правна помощ. С тези съображения ДРС постановил спиране на производството по АНД №402/22г до приключване на това по адм.д. №1236/22г на АС- Варна.
Настоящият касационен състав не споделя тези правни изводи.
На първо място следва да бъде посочено, че безспорно е налице връзка между двете производства – това по адм.д. №1236/2022г на АС – Варна с предмет законосъобразността на Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г за създаване на запаси за извънредни ситуации в задължение на „Солвей Соди“ АД, и това по АНД №402/2022г на РС – Девня с предмет законосъобразността на НП, с което е ангажирана отговорността на „Солвей Соди“ АД за неизпълнение на същото задължение по Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022г за създаване на запаси за извънредни ситуации. В самото НП е посочено, че административното нарушение се осъществено чрез неизпълнение на вмененото с Разпореждането задължение.
С това обаче се изчерпва връзката между двете производства. Така на първо място макар и еднакви страни – „Солвей Соди“ АД и Вр.и.д. председател на ДА „ДРВВЗ“, те участват в двете производства в различни процесуални качества – жалбоподател и административнонаказващ орган в производството по ЗАНН, и жалбоподател и административен орган в производството по АПК. Това са различни, отделни, самостоятелни производства, развиващи се по различен процесуален ред, уреден в различни кодекси – НПК, приложим по препращането на чл.84 от ЗАНН, и АПК с приложение на ГПК за неуредените случаи по препращането на чл.144 от АПК.
Съобразно гореизложеното, във въззивното съдебно производство по ЗАНН са приложими процесуалните правила на НПК.
Принципното разбиране на законодателя е, че воденото наказателно производство винаги има приоритет пред останалите видове съдопроизводства (граждански и административни), вкл. и по отношение на възможността за спиране на наказателното производство по повод висящо друго такова, различно от наказателно, т.е. че развитието и приключването на водено наказателно производство не се поставя в зависимост от развитието и приключването на гражданско, административно или друго производство, различно от наказателно такова по своя характер.
Основанията за спиране на наказателното производство са лимитативно изброени в чл.25 от НПК. Така съгл.чл.25 ал.1 т.4 от НПК наказателното производство се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС. Съществува прочиворечива съдебна практика на наказателните и на административните съдилища дали този текст предоставя възможност на въззивния съд в производство по ЗАНН да спре същото до приключване на административно дело, по което е отправено преюдициално запитване.
Наказателните съдилища приемат, че такова спиране е възможно само при отправено преюдициално запитване по наказателно производство – независимо дали по спряното дело или по друго такова, когато решението на СЕС е от значение за правилното решаване на делото. Административните съдилища приемат, че тази разпоредба не следва да се тълкува стеснително, т.е. че въззивният съд в производство по ЗАНН има възможност да го спре и при отправено преюдициално запитване до СЕС по административно дело, когато е налице връзка между делата, и решението по административното дело е преюдициално за това по административнонаказателното. Противоречието в тези становища е обяснимо със същностните различия на наказателното от една страна, и на административното, съотв. гражданското правораздаване от друга.
Настоящият съдебен състав счита, че анализът и тълкуването на приложимите процесуалноправни норми налага извод за правилност на първото становище.
От една страна един от основните принципи на наказателното правораздаване е забраната за разширително тълкуване на правните норми. Макар тя да визира материалноправните такива съобразно с принципа на чл.9 ал.1 от НК, че престъпление е само това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, според настоящия съдебен състав липсва основание за разширително тълкуване и на процесуалните норми на НПК. От граматическото тълкуване на чл.25 ал.1 т.4 от НПК е очевидно, че на спиране подлежи само конкретното наказателно производство, по което съдът е отправил преюдициалното запитване до СЕС; в противен случай би бил използван различен израз, например – при отправено преюдициално запитване до СЕС по същото или по друго наказателно производство с преюдициален характер. Този извод се потвърждава и от сравнението на чл.25 ал.1 т.4 от НПК с уредената в чл.485 и сл. в Глава тридесет и седем от НПК процедура по изготвяне и изпращане на преюдициално запитване до СЕС по наказателноправни въпроси. Независимо от горното практиката на наказателните съдилища в смисъл, че спиране на наказателното производство в хипотезата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК е допустимо и при отправено до СЕС преюдициално запитване по друго наказателно производство, е съответно на принципа, че наказателното производство е възможно да бъде спряно само във връзка с друго производство от наказателен характер.
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7a4ba68-fe8f-4dd6-b287-babd1573901c