Решение № 6432 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6432 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100507212 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4760/27.03.2023 г., постановено по гр.д. № 32646/2022 г. по описа на СРС, 164- ти състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал.

1, т.1 КТ уволнението на Б. В. Б., извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и без предизвестие със заповед № 41/05.05.2022 г. на управителя на „В.“ ООД; „В.“ ООД е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да извърши поправка в трудовата книжка на ищеца на вписаното основание и дата за прекратяване на трудовото правоотношение, като впише правилното такова по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 09.05.2022 г., както и е осъдено да заплати на ищеца сумата от 2160 лева – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

С решението районният съд е присъдил разноски в полза на ищеца.

Срещу първоинстанционния акт, в срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „В.“ ООД, в която са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразно и че ищецът не е възразил срещу забавянето на плащането на дължимото трудово възнаграждение. Изтъква, че отказът на ищеца да получи процесната заповед не я прави незаконосъобразна или невръчена. Предвид изложеното, иска атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост. В случай, че съдът прецени, че е налице нарушение на процесуалните правила, то иска делото да се върне за ново 1 разглеждане от друг състав на СРС. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. В. Б., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено в цялост. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Б. В. Б. с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 за признаване за незаконно и отменя на уволнението на ищеца от длъжността „Техник“, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване и без предизвестие със заповед № 41/05.05.2022 г. на управителя на „В.“ ООД, чл. 344, ал. 1, т.4 КT – за осъждане на „В.“ ООД да извърши поправка в трудовата книжка на ищеца на вписаното основание и дата за прекратяване на трудовото правоотношение, като впише правилното такова по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 09.05.2022 и чл. 221, ал. 1 КТ вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно сумата 2160 лв.

Безспорно по делото е, а и от представените доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение (ТПО) по силата на Трудов договор № 57/13.01.2022 г., сключен като безсрочен, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „Техник, автоматизация“ при ответника с място на работа в гр. София, работникът постъпил на работа на 14.01.2022 г., както и че уговореното трудово възнаграждение е в размер на 720 лв., считано от 01.04.2022 г.

Видно от подписания между страните трудов договор, работодателят е поел задължение да изплаща трудовото възнаграждение на Б. в периода от 20-о число на следващия и първо число на по-следващия месец. От представените по делото извлечения от разплащателната сметка на ищеца Б. Б., неоспорени от ответника, дължимите месечни трудови възнаграждения на ищеца са изплащани след уговорения срок с малко закъснение. Така заплатата за м.01.2022 г. била платена реално на 04.03.2022 г.; заплатата за м. 02.2022 г. била платена на 08.04.2022 г., а заплатата за м.03.2022 г. съответно платена на 05.05.2022 г.

Със заявление от 05.05.2022 г. Б. Б. е отправил до работодателя си „В.“ ООД уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, считано от 05.05.2022 г., изпратено на същата дата по вътрешна електронна система на дружеството, по електронна поща и чрез куриер „Спийди“. Видно от приложената към пратката товарителница, заявлението е получено в офиса на дружеството на 09.05.2022 г.

Със заповед № 41/05.05.2022 г. на управителя на „В.“ ООД е прекратено ТПО с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.05.2022 г., съгласно която на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 151,58 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни, изпратена на ищеца Б. чрез куриерска фирма „Еконт“ 19.05.2022 г. и получана от последния на 21.05.2022 г.

Видно от приложеното по делото копие на трудовата книжка на ищеца Б., като дата на прекратяване на трудовото правоотношение е вписана 09.05.2022 г., а като основание чл. 71, ал. 1 КТ.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ:

За да постанови обжалваният акт СРС е приел, че към датата на връчване на процесната заповед ТПО е било вече прекратено на 09.05.2022 г., тъй като на посочената дата най-късно е получено заявлението на ищеца за прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и същата заповед не е породила действие по вече прекратеното правоотношение. Ето защо е уважил предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото искът по т. 4 за поправка на вписаното в трудовата книжка основание е предявен при условие, че съдът приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ, то СРС е уважил и този иск, осъждайки ответника да впише законосъобразното основание за неговото прекратяване.

Спорен по делото е въпросът на кое основание е прекратено процесното трудово правоотношение между страните. Ищецът твърди, че това е станало с изпратено от него до ответника и получено от последния най-късно на 09.05.2022 г. (чрез куриер на „Спийди“) изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът оспорва това твърдение и поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № № 41/05.05.2022 г., считано от 11.05.2022 г., връчена на ищеца на 21.05.2022 г. чрез куриер „Еконт“.

При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (в този смисъл решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о.).

Срок на изпитване може да се уговори при сключването както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор - срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване. В конкретния случай между страните на 13.01.2022 г., е сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 70, ал. 1 КТ, т.е. безсрочен трудов договор с клауза за изпитване за 6 месечен срок, уговорена в полза на 3 работодателя. Безспорно към датата на издаване на процесната заповед шестмесечният срок не е бил изтекъл.

При съвкупна преценка на събраните в производството пред СРС доказателства, въззивният съд приема, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено от ищеца без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от момента на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на договора.

Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание, като при незаконно /без основание/ прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. При повторно прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. (в този смисъл решение № 183/21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 75/17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на ВКС, III г. о).

В конкретния случай безспорно е установено, че писменото волеизявление на ищеца е достигнало до ответника на 09.05.2022 г. и именно на тази дата е настъпило действието на прекратяването, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, която не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Следователно процесната заповед се явява, последваща депозираното пред работодателя заявление, доколкото същата е получена на 21.05.2022 г., а към този момент ТПО вече е била прекратено едностранно от ищеца Б.. Ето защо последващата заповед прекратяване на е незаконосъобразна.

Когато плащането не бъде осъществено на падежа е налице забава и служителят разполага с възможността по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение. В конкретния случай, от ангажираните писмени доказателства безспорно се установява и фактическото наличие на основанието на чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ - забава при изплащането на трудовото възнаграждение, поради което ищецът законно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.

Доводите на ответника за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съдът намира за неоснователни. В производството е установено, че към момента на получаването от страна на ответника на изявлението за едностранно прекратяване на правоотношението са били реализирани основанията за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. С последната разпоредба не са поставени други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или 4 частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ. (в този смисъл Решение № 495/3.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г., на ВКС, IV г. о.).