Решение № 312 от 11.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000346 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от прокуриста E.А.А., със съгласието на Главния изпълнителен директор Г.З., срещу решение № 149/14.04.2025г., постановено по търг. дело № 378/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на А. П., ***** гражданин, роден на **********г., сумата от 37513.80 лв., представляваща неоторизирани от ищеца банкови преводи, извършени без изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023г. до 21.03.2023г., и сумата от 6474.86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.03.2023г. до 10.07.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба12.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението.

Основното възражение на банката е аргументирано с приложението на чл. 80 1

ЗПУПС, поради това, че вредите от неразрешени операции са вследствие неизпълнение на едно или няколко от задълженията на ищеца по чл. 75 ЗПУПС и предвид проявена от него груба небрежност. Излага се, че осъдителното произнасяне с обжалваното решение се основава на аргументи, които не са въведени от страните по спора. Оспорва се приложението и тълкуването, което първата инстанция е дала на чл. 80 ЗПУПС. Заявява се, че банката е предоставила дължимата информация по чл. 57 ЗПУПС, като никъде между страните по договора за банкова сметка и банкова карта, не е предвидено информацията при обслужването на клиента да се дава на друг език, освен на български. Твърди се също, че ищецът в качеството си на клиент, не е изпълни задължението си да уведоми незабавно банката за извършените преводи, за които е имал информация, видно и от представената към исковата молба извлечение от сметка, която е на английски език и, поради това, че не може да се говори за неразбиране от страна на ищеца на съдържанието на движението по сметка. Страната се позовава на дА.те от съдебната експертиза и осъществения от ищеца достъп до услугата „Интернет банкиране“, извършена на 18.01.2023г., към който момент се сочи, че ищецът е узнал за оспорените трансакции. Намира за неправилен подхода на първата инстанция, при който, при обсъждане приложението на института на грубата небрежност по повод неизпълнение на договорни задължения, на анализ е подложено поведението на трето за отношенията лице- оператор в колцентър, а не отнасяне на критериите за груба небрежност по отношение на самия ищец. Като поведение от страна на ищеца, характеризиращо се с груба небрежност, е определено неговото бездействие, изразяващо се в несъобщаване от негова страна на оператора в колцентъра за втората му дебитна карта, за да бъде блокирана, а така допълнително е допринесъл за настъпването на вредите. Оспорва се исковата претенция по размер, като се описват операции, извършени след 28.02.2023 г. като такива, представляващи захранване на сметка, а не неразрешени плащания. В този смисъл и според дА.те от експертизата, намира за дължими за възстановяване от страна на банката на неоторизирани от ищеца платежни операции в общ размер на 6762.07лв., които са възстановени преди завеждането на исковете, но според въззивника, това не е съобразено при постановяване на решението. По тези съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, с присъждането на разноски за две инстанции.

2

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен органен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Постъпил е своевременно писмен отговор от насрещната страна А. П., в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че въззиваемият като клиент на банката ясно е заявил желанието си за корекция на неразрешени от него платежни операции, като правомерно, в предвидения в закона срок, е уведомил банката за неправомерното движение по откритата банкова сметка. Дори да е имало забавяне в уведомяването на банката, то поведението не може да се определи като небрежно, доколкото лицето, ползващо банковата сметка, не е виновно за неправомерната употреба на сметката. Твърди се изправност на ищеца, като страна по правоотношението, както и неизправност на банката, която не е предприела необходимите действия за блокиране на сметките на ищеца, както той е пожелал, и едва по делото се установява невъзможното за блокиране на банкови сметки и за интернет банкиране, защото няма подобна система за осъществяване на поисканите действия.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите правни норми, приема следното:

Варненският окръжен съд е бил надлежно сезиран с искова молба на А.

П., ***** гражданин, с която са предявени множество обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срещу „Алианц Банк България“ АД, за присъждане на сумата 37 513.80 лв., представляваща сбор от множество неоторизирани от ищеца банкови преводи, извършени без изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023г. до 21.03.2023 г. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата 6474.86 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главниците за периода от 22.03.2023г. до 10.07.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Исковете са основани на твърденията, че ищецът е потребител на банкови услуги по договор с „Алианц Банк България“ АД и титуляр на 3 банкова сметка, към която са издадени две банкови карти. На 20.02.2023г. ищецът забелязал неправомерно използване на банковата му сметка и една от банковите карти и уведомил банката, на обявения в официалния й сайт телефон ***, като поискал да се блокират банковата сметка, интернет банкирането и дебитните карти. Банката не изпълнила заявеното от него, въпреки задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да осигури преустановяване на всякакви операции по двете банкови карти след надлежно уведомяване по чл. 75, ал. 2 ЗПУПС. Седмица по-късно ищецът се явил лично в клон на банката и на извлечение от сметката си отбелязал кои платежни операции оспорва, тъй като не са оторизирани от него. По регистрирано на 28.02.2023 г. възражение, банката се съгласила да възстанови сумата от 6 652.61 лв. за извършени трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023 г. с доводи , че на 18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за автентикация на мобилно приложение smart ID, както и по осъществените рефънди, банкови такси. За сумата над 6 652.61лв. до пълния претендиран претендиран размер било отказано изплащане с аргументи за наличието на 44 заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от които 24 ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса на отговор. Допълнителен аргумент за постановения отказ било обстоятелството, че на 22.01.2023г. ищецът извършил проверка за движение по сметката и трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като не уведомил банката незабавно, след узнаването на неразрешената употреба, с което нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. Ищецът счита, че е в задължение на банката е да осигури система за сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за автентикация не е основание за отпадане на задължението за възстановяване на сумите по неоторизираните банкови операции, а достатъчна индиция за липсата на съгласие от титуляря за извършване на трансакции, като с поведението си банката е нарушила чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7, чл. 77 и чл. 79 от ЗПУПС.

Ответната банка оспорва исковете изцяло по основание, по съображенията, че ищецът не заявил при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. блокиране и на двете му дебитни карти, а само на тази с номер, завършващ на …0655, при което, със собственото си поведение е 4 допуснал осъществяването на последващите след разговора неоторизирани трансакции. Твърди се, че съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС банката не носи отговорност, а ищецът следва да понесе всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, тъй като ги е причинил чрез неизпълнението на задължението по чл. 75 ЗПУПС за уведомяване на банката като доставчик на платежни услуги или упълномощено от него лице за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, доколкото е направил справки за движенията по сметката си още на 18.01.2023г., а това според ответника е индикация за знание за оспорените трансакции.

Обжалваното решение на ОС– Варна, с което исковете са уважени изцяло, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания, обективирани в жалбата, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Страните не спорят в тази инстанция за обстоятелствата, които се установява от събраните доказателства, в това число от заключението на съдебно- компютърната експертиза, а именно, че ищецът като ползвател на платежни услуги по договор с „Алианц Банк България“ АД, не е наредил и не е дал съгласие за изпълнението на процесните платежни операции, общо възлизащи на сумата 37 513.80 лв., извършени в периода от 09.01.2023г. до 21.03.2023г. Следователно платежните операции, предмет на спора, са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС

Спорният въпрос, с който е сезирана и въззивната инстанция, е дали банката следва да бъде освободена от задължението по чл. 79 от ЗПУПС за 5 възстановяване на паричните средствата по неоторизираните платежните операции, на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Съображенията на ответното дружество, на които е основано възражението за липса на задължения по чл.

79 ЗПУПС, са, че ищецът, при проявена груба небрежност, е причинил вредите чрез неизпълнение на задължението по чл. 75 ЗПУПС за уведомяване на доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, (доколкото се установяват направени справки от титуляра за движенията по сметката на 18.01.2023г.), и поради това, че при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. не е заявил блокиране и на двете му дебитни карти.

Първото от конкретните оплаквания във въззивната жалба, е за това, че първоинстанционният съд е анализирал пространно текста на чл. 77, ал.1 от ЗПУПС и е достигнал до извод за неговата неприложимост, мотивирайки осъдителното си решение изцяло върху обстоятелства, които не са въвеждани като предмет на спора от страните, тъй като банката не твърди нито по делото, нито в предходната кореспонденция с ищеца, че 13-месечния срок по чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС не е спазен.