Решение № 72 от 22.04.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Харманли, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от А. М. А., ЕГН:********** от гр.Меричлери, ул. „...“ №1, чрез пълномощника адв.Г.К., против Наказателно постановление №25-1253003315 от 18.12.2025 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“. Твърди се, че НП било неправилно, необосновано, тъй като било издадено при съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалният си представител адв.К., която поддържа жалбата, моли за уважаването й, излага подробни съображения в тази насока, както и за преценка на деянието по чл.28 от ЗАНН. Претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище относно описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважавана.Моли в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от 9 юли 2004 за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 03.08.2025г. в 15:35 часа, в Община Харманли, на път Автомагистрала „Марица“, км 62+476, в посока Р.Турция, жалбоподателят А. А. управлявала лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ..., собственост на ФДС, ЕГН:**********, в лентата за принудително спиране (аварийна лента), което било установено с техническо средство (тол камера) с № SCP1016, с GPS координати 41.957748; 25.882524.

Наличен по делото е снимков материал на процесното нарушение от 03.08.2025г., 15:35:59 ч.

Съгласно декларация по чл.188 от ЗДвП от 13.11.2025г. собственикът на МПС-то ФДС (за което е представена справка за собствеността на МПС-то) е декларирала, че на посочената дата 03.08.2025г., около 15:35ч автомобилът бил управляван от А. М. А..

Представена е и декларация по чл.188 от ЗДвП и от жалбоподателя, че на процесните дата, час и място именно той е управлявал автомобила.

В преписката се съдържат саморъчно написани обяснения от жалбоподателя А., в които посочва, че пътувал към гр.Свиленград, когато по време на движението чул свиркане и примигване на фарове, което го стресирало и леко нарушил пътната маркировка. Знаел, че движението в аварийната лента е забранено и никога не карал в аварийната лента.

Налична по делото е справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има издадени срещу него и влезли в сила НП и ЕФ за нарушения по ЗДвП.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия АД №352044 от 27.11.2025г. от И. А. – пол.инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, в присъствието на К.З. – свидетел при съставянето на акта, за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан с посочени в него възражения, че жалбоподателя не е съглА., не се движел в аварийната лента, стреснал се, тъй като чул свиркане и премигване с фарове.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково Наказателно №25-12532 003315 от 18.12.2025 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, като е приел за нарушен чл.58, т.3 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба от 511.29 евро /1000лв./ и лишаване право да управлява МПС за 3 месеца. На основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН серия АД №352044 от 27.11.2025г., декларация по чл.188 от ЗДвП от 13.11.2025г., снимков материал от нарушението, справка за собственост на МПС, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя И.А. и присъствалия при съставяне на акта К.З., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид наличната Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Основният довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на тримесечния давностен срок, визиран в чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съобразявайки, че деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, нарушителят е станал известен /открит по терминология на закона/ в деня, когато собственика на автомобила Фиданка Стоянова, а и самия жалбоподател, са депозирали и подписали декларация по чл.188 ЗДвП. В хипотезите на видеозаснемане на нарушението, на административно - наказващия орган е известно само моторното превозно средство, с което е извършено същото, но 3 не и водачът, който го управлява. Самоличността на нарушителят може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. С оглед на факта, че лицето, управлявало автомобила, към момента на заснемане с АТСС, може да е различно от собственика, в специалния ЗДвП е предвидена надлежна процедура за установяване на конкретния нарушител. В относимата за случая разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Способът за реализиране на визираното законово право на собственика на МПС, е чрез подписване на декларация. Същият е приложим и в случаите когато за административното нарушение се издава наказателно постановление, независимо, че изричната регламентация в чл.189, ал.5 от ЗДвП касае хипотезите на административно наказване чрез издаване на електронен фиш. Горният извод се свързва със спецификата на способа за установяване на деянието чрез заснемането му с АТСС, т.е. в отсъствие на контролен орган, което е пречка за установяване на водача непосредствено в момента на извършване на нарушението.

Следователно авторството на деянието, по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, е установено за първи път на датата на попълване и представяне на АНО на декларацията по чл.188 от ЗДвП – 13.11.2025г., поради което от тази дата, на която е открит нарушителят, следва да се брои тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Към датата на съставяне на АУАН - 27.11.2025г. давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не е изтекъл, поради което следва да се приеме, че при издаване на НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, а наведените от жалбоподателя твърдения в обратен смисъл, са неоснователни.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидените форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН действително е съставен в присъствието на един свидетел, като изрично е отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т. е. такъв при съставянето на акта (в този смисъл е и изявлението на свидетеля К. З.), но констатираното не 4 съставлява съществено процесуално нарушение на императивната норма на чл. 40 ал.

3 от ЗАНН. В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл.

42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетели", а чл.

43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел не води автоматично до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Това е така, тъй като съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице и не препятства разкриване на обективната истина, поради това съдът не констатира процесуален пропуск в тази насока. В този смисъл са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 367/2018 година, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 159/2018 година и др.

По съществото на спора съдът намира следното: Жалбоподателят А. с атакуваното НП е наказан за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, като не се спори, че вмененото нарушение е извършено на 03.08.2025г. По време на нарушението действащата редакция на т.3 на чл.58 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) забранява на водача при движение по автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Следователно в случая и при така изложените факти и обстоятелства относно извършеното нарушение се налага изводът, че процесното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.).

По същество съдът намира за доказано извършването на нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), което не се оспорва от жалбоподателя, видно от наличните в АНП обяснения и възражения по акта, а и се доказва от събраните по делото непротиворечиви гласни и писмени доказателства - АУАН серия АД №352044 от 27.11.2025г., декларации по чл.188 от ЗДвП от 13.11.2025г., снимков материал от нарушението, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя И.А. и присъствалия при съставяне на акта К.З., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и последователни.