Решение № 128 от 28.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 821/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, ал. 1, пр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292 · Търговски закон
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000821 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Даесеф“ АД чрез адв. Х. срещу решение № 260159 от 12.04.2023г., по т.д. № 418/2020г., по описа на СГС, с което е отхвърлен главния иск срещу „Обединена млечна компания“АД, за сумата от 30 000 лв. – част от пълния претендиран размер от 190 400 лв., представляваща обезщетение в размер на пропуснатите ползи от непоръчани в пакет кофички за кисело мляко и алуминиеви капачки за периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018г., изразяващи се в разликата между покупната и продажната стойност на нереализираните количества продукти от 3 500 000 броя месечно по цени съгласно договор № ДС-03/10.02.2015г. и предоговорени с търговско предложение от 20.09.2016г., както и евентуалния иск за сумата от 30 000 лв. – част от пълния претендиран размер от 190 400 лв., предсталяваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на недобросъвестното поведение на ответника при въвеждане на ищеца в заблуждение при преговорите между страните за продължаване на договорното им правоотношение в периода 2017/2018 г. и е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 11 974,64 лева.
Въззивникът/ищецът – Даесеф“ АД счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. На първо място твърди, че СГС непълно и невярно е установил част от фактическата обстановка по спора, игнорирал и не е обсъдил събрани по делото доказателства и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на избирателен анализ на 1 отделни доказателства. Това довело до неправилно прилагане на разпоредбите на материалния закон към установени по делото факти. От правна страна счита за неправилен извода на съда, че търговските отношения между страните по делото били регулирани от последния подписан договор – ДС 03/10.02.2015г., а не от процесното търговско предложение от 20.09.2016г., по отношение на което ответното дружество не се било противопоставило веднага, с оглед изискванията на чл. 292, ал. 1 ТЗ. На следващо място твърди, че процесното търговско предложение било прието чрез приемане на доставките и осчетоводяване на издадените за тях фактури от ответника за периода 01.12.2016г. – 10.02.2017г., както и тяхното заплащане. Твърди, че търговското предложение на ищеца от 20.09.2016г. е прието от ответника на 26.09.2016г., който се противопоставил едва месец след приемането на процесните опаковки и при условията на новото търговско предложение. Твърди, че всички фактури за доставените стоки били подписани от представител на ответника и са осчетоводени, който не се противопоставил веднага и приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Цитира практика на ВКС – решение № 523/20.10.2008г. по т.д. 274/2008г. на ВКС, І т.о. и решение № 103/11.07.2014г. по т.д. 2334/2013г. на ВКС, ІІ т.о. Според въззивника, отхвърлянето на търговското предложение от ответника с писмо изх. № 442/22.12.2016г. е станало след неговото приемане с конклудентни действия, описани по-горе. Счита, че неправилно е отхвърлена и претенцията по евентуалния иск с правно основание чл. 12 ЗЗД. СГС неправилно приел, че нямало налице недобросъвестно поведение от страна на ответника при воденето на преговори за сезон 2017/2018г. Подробни съображения излага в представената в открито съдебно заседание писмена защита. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения главен иск, при условия на евентуалност иска за обезщетение по чл. 12 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият/ответникът - „Обединена млечна компания“ АД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв Г.. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Представя писмена защита в указания от съда срок. Излага подробни съображения по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Моли въззивният съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и 2 страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договори за покупко-продажба на PS кофички с вместимост: 500 мл; 400 мл; 300 мл; 250 мл; 200 мл и алуминиеви капачки при договорено месечно количество не по-малко от 2 500 000 броя поотделно от кофичките и от капачките, които договори са сключени, съответно на 05.06.2008г., на 06.01.2010г., на 10.02.2011г., на 10.02.2012г., на 08.02.2013г., както и договори, сключени между страни с предвидено в тях увеличение на количеството кофички и капачки – на не по-малко от по 3 500 000 бр. на месец, сключени съответно на 08.02.2014г. и на 10.02.2015г. Във всеки от договорите /с изключение на първия от тях/ е предвиден срокът му на действие от една година, считано от датата на подписването му, с възможност за удължаването му за още една година, в случай, че не бъде прекратен писмено. В Приложение № 1 към всеки от договорите са уговорени цената за отделния вид произведена стока, транспортните разходи и начина на плащане. Цената по последно сключения договор от 2015 г. е променена по допълнително договаряне между страните с анекс № 1 от 30.06.2015г. и анекс № 2 от 01.09.2015г. С писмо изх. № 356/17.08.2016г., ответникът е уведомил ищеца, че ще поръчва минимално количество продукти съобразно договора до изтичане срока му действие – 10.02.2017г. В писмото се сочи, че съгласно вътрешните правила и процедури на „Обединена млечна компания“ АД, в началото на м. 11.2016г. стартира процедура по избор на доставчици на опаковъчни и други материали за следващия бюджетен период, като в тази връзка ще бъдат разгледани всички оферти на кандидатите, включително и на „Даесеф“ АД, в случай, че бъде подадена такава с нови параметри и условия. Ищецът е отговорил с писмо изх. № ДС-32-1/25.08.2016г., че има намерение за предоговаряне при отправена актуална оферта от страна на „Обединена млечна компания“ АД, свързана с подобряване на съществуващите до момента договорни условия. С писмо изх. № DS-37/20.09.2016г., ищецът е отправил до ответника предложение за сключването на договор в сила от 01.01.2017г. и за сезон 2017г. при нова по-ниска цена, с оглед въвеждане на иновативна технология в производството на продуктите – предмет на продажбата. С покана изх. № 407/24.11.2016 г. от „Обединена млечна компания“ АД до „Даесеф“ АД, получена по електронен път, ответникът бил поканен да участва в кампания за сключването на договори за доставка на кофички за кисело мляко, като в тази връзка на дружеството е указано да посети офиса на посочен адрес за получаване на изходна информация и допълнителни разяснения за съдържанието на офертата и сроковете за представянето й, като е посочена и необходимостта от представяне на надлежно подписана декларация за конфиденциалност в оригинал, не по-късно от 02.12.2016г. С писмо изх.
№ 439/16.12.2016 г. от „Обединена млечна компания“ АД до „Даесеф“ АД, се поддържа изразеното вече становище за прекратяване на договора от 2015г. на 10.02.2017 г., както и че отправената покана за представяне на оферта за новия бюджетен период не следва да се тълкува като желание за продължаване действието на договора. За удостоверяване получаването на писмото е представена товарителница за експресни куриерски услуги № 8400268, с подпис на получателя и вписана дата на полагането му – 19.12.2016 г.
По делото са приети фактури, приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки за 3 доставена продукция от ищеца на ответника за периода месец декември 2016г. до месец януари 2017г., в които са описани вида, количеството и единичната стойност на стоките.
В писмо с изх. № 442/22.12.2016 г., адресирано от „Обединена млечна компания“ АД до „Даесеф“ АД се сочи за получавани от началото на м. 12.2016г. фактури с начислена допълнителна отстъпка, която не е предвидена в договора от 2015г., като са посочени конкретно фактурите, които не отговарят на ценовите условия /издадени на 01; 06; 08;
13.12.2016 г./. Заявено е изричното противопоставяне на „Обединена млечна компания“ АД на начисляването на допълнителна отстъпка, както и прекратяване действието на договора след 10.02.2017г. Заявено е искане за издаване на коригиращ счетоводен документ за пълния размер на дължимите суми по посочените фактури.
По делото е представена нотариална покана от ответника, с която се е противопоставил на твърденията на ищеца, че между тях е налице действащ договор за 2017/2018г. Посочено е, че причината за връщането на фактурите от 20.12.2016г., 27.12.2016г. и 29.12.2016 г. е, че не са приети от „Обединена млечна компания“ АД, доколкото не отговарят на изискванията на закона и договора, като връщат и останалите издадени такива през м. 12.2016г. и м.
01.2017г., и заявява искане за коригирането им чрез издаване на кредитно известие за това. С писмо изх. № 15/09.01.2017г. от ответника до ищеца, отново е заявено противопоставянето на продължаване на договора между страните за периода 2017/2018г., както и за предоговаряне на условията по същия. Излага категорично отказ за приемане предложението на ищеца от 20.09.2016г., включително и предлаганите търговски отстъпки от договореното към момента. Заявено е изричното противопоставяне на опитите за принуждаване на „Обединена млечна компания“, да продължи да поръчва цялото си нужно количество кофички и капачки само от „Даесеф“ АД, което счита за демонстрирано от негова страна неправомерно поведение. Посочено е повторно уточнение на срока за подаване на офертите, който се отнася за всички доставчици в процедурата по избор на такъв. Посочено е, че още през лятото на 2016г. „Обединена млечна компания“ е уведомило „Даесеф“ АД, че ще изпълнява договора до изтичане на срока му на действие на 10.02.2017г.
Отправена е покана за издаване на кредитно известие за уреждане на финансовите им отношения в периода на действие на договора, като за плащане на сумата по него „Обединена млечна компания“ АД е изразило готовност.
От показанията на свидетелката Ц. В. се установява, че работи от 2015г. в „Даесеф“ АД като търговски мениджър и поддържала търговски отношения с „Обединена млечна компания“ АД. Сочи, че през м. 01.2017г. било заявено 1/3 от минималното количество по ежемесечните поръчки, като за всеки следващ месец поръчката била заявявана около 25-то число на предходния, като на 25.01.2017г. разбрала, че ответникът прекратявал отношенията си с ищеца.
От показанията на св. Р. се установява, че работи от 2011г. в „Обединена млечна компания“ АД на длъжност „Мениджър доставки“ и водела разговорите между ответника и ищеца, по отношение на организацията за доставка на кофички и капачки, като комуникацията в тази връзка била осъществявана с В.. Сочи, че имала спомен за проведен разговор с В. на 4
01.12.2016 г., която отказала да присъства на организирана среща за предварителни разговори и първоначална информация относно изискванията за офериране на търга, като заявила, че не е упълномощена за това.
От показанията на свидетелката Д. В. се установява, че е член на Надзорния съвет на „Даесеф“ АД и лично е преговаряла с г-н В. от „Обединена млечна компания“ АД. Според свидетелката, през м. 11.2016г. била проведена среща, на която било заявено от ответника, че ще си изпълняват задълженията стриктно и занапред, включително и за следващия сезон, като същевременно ищецът направили реверанс с предлагане на по-ниска цена, в сила още от 01.12.2016г. На срещата били приети новите цени и материала за кофичките, като договорът от 2016г. останал неподписан, но потвърден.