Решение № 205 от 22.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000692 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.258 и сл. ГПК.

С решение №226/14.06.2022г., постановено по търг.дело №354/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ на „АД И.“ ЕООД ЕИК .... против „Т.Г.“ ООД ЕИК ...., с искане за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност, евентуално в свръхзадълженост, с начална дата 01.01.2019г., за открИ.е на производство по несъстоятелност с налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му, с прекратяване на дейността му, с обявяване в несъстоятелност, прекратяване правомощията на органите му и лишаването му от право на управление и разпореждане с имуществото от МН, и със започване осребряване на имуществото от МН.

„АД И.“ ЕООД ЕИК .... е осъдено да заплати на „Т.Г.“ ООД ЕИК .... направените по делото разноски от 5 800лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от молителя в първоинстанционното производство „АД И.“ ЕООД с оплаквания 1 за неговата неправилност. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на задължение, произтичащо от търговска сделка. В тази насока са изложени подробно съображения – за наличие на валидно правоотношение между страните, произтичащо от търговска сделка, точно изпълнение от страна на молителя – в качеството му на изпълнител по договор за изработка и неизпълнение на ответното дружество на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение.

Наведени са и подробно доводи, свеждащи се до несъгласие с изводите на окръжния съд за основателност на въведеното от ответника възражение за некачествено изпълнение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата по чл.625 от ТЗ да бъде уважена.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Т.Г.“ ООД същата се оспорва изцяло.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Производството по несъстоятелност е образувано по молба на „АД И.“ ЕООД ЕИК .... гр.П. против „Т.Г.“ ООД ЕИК .... с.В., област П.. Изложени са фактически твърдения за неизпълнение на изискуеми парични задължения от страна на ответника „Т.Г.“ ООД. Неизпълнението на паричните задължения произтича от договор от 19.10.2020г. за изпълнение на СМР, с който „Т.Г.“ ООД е възложило на „АД И.“ ЕООД изпълнение на СМР със собствени материали на обект „Реконструкция и преустройство на сграда с идентификатор *** за обособяване на административно офисни помещения“ срещу плащане на възнаграждение по Приложение № 1 към договора. На периодични етапи страните са преглеждали извършената СМР, подписвали са приемо - предавателни протоколи. Молителят твърди, че е изпълнил изцяло договореното в периода от 19.10.2020г. до 06.04.2021г., което е прието от ответника като възложител. Стойността на изпълнените СМР е 235 566.29лв. с ДДС като са изброени изчерпателно приемопредавателните протоколи за изпълнените и подлежащи на изплащане СМР, 2 съответно - издадените въз основа на тях фактури. Ответното дружество е изплатило изпълнени СМР на обща стойност 189 870.52лв. по банков път в периода от 02.11.2020г. до 14.04.2021г., като не е изплатило дължимия остатък от 45 695.77лв., което е стойността на последната фактура - проформа фактура №5/23.04.2021г. за 45 695.77лв. по Протокол от 06.04.2021г.

Позовава се на чл.15 ал.2 от договора, съгласно който за забава на плащанията възложителят дължи неустойка от 0.5 % за всеки просрочен ден.

Твърди спиране на плащанията на длъжника на изискуеми парични задължения, невъзможност да се покриват текущи задължения, поради което е неплатежоспособен от 01.01.2019г., евентуално свръхзадължен, тъй като имуществото на ответника не е достатъчно да покрие текущите му задължения. Молителят е сезирал съда с искане да за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност, евентуално в свръхзадълженост, с начална дата 01.01.2019г. с произтичащите от това последици.

Дружеството – ответник – „Т.Г.“ ООД, е изразило становище за неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ. Не се оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, но първото основно възражение се свежда до липсата на парично задължение от негова страна в качеството на възложител. Това възражение се аргументира с некачествено изпълнение от страна на изпълнителя - съгласно договора СМР трябва да се извършат с материали на изпълнителя, но молителят е използвал некачествени материали с пъти по - евтини от определената цена в ценовата листа, неразделна част от договора. Оспорва и наличието на останалите предпоставки за открИ.е на производство по несъстоятелност, твърдейки, че има сключени договори, гарантирани постъпления от тези договори периодично, разполага с недвижими имоти, немалък автопарк от товарни и леки автомобили, няма задължения към държавата, няма задължения към работниците си, редовно подава ГФО, няма просрочени плащания, няма изпълнителни дела, осъществява голям стокооборот и строителство, разплащанията стават изцяло по банков път, в срок, срещу издадени фактури.

Възразява се и по отношение на посочената от молителя начална дата на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост - 01.01.2019г. /В съдебно заседание уточнява, че молителят е изпълнител и по други договори като посочената от него начална дата на неплатежоспособност 01.01.2019г. е с цел отпадане на гаранционната му отговорност за други обекти/.

3

Въззивната инстанция намира следното:

„Т.Г.“ ООД с ЕИК .... е търговско дружество, регистрирано по фирмено дело №3296/2004г. по описа на ПОС с предмет на дейност: строителна и монтажна дейност, електромонтажна и електроремонтна дейност и услуги, производство и търговия с хранителни, промишлени и селскостопански стоки в страната и чужбина, складова, комисионна, спедиторска и транспортна дейност; с капитал 59 100лв.

Молителят „АД И.“ ЕООД черпи права на кредитор от договор от 19.10.2020г. за изпълнение на СМР, по който ответното дружество възлага на молителя да извърши на свой риск срещу възнаграждение СМР на обект „Реконструкция и преустройство на сграда с идентификатор *** за обособяване на административно офисни помещения“ чрез направа на преградни стени, обличане на колони с пожароустойчив гипсфазер, предстенни обшивки, боядисване, настилка, циментови замазки, с материали на изпълнителя, като, съгласно чл.4 от договора, материалите ще бъдат осигурени изцяло от и за сметка на изпълнителя, за което той е длъжен да представи всички сертификати за качество. Не се спори, че в изпълнение на клаузата на чл.6 от договора, регламентираща изпълнението и заплащането на работата, страните по договора са подписали приемо-предавателни протоколи, като са издадени съответните фактури, /за което, на основание чл.272 от ГПК, въззивната инстанция препраща към подробните мотиви на първоинстанционното решение/, като фактурите, с изключение на последната – проформа – фактура №5/23.04.2021г. са изцяло разплатени от възложителя.

Проформа

– фактура

№5/23.04.2021г. на стойност 45 695.77лв.

/неосчетоводена при изпълнителя, като на 23.04.2021г. при него е осчетоводено издаване на фактура №679/ 23.04.2021г. на стойност 45 695.77лв. към ответното дружество – съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото СИЕ/, е издадена въз основа на „Протокол гипсокартон“ от 06.04.2021г. на стойност 45 695.77лв., който не е подписан от възложителя. Съгласно заключението от СИЕ на вещото лице Ирина С. /изготвена при първоинстанционното разглеждане на делото/, фактура №679/ 23.04.2021г. е анулирана на датата на издаване 23.04.2021г. от изпълнителя /молителя в производството по несъстоятелност/ със записано основание за анулирането „отказ за плащане от страна на 4 клиента“, като за анулирането са взети съответните счетоводни операции. Не се спори, че стойността по протокола от 06.04.2021г. не е изплатена от възложителя, като „отказът за плащане“ съвпада с поддържаната от ответника защитна позиция за недължимост на възнаграждение за изработеното, обективирано в този протокол, поради пълно некачествено изпълнение.

Решаващите мотиви на окръжния съд за неоснователност на молбата по чл.625 от ТЗ се свеждат до отричане материалноправната легитимация на „АД И.“ ЕООД на кредитор на „Т.Г.“ ООД. Подробно анализирайки писмените и гласни доказателства и приетото заключение от съдебнотехническа експертиза /към която част от мотивите, на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща/, окръжният съд правилно е приел, че молителят не е изпълнил договора с уговореното качество на материалите и системите на фирма К. /съгласно ценова оферта – чл.3, ал.1 от договора и Приложение №1/, като е вложил при изпълнението материали на други производители, които са от по - нисък ценови клас. Доколкото се касае за правоотношения, развили се на плоскостта на договор за изработка, то, независимо от изготвените между страните приемо-предавателни протоколи, възможността на възложителя да се брани с възражение за некачествено изпълнение и да упражни право на отбив в цената /намаление на възнаграждението/ по смисъла на чл.265 ал.1 от ЗЗД не е преклудирана.

Позовавайки се на процесуалната възможност по чл.162 от ГПК, окръжният съд /мотивирайки се с това, че заключението от съдебнотехническата експертиза, изготвена от вещо лице П., не можа да установи размера на услугата на молителя с вложените от него материали, позовавайки се на гласните доказателства, писмото - отговор на К.Б. ЕООД, официалните сайтове на производителите на материали и на техните дистрибутори и др./ по своя преценка е изчислил, че разликата между вложения от по - нисък ценови клас и дължимия по договора за влагане от по - висок ценови клас материал е 20%, с която сума стойността на договора следва да се редуцира. При това положение, при договор на стойност 235 566.29лв. с ДДС, при редуциране на сумата с 20%, окръжният съд е приел, че се дължи възнаграждение от 188 453.03лв., като платените от ответното дружество суми са 189 870.52лв., което е в повече от дължимото. По този начин е отречено наличието на вземане на молителя от ответното дружество по търговска сделка, което да е изискуемо и окръжният съд е извел извод, че „АД И.“ ЕООД не се 5 легитимира като кредитор на „Т.Г.“ ООД по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ.

Тъй като във въззивната жалба се съдържа конкретно оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, а именно, че същият не е назначил служебно експертиза с нарочна задача да остойности твърдените некачествени СМР, респективно – да намали размера на отбива – съразмерно с намалената цена или годност на изработеното, във въззивното производство е допусната съдебнотехническа експертиза, със задача: като съобрази констатациите, обективирани в таблицата към заключението от 04.05.2022г., депозирано при първоинстанционното разглеждане на делото /л.1941 и сл./, да даде заключение каква е разликата в цената на вложените материали и цената на същите материали с марка или производител „К.“, като относно определяне на цените да се съобрази средната пазарна цена за всеки материал. Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза, изготвена във въззивното производство от вещото лице С. Ж., стойността на изпълнените СМР на обекта при влагане на строителни материали по система на К. е 235 566,29лв. А стойността на изпълнените СМР на обекта при вложените други видове строителни материали /от по - нисък ценови клас/ и изпълнение по система за гипсокартон е 210 081,79лв. Заключението от съдебнотехническата експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло. Следователно сумата от 210 081,79лв. е общо дължимата за изпълнените СМР при съобразяване установеното още в хода на първоинстанционното производство некачествено изпълнение и при прилагане правилото на чл.265 ал.1 от ЗЗД – за намаление на дължимото се на изпълнителя по договор за изработка възнаграждение. /разликата между двете стойности 235 566,29лв. и 210 081,79лв. е намалението на цената, на която има право възложителят./ Или, освен изплатеното от възложителя – ответника „Т.Г.“ ООД по договора за изработка от 19.10.2020г. в размер на 189 870.52лв., последният дължи на изпълнителя – молителя „АД И.“ ЕООД сумата от 20 211,27лв. Вярно е, че в исковата фаза на производството по несъстоятелност размерът на вземането на молителя е неотносим към основателността на молбата по чл.625 от ТЗ, но доколкото елемент от фактическия състав на чл.608 от ТЗ е наличието на задължение, произтичащо от търговска сделка, то, установеното вземане в посочения размер, ведно с клаузата на чл.15 ал.2 от договора за изработка /при забава на изпълнителя при плащанията, последният дължи лихва в размер на 05% от конкретното 6 плащане/, легитимира молителя „АД И.“ ЕООД като кредитор на „Т.Г.“ ООД.