Решение № 272 от 19.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500295 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл.435,ал.2,т.6 ГПК и е образувано по жалба с вх.№ 964/16.01.2024г. по регистъра на ЧСИ Ивелина Божилова ,вписана с рег.№ в КЧСИ с район на действие-района на БОС, жалбата предявена от Й. Д. А.,ЕГН:

**********, с адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*, чрез адв. Ивайло Найденов,сл.адрес: гр.

Бургас, ул. „Морска" № 4, ет. 1, тел.: **********, против отказ на ЧСИ да прекрати изп.дело № 155/2022г.,който е обективиран в съобщение с изх.№ 493/10.01.2024г. В жалбата се изтъква, че изпълнителното производство било образувано по молба на взискател ЦУ на НАП срещу А., но възоснова на изпълнителен лист, издаден в полза на Алианц Банк България АД,с оглед на което намира, че взискателят НАП не разполага с изпълнителен титул за паричното вземане, описано в изпълнителния лист.Изтъква, че задължението по изпълнителния лист ,издаден в полза на Банката, в производството по чл.422 ГПК е установено до размера от 0,04 лева главница;39,23 лева лихва за забава и 0,79 лева съдебноделоводни разноски, които суми били вече заплатени от длъжника,но ЧСИ отказвал да прекрати изпълнителното производство по съображения,че остатъкът от паричното задължение по изпълнителния лист не било заплатено на НАП. Моли да се отмени като незаконосъобразен отказа на ЧСИ 800 Ивелина Божилова, обективиран в съобщение с изх.

№ 493/10.01.2024г. да прекрати изп. д. № 155/2022г.,като се укаже на ЧСИ да издаде постановление за прекратяване на производството по посоченото изп. дело, както и служебно да вдигне всички наложени обезпечения;претендира се присъждане в полза на жалбоподателката на съдебно-деловодните разходи, извършени по повод обжалването пред БОС, а именно: държавна такса за обжалване в размер на 25 лв., такса за администриране на жалбата в размер на 40 лв., както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в размер на 400 лв. или общо - 465 лв.

Постъпил е писмен отговор по жалбата от Национална Агенция за приходите гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“№ 52,представлявана от Изпълнителен директор РУМЕН СПЕЦОВ чрез пълномощник Иван Благоев - главен експерт по 1 приходите отдел “Частни държавни вземания” дирекция „Държавни вземания”, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че в изпълнение на изискванията на чл. 14 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти, банкатакредитодател е претендирала изпълнение от държавата на обявения за предсрочно изискуем кредит по сключения с Й. А. договор за студентски кредит.След изпълнение от Банката на изискванията по ЗКСД и на типовия договор, сключен между нея и МОН, в МОН е бил представен изпълнителен лист за паричното вземане , издаден в полза на банката.Възоснова на този изпълнителен лист от НАП е образувано изпълнителното дело за събиране от Н. на вземанията на държавата.Заявява, че няма данни да е обезсилен изпълнителния лист № 2160 /4.12.2021 г. по ч.гр.д. № 20212120108746/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 155/2022 г. по описа на ЧСИ Божилова.На следващо място намира, че не са налице основанията, възоснова на които длъжникът да иска прекратяване на изпълнението- решение по чл.439ГПК или 440 ГПК, нито задължението и разноските на длъжника по изпълнителното дело са погасени.

Плащанията на задълженията, които длъжникът твърди, че е направил в изпълнение на постановеното в съдебното решение по гр. дело № 2704/2022 г. на Районен съд - гр.

Бургас,било погрешно извършено. Съдът постановил, че Й. А.- Н. дължи на „Райфайзен банк България“ АД, а плащането е извършено по сметка на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, чието прекратяване се иска. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ, в които заявява становище за неоснователност на жалбата; изпраща на електронен носител копие от изпълнителното дело.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

Предявената жалба е допустима съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможността на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Изпълнителното дело е образувано по молба на ЦУ на НАП с представен изпълнителен лист № 2160/14.12.2021г. , издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3703/2021г.. по ч.гр.д. № 8746/2021г.по описа на Районен съд Бургас, в който е удостоверено парично вземане на „Алианц Банк България“ АД срещу длъжника А. както следва:11852,16 лева просрочена главница по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант, сумата от 1477,07 лева просрочена лихва за периода от 20.11.2019г. до 23.09.2021г.; 426,78 лева наказателна лихва от 20.10.2019г. до 09.12.2021г.; законната лихва върху главницата от 12.12.2021г. до окончателното й изплащане и 257,12 лева разноски.

ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в "ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, като е изпратил и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 05977/18.03.2022г., с която длъжникът е уведомен за размера на задълженията и наложените обезпечения.

С молба вх. № 26535/17.11.2023г.,предявена от длъжника А. чрез пълномощника адв.

Ивайло Найденов, е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, а.2 от ГПК във връзка с чл.433, ал.1, т. 7 от ГПК, като към молбата са представени преписи на Решение № 2397 от 31.10.2022г., Решение № 2787 / 05.12.2022г. и определение № 7067/09.12.2022г.,постановени по гр.д.№ 2704/2022г. на РС-Бургас, и Решение №

1122/30.10.2023г. по в.гр.д.№ 261/2023г. на БОС.

От същите съдебни актове се установява, че в производството по чл.422 ГПК, развило се между „Алианц Банк България“ АД и длъжника А., е установено оспореното по реда на чл.415 ГПК парично вземане по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист № 2160/14.12.2021г., а именно: установено е парично вземане за сумата от 0,04 лева главница, 2 ведно със законната лихва от 20.01.2022г. до окончателното й изплащане; 39,23 лева лихва за забава за периода от 20.10.2019г. до 09.12.2021г., както и съдебно-деловодни разноски в размера от 0,79 лева.

От мотивната част на съдебните актове, изброени по-горе, става ясно, че след издаване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист е извършено частично плащане на „Алианц Банк България“ АД от Министерство на образованието и науката на задълженията на А., с оглед на което и доколкото това плащане не било извършено в рамките на изпълнителното производство, е съобразено от съда в производството по чл.422 ГПК, с оглед указанията за това по т.11в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

От писмените мотиви на ЧСИ и становищата на взискателя ЦУ на НАП става ясно, че в образуваното изпълнително дело държавата претендира именно паричното задължение,което е било изпълнено от МОН към „Алианц Банк България“ АД на основание чл.14 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти.

С разпоредбата на чл.14 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти е предвидена процедурата, по която на Банката се заплаща от Държавата неизпълнената част от задължението на студент-кредитополучател по Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти.Видно от нормата на чл.14,ал.4 от същия закон/ ЗКСД/,вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите. В разпоредбите на Закон за НАП /чл.3/ е предвидено както кои частни държавни вземания се събират от НАП, така и органа и начина, по който те се установяват и събират- с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс /чл.3,ал.8 ЗНАП/.

Следователно,законодателят е предвидил специален ред за установяване и събиране на частните държавни вземания / едно от които е това по чл.14 от ЗКСД/, което изключва хипотезата на частно правоприемство в хода на производството по делото.Съдебният изпълнител няма право да установява различно материално-правно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство,настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора/ хипотезата на чл.429,ал.1 ГПК/, каквото в случая обаче не е налице.Законодателят и съдебната практика са категорични за това, че изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер.

В случая изпълнителният лист е издаден на „Алианц Банк България“ АД ,не е налице частно правоприемство по смисъла на чл.429 ГПК в лицето на ЦУ на НАП, по която молба е образувано изпълнителното дело,тъй като НАП се легитимира като кредитор по силата на факт, осъществен преди приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора и от законодателят е предвиден специален правов ред за събиране на частното държавно вземане, което в случая не се констатира да се е осъществил.

Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от ЧСИ,който освен това следва да установи каква част от съдебно установеното парично вземане на „Алианц Банк България“ АД е погасено от длъжника А.- Н. и се произнесе с Постановление за прекратяване на изп.дело съобразно процесуалните правила за това по чл.433 ГПК. Съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие,а е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението с указания, изложени в настоящето решение/ Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС/.

3

Въпреки постигнатия с подадената жалба резултат в полза на жалбоподателя, направеното искане за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото съгласно чл. 78, ал. 1 - ал. 3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по отношение на ЧСИ по общия исков реда на чл. 441 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 964/16.01.2024г., предявена от Й. Д. А.,ЕГН:

**********, с адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.*, чрез адв. Ивайло Найденов , ОТКАЗ на ЧСИ Ивелина Божилова ,вписана с рег.№ в КЧСИ с район на действие-района на БОС, да прекрати изп.дело № 155/2022г. по описа на същия ЧСИ ,отказът обективиран в съобщение с изх.№ 493/10.01.2024г.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Ивелина Божилова ,вписана с рег.№ в КЧСИ с район на действие-района на БОС за извършване на действия съгласно указанията, дадени в мотивната част на решението.