Решение № 340 от 19.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 471/2024
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Димо Колев, Любка Милкова, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл.426 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Велико Търново, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Колев
Членове:
Радка Цариградска
Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.2 ГПК.
Образувано е по жалба от М. И. Д., в качеството му на длъжник по ИД №118/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС, против действие на ЧСИ по ИД №118/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху движими вещи на длъжника, чрез опис на движимите вещи, обективиран в Протокол за опис на движимо имущество от 23.04.2024г., извършен по постоянния адрес на длъжника, находящ се в гр.В.Търново, ул.“Деньо Чоканов“ №3, вх.В, ет.8, ап.24, за които описани движими вещи длъжникът излага твърдения в жалбата, че са несеквестируеми по смисъла на чл.444 т.1 ГПК и не са негова собственост, като са развити оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че настоящият адрес на длъжника е различен от постоянния му такъв. Сочи се, че описаните движими вещи не принадлежат на длъжника М.
И. Д., доколкото с Договор за покупко – продажба от 31.10.2006г., обективиран в НА №1778, том IX, рег.№10313, н.д.№784 от 2006г. по описа на Нотраиус Диана Раднева с район на действие ВТРС, Апартамент №24 на осми етаж в ЕПЖС №12, в който се намират описаните движими вещи, е станал собственост на И. Б. К., и по силата на който, според длъжника, движимите вещи в апартамента стават собственост на купувача.
Твърди се, че длъжникът по силата на договор за дарение, сключен на 10.02.2017г. с НА №60, том 1, рег.№773, н.д.№27/2017г., е собственик на ¼ ид.част от Апартамент №24 на ет.8 1 в гр.В.Търново, ул.“Деньо Чоканов“ №3, вх.В, и при осъществяване правото му да пребивава в апартамента от 2017г. е ползвател на всички описани от ЧСИ движими вещи, а не техен владелец, който апартамент не е СИО. Сочи се, че е извършен незаконосъобразен опис на движими вещи в имот, в който длъжникът не живее, и които вещи, същият не владее към момента на извършване на описа. Твърди се, че всички запорирани, описани и оценени от ЧСИ движими вещи, не са собственост на длъжника, а са собственост по наследство на съпругата му. Твърди, освен незаконосъобразен опис на чужди движими вещи, в случай, че бъде прието, че описаните движими вещи са собственост на длъжника, то описът е незаконосъобразен, поради неспазване от ЧСИ императивната норма на чл.444 т.1 от ГПК.
Твърди, че описаните от ЧСИ движими вещи – един хладилник, една пералня, една фурна, един котлон с две секции, които два уреда образуват една печка за готвене, един кухненски диван, който служи като столове за хранене на обитаващите жилището, един кухненски бюфет – шкаф, един бойлер, едно легло персон и половина, един разтегателен диван и един климатик, един бойлер, един брой Лаптоп НР 745, който служи на съпругата му, която е пенсиониран учител по български език и го ползва за образователните си нужди при упражняване на професията, чрез обучение от вкъщи на малолетните им внуци, съставляват несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.1 ГПК, посочени в т.3 от Списък на вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, приет с ПМС №113/2003г., върху които не може да бъде насочено изпълнение, т.к. служат за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство – съпругата му С. И. Д.а и техния син Ивайло М.в Д.. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалвания опис на движими вещи, извършен от ЧСИ, като незаконосъобразен.
В жалбата е инкорпорирано особено искане по чл.438 ГПК за постановяване спиране на изпълнението до произнасяне от съда с решение по жалбата.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя Д.
И. С..
С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова заема становище за процесуална допустимост на жалбата, доколкото е редовна и срочно подадена, а по същество за неоснователност на същата по изложени съображения.
Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, запозна се с материалите по изпълнителното дело и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №118/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба от взискателя Д. И. С. против длъжника М. И. Д. за събиране на парично вземане за разноски въз основа на ИЛ №1198/18.05.2023г., изд. по ГД №4067/2021г. по описа на РС – Варна. В молбата по чл.426 ал.1 ГПК взискателят е посочил като способ за изпълнение налагане на запор чрез опис върху движими вещи в дома на длъжника, находящ се на посочения в молбата адрес на длъжника в гр.В.Търново, ул.“Деню Чоканов“ №3, вх.В, ап.24.
Видно от справка от НБДН по ИД, длъжникът М. И. Д. е с регистрирани постоянен 2 адрес в гр.В.Търново, ул.“Деньо Чоканов“ №3, вх.В, ет.8, ап.24, считано от 28.11.2001г., съвпадащ с постоянния адрес на съпругата му С. И. Д.а и пълнолетния му син Ивайло М.в Д., и настоящ адрес в с.Раданово, общ.Полски Тръмбеш, ул.Четиридесет и седма №31 –считано от 11.11.2005г.
На 30.06.2023г. на длъжника лично по постоянния му адрес в гр.В.Търново е връчена ПДИ, с която е уведомен за насрочен опис на движимо имущество на 14.09.2023г. от 09,00ч. до 17,00ч. С молба от 04.07.2023г. по ИД длъжникът е уведомил ЧСИ, че от 2005г. не живее на посочения в ПДИ адрес, а по настоящия си адрес в с.Раданово.
Видно от Протокол за опис на движимо имущество от 15.02.2024г. по настоящия адрес на длъжника в с.Раданово, ул.47-ма №31, ПЧСИ е констатирало, че на горепосочения адрес няма живущи, включително и длъжника, като живущите в близост до имота също потвърдили, че длъжникът не живее на този адрес, и описът на движимо имущество е пренасрочен от ПЧИ за 23.04.2024г., с цел да бъде извършен на известните адреси на длъжника по ИД в гр.В.Търново.
Видно от Протокол за опис на движимо имущество от 23.04.2024г., на дата 23.04.2024г. в 11,30ч. по постоянния адрес на длъжника в гр.В.Търново, ***, вх.В, ап.24, ЧСИ в присъствие на съпругата на длъжника С. И. Д.а и при липса на възражения от нейна страна, е наложило запор чрез опис и оценка на движими вещи на длъжника – хладилник Самсунг, пералня, фурма за вграждане, 2бр. котлони Беко – керамични, диван кухненски тапициран, комплект кухненски шкафове горен и долен ред, легло персон и половина с надстройка светло ПДЧ и четирикрилен гардероб - за които е посочено, че са несеквестируеми, бойлер 100литра, телевизор Сони, секция светла ПДЧ, лаптоп, диван разтегателен, телевизор Самсунг, климатик секция ПДЧ светло, портманто с огледало, за чийто пазач е назначена съпругата на длъжника С. Д.а и с място на съхранение и пазене на вещите – по постоянния адрес на длъжника.
Видно от представените с жалбата писмени доказателства, с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.10.2006г., обективиран в НА №1778, том IX, рег.№10313, н.д.784 от 2006г., длъжникът М. И. Д. и съпругата му С. И. Д.а продават на И.
Белев Келешев процесния Апартамент №24, находящ се в гр.В.Търново, ***, вх.В, тяхна СИО.
С договор за дарение от 10.02.2017г., обективиран в НА №60, том 1, рег.№773, н.д.
№27/2017г., Ю. И. Б. дарява на сестра си С. И. Д.а, собственик на ½ ид.част по наследство, и на съпруга й М. И. Д. при равни права ½ идеална част от процесния Апартамент №24, находящ се в гр.В.Търново, ***, вх.В.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата от длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.2 е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна – длъжник по ИД, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.2 ГПК, доколкото е срещу насочването на 3 изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Налагането на запор от ЧСИ с описване на процесните движими вещи е извършено на 23.04.2024г. по постоянният адрес на длъжника в Апартамент №24, находящ се в гр.В.Търново, ул.“Д. Чоканов“ №3, вх.В, чийто съсобственик е длъжника с права от ¼ ид. част от силата на договор за дарение от 10.02.2017г., обективиран в НА №60, том 1, рег.
№773, н.д.№27 от 2017г. Възраженията на длъжника в жалбата, че не е собственик, респ., че не е владелец, на процесните движими вещи, на които е наложен от ЧСИ запор чрез описване на вещите, не могат да бъдат споделени. Процесният Апартамент №24, находящ се в гр.В.Търново, ул.“Д. Чоканов“ №3, вх.В, до 31.10.2006г. е бил собственост в режим на СИО на длъжника и съпругата му С. И. Д.а, като по силата на Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.10.2006г., длъжникът и съпругата му са се разпоредили с правото на собственост само върху процесния недвижим имот - Апартамент №24, находящ се в гр.В.Търново, ул.“Д. Чоканов“ №3, вх.В, но не и върху находящите се в същия движими вещи. На основание чл.465 ГПК, съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само, ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Длъжникът в жалбата признава факта, че от 2017г. посещава процесния №24, находящ се в гр.В.Търново, ул.“Д. Чоканов“ №3, вх.В, чийто съсобственик е с права от ¼ ид. част, следователно описаните от ЧСИ, находящи се в Апартамент №24 в гр.В.Търново, ул.“Д. Чоканов“ №3, вх.В, движими вещи се намират във владение на длъжника, който упражнява фактическа власт върху тях, като ги държи лично или чрез другиго – членовете на семейството си, като свои, поради което и в съответствие с чл.465 ГПК ЧСИ е описал движимите вещи, доколкото и при описа на движимо имущество на 23.04.2024г. от присъствалата съпруга на длъжника не са направени възражения и от обстоятелствата не е явно, че вещите принадлежат на друго лице.
Нормите на чл.133 ЗЗД и чл. 442 ГПК прогласяват принципа за пълна секвестируемост на имуществото на длъжника. Този принцип означава, че длъжникът отговаря с цялото си имущество за което и да е парично притезание, освен когато законът предвижда друго, както и че паричното притезание може да бъде удовлетворено чрез осребряване на всяко имуществено право на длъжника, с изключение на това, което е прогласено от закона за несеквестируемо.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.1 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещи за обикновено употребление на длъжника-физическо лице и на неговото семейство, посочени в списък на МС. Този списък е приет с ПМС № 113/2003г., обн. ДВ бр. 51/03.06.2003 г., който е отпреди влизане в сила на действащия ГПК /обн. ДВ бр.
59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /, но приложим на основание §4, ал. 1 ПЗР на ГПК.
Несеквестируемостта по чл.444, т.1 ГПК обхваща движимите вещи с посоченото в нормата предназначение /вещи за обикновено употребление/, които са посочени в списъка. Това означава, че ако определена вещ не е включена в списъка на МС, дори и да е за обикновено 4 употребление, то спрямо нея може да се насочи принудителното изпълнение и като последица да се осребри. Нормативно е преценено, че вещите по списъка са необходими и достатъчни да осигурят необходимия жизнен минимум на длъжника и неговото семейство.
Постановлението на МС, с което е приет списъка, е нормативен акт и неговото съдържание е ясно и конкретно. То не може да бъде тълкувано разширително, тъй като по този начин биха се накърнили правата на взискателите, които имат право да се удовлетворят от имуществото на длъжника.
Според т.3 от списъка на МС обхванати от несеквестируемостта са вещите за домашно употребление, а именно: 1.по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; 2.един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; 3.обикновените домашни кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; 4.необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; 5.една пералня и един хладилник; 6.един телефонен апарат и един радиоапарат.