Решение № 359 от 17.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Ботевград, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200493 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

К. Р. Г., с ЕГН : **********, с постоянен адрес в - е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 25-0246-000389 от 27.06.2025г., издадено о т Ангел Здравков Илиев -Началник -група към ОДМВР – София ,РУБотевград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.1 ,т.5,пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 (сто и петдесет) лева,а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата си К. Р. Г. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание К. Р. Г. не се явява, не се представлява,не са изпратени допълнителни посмени доказателства,извън описаното в жалбата.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН , серия GA с №3673870/09.06.2025г.; Наказателно постановление с № 25 – 0246 – 000389/27.06.2025г.; Справка за нарушител –водач , З аповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и събраните гласни доказателства – А. Х. П. и Л. П.

Л., се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя К.

Г. е съставен АУАН , с е р и я GA с №

3673870/09.06.2025г.от А. Х. П. – актосъставител ,в присъствието на Л. П. Л. – свидетел по акта, затова, че на 2 6.06.2024г.,затова,че на дата 09.06.2025г.,около 18.55 часа в град Ботевград,по ул.“Сан Стефано“ на кръстовището на ул.“Георги Сава Раковски“ с посока на движение към бул.“България“ управлявал л.а.,модел и марка „ *“ с рег. № *,собственост на фирма“* „ ЕООД с ЕИК № * ,като извършил следното нарушение : не съобразил поведението си с пътен знак В-2 (STOP) като отнема предимство на движещите се по пътя с предимство автомобили,като по този начин създава опасност за останалите участницив движението и създава предпоставки за ПТП.Констатирано е нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на същия ден, в който е съставен и му е връчен.В графата за възражения такива не са отразени. В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 25-0246000389 о т 27.06.2025г., издадено от Началник -група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което н а К. Р. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 150(сто и петдесет) лева на основание чл.6 т.1 от ЗДвП. а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелят А. Х. П. и Л. П. Л., както и о т съставения АУАН, справка за нарушител – водач и други писмени документи.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите А. Х. П. и Л. П. Л.,се доказа, че К. Р. Г. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло.Св.А. П. – актосъставител заявява в с.з.от дата 29.10.2025г., че на дата 09.06.2025г.,бил на работа съвместно с колегата си Л.,нощна смяна.По – рано в същиат ден ,св.Л. яоколо 18.55 часа ,отивайки на работа,на кръстовището на ул.“Сан Стефано“и ул.“Г.С.Раковски“ жалбоподателят не спрял на знак СТОП и щял да предизвика ПТП ,удряйки св.Л.,който по същото време управлявал личният си автомобил,отивайки за работа.Св.Л. присветнал с фаровете си и подал звуков сигнал.К. Г. спрял пред РУБотевград,където му бил съставен и връчен АУАН,който Г. приел без възражения.

На жалбоподателят К. Г. е съставен АУАН на място , който същият приел и подписал без възражения.Показанията на актосъставителя , св.П. се подкрепят от показанията на св. Л..

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и които да са основание за 3 отмяна на НП на това основание. И съставения АУАН и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити, не е налице разминаване между описанието на нарушението и правната норма под която е подведено, не е налице разминаване и между АУАН и НП. Неоснователно е твърдението, че разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна и следва да се обвърже с конкретна правна норма. Текстът от закона задължава водачите да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.Неизпълнението на това задължение (както е в настоящия случай чрез неспиране на знак СТОП и отнемане на предимство )представлява нарушение на закона, за което именно жалбоподателят е санкциониран.Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е точно определен и не може да бъде променен от съда с настоящия съдебен акт. Правилно е определен и броя на к.т., които следва да се отнемат при констатираното нарушение,съгласно Наредбата се отнемат 10 контролни точки.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод несъобрсзяване поведението си на пътя и не спиране на пътен знак Б-2 ,СТОП,като така се е създала реална опасност за останалите участници в движението.В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават констатациите в АУАН и в НП. В АУАН жалбоподателят не е направил възражения по констатациите в акта.Затова съдът приема, че не е налице спор по вината,която счита за безспорно установена и доказана . С оглед на изложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП по смисъла на чл.53 от ЗАНН и осъществява състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя е бил санкциониран.Съгласно посочената разпоредба от ЗДвП : „Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци 4 и с пътната маркировка“.Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал К. Г., налагайки му административно наказание с обжалваното НП.Санкционната норма на чл.17 9 ал.1 т.5 ,пр.3 от ЗДвП сочи, че се налага административно наказание „Наказва се с глоба в размер 200 лв. ,водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“ Нормата е императивна с точно определен размер на наказанието ,като към датата на нарушението и съставянето на АУАНглобата е била във фиксиран размер на 150 (сто и петдесет)лева.

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е нарушено правото на защита на К. Р. Г. да разбери какво нарушение е извършил и съответно да организира защитата си. В обстоятелствената част на АУАН и НП твърдяното нарушение е описано подробно, като е посочена дейността, която е извършил К. Р. Г..

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанието глоба е в точно определен размер и настоящия съд няма правомощия да го редуцира. Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите. Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя, съдът намира че АУАН е съставен 5 от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева.

Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 150 (сто и петдесет) лева.