Решение № 67 от 15.03.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ботевград, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100753 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 128 от КТ.

Ищецът- Н. М. Н. от гр. Т. твърди, че по силата на трудов договор с “Р.” ЕООД, гр. Ботевград е изпълнявал длъжността “Шофьор на лекотоварен автомобил” с месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. и с работно място в гр. Ботевград. След актуализиране размера на минималната работна заплата в размер на 650.00 лв. през 2021 г. заплатата на ищеца е в размер на 650.00 лв., съответно за периода след 01.01.2020 г. до 01.02.2022 г. Поддържа, че е изпълнявал задълженията си съвестно и точно. Твърди, че за периода от 11.05.2020 г. до 01.02.2022 г. не е получавал трудово възнаграждение за полагания от него труд, като са му дължими 21 работни заплати в размер на 13 260.00 лв. По подадено от него заявление за заповед за изпълнение е образувано ч. гр. д. No 201/2022 г., като ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 13 260.00 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода 11.05.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- “Р.” ЕООД, гр. Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сключения между страните договор било уговорено, че ищецът се задължава да постъпи на работа на 11.05.2020 г., съвпадаща с датата на сключване на договора, но в действителност договорът, съставен от счетоводителката обслужваща дружеството е подписан от страните ден по-рано от посочената в договора дата на сключване. На 11.05.2020 г. ищецът не се явил да постъпи на работа и не 1 уведомил управителя на “Р.” ЕООД за причините за неявяването си, с което работникът е изразил воля да не започне фактическото и реалното изпълнение на трудовата си функция, т.е. нежелание да престира работната си сила на работодателя. Поради това обстоятелство работодателят не е подал уведомление съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като ищецът не е постъпил на работа, независимо, че страните в договора са декларирали, че копие от уведомлението е било връчено на работника. Поддържа, че никъде в договора не е отбелязана дата на постъпване на работа, няма и акт за стъпване в длъжност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр. 2 от КТ, ако работникът или служителят не постъпи на работа в срока по чл. 63, ал. 3. изр. 1 от КТ, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало и обезщетение не се дължи. Твърди, че ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение през периода 11.05.2020 г. 01.02.2022 г., поради което претендираната от него сума в размер на 13 260.00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за този период, се явява неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 201/2022 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление на ищеца от 02.02.2022 г. съдът е издал заповед No 123/03.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника “Р.” ЕООД. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 13 260.00 лв., представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода 11.05.2020 г. до 01.02.2022 г. за положен труд на длъжността шофьор, лекотоварен автомобил, с месторабота в Ботевград, съгласно сключен между страните трудово договор No 0011 от 11.05.2020 г., както и законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото в размер на 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подала писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По делото между страните е безспорно обстоятелството, че между същите е подписан процесния трудов договор, като видно и от заверено копие на Трудов договор No 011/11.05.2020 г., на посочената дата между страните е сключен договор, по силата на който ответното дружество – работодател е възложило, а ищецът – работник/служител е приел да изпълнява в дружеството длъжността Шофьор, лекотоварен автомобил, с месторабота Ботевград, за неопределен срок, с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. Съгласно така сключения договор, работникът се е задължил да постъпи на работа на 11.05.2020 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.

2

С.ов Г., от показанията на който се установява, че същият е работил в ответното дружество като шофьор на лекотоварен автомобил в периода 28.10.2019 г. до 20.04.2022 г. В началото, когато започнал, за около пет месеца имало и друго момче на име Д., а след това били само свидетелят и управителят. Заявява, че не знае за други наети лица, както и че не познава ищеца и никога не го е виждал.

Сочи, че трудовото му възнаграждение било изплащано редовно, в брой, като се разписвал на фиш за заплата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършена работа.

По делото не е спорно между страните, че са сключили трудово договор с дата 11.05.2020 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността “Шофьор, лекотоварен автомобил”, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. и с работно място в гр. Ботевград. Ищецът твърди, че за периода от 11.05.2020 г. до 01.02.2022 г. не са му изплатени от ответника дължимите му се месечни трудови възнаграждения, като ответникът оспорва дължимостта им с твърдения, че ищецът не е постъпил на работа, без да уведоми управителя на дружеството за причините за неявяването си, и реално не е полагал труд по трудово правоотношение в процесния период.

При така заявените твърдения и оспорвания, съдът намира, че по делото не се доказа от страна на ищеца да е изпълнявал трудовите си задължения в процесния период. Напротив, от единствените събрани по делото доказателства в тази насока, съдържащи се в показанията на свидетеля М. Г., се установява, че в процесния период в ответното дружество са работели само той, като шофьор на лекотоварен автомобил, и управителят, както и че не е виждал ищеца на адреса на управление на дружеството. Предвид това съдът намира за недоказано обстоятелството ищецът да е полагал труд по трудовото правоотношение с ответника. Следва да се посочи, че наличието на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция (така в Решение No 376 от 21.11.2011 г. по гр. д. No 329/2011г. на ВКС, III г.о. , Решение No 171 от 10.07.2013 г. по гр. д. No 843/2012 г. на ВКС, IV г.о., Определение No 116 от 13.02.2019 г. по гр. д. No 937/2018 г. на ВКС, IV г.о.). Трудовият договор обвързва страните по него с насрещни права и задължения, но задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение е обвързано с изпълнение на насрещната престация на работника/служителя да полага труд съобразно уговореното. В случая не се доказа ищецът да е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение с ответника, поради което и последният не му дължи заплащане на трудово възнаграждение.

При тези съображения съдът намира иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 128 от КТ за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника за неоснователен и като такъв същият следва да бъде изцяло 3 отхвърлен.

Въпреки изхода на спора, съдът не присъжда разноски в полза на ответника предвид изявлението от страна на пълномощника му, че не претендира разноски, както и липсата на доказателства такива да са направени.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.

“И.Т.” 22, срещу “Р.” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Б., представлявано от управителя Х.М.Д., иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 128 от КТ за установяване съществуването на вземането му за сумата от 13260.00 лв. /тринадесет хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 11.05.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 02.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед No 123/03.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 201/2022 г. по описа на РС-Ботевград.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4