Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20247 от 09.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8396/2024
Вид
Решение № 20247
Подписан
09.11.2025
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20247 гр. София, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110108396 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Мерцедес", м. "Е 280” и с период на застрахователно покритие 22.06.2018г.- 21.06.2019г. В исковата молба са наведени доводи, че в рамките на застрахователното покритие по посочената застраховка, 03.07.2018г., е настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което ответникът, управлявайки л.а. м. “Мерцедес” при извършване на маневра, при която автомобилът преминал в съседна пътна лента, навлязъл в съседна пътна лента, без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, при което ударил движещият се в лявата пътна лента л.а. м. "Рено", м. "Лагуна". Същият поддържа, че собственика на увредения автомобил предявил претенцията си, въз основа на което била образувана щета № 0410- 160- 0049/ 2019, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 2044,65 лева. В исковата молба са развити съображения, че ответникът напуснала местопроизшествието, поради което за него възникнало регресно вземане спрямо същата за платеното обезщетение и направените разноски.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да плати сумата 2044,65 лева, представляваща платено по застраховка „Гражданска отговорност”застрахователна полица № BG/ 23/ 118001831166, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.07.2018г., за което е образувана щета № 0410- 1600049/ 2019.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, в която се изразява 1 становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва да е участвал в процесното ПТП и съществуването на пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди.

В отговора на исковата молба се релевира възражение, че в случая не са налице предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, т. 3 КЗ. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че в случая не е установено, че водачът съзнателно е напуснал местопроизшествието без да изчака органите за контрол за движение по пътищата.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателствени средства, че ищецът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м.

“Мерцедес”, с период на застрахователно събитие 22.06.2018г.- 21.06.2019г.

От представения Протокол за ПТП от 03.07.2018г., се установява, че на 03.07.2018г., в гр.

София, на кръстовището между бул. "Сливница" и ул. "А. Мицкевич", е настъпило ПТП, при което л.а. м. "Мерцедес" се ударил в л.а. м. "Рено", след което напуснал мястото на ПТП.

От представената административнонаказателна преписка се установява, че на 11.12.2018г. на Б. Г. Х. е съставен АУАН за това, че на 03.07.2018г. е управлявал л.а. м. “Мерцедес” и при извършване на маневра за навлизане в съседна лява лента за движение се ударил в л.а. м.

"Рено", след което напуснал мястото на ПТП, без да изпълни задълженията си като участник в ПТП.

Застрахованото лице е подало уведомление за щети по МПС пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Мерцедес”, за което пред ищеца е образувана щета № 0410- 160- 0049/ 2019г., по която било определено плащане на сумата 2044,65 лева.

За установяване на механизма на деянието е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 03.07.2018г. л.а. м. "Мерцедес" се движел по бул. "д-р Петър Дертлиев", с посока от бул. "Сливница" към бул. "Царица Йоана". В района на ресторант "Макдоналдс" водачът на л.а. м. "Мерцедес" навлязал в съседната лява пътна лента за движение и ударил л.а. м. "Рено". Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. м. "Мерцедес", който е предприел маневра за навлизане в лява пътна лента без да се увери, че лявата пътна лента за движение е свободна, при което се ударил с движещия се от дясната му страна л.а. м. "Рено". Всички щети по л.а. м. "Рено" се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойността на вредите по л.а. м. "Рено" към датата на настъпване на ПТП е 4939,76 лева.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че отчитайки вредите по л.а. м. "Рено", водачът на л.а.м. "Мерцедес" не може да не усети съпрокосновението между двата автомобила. Уврежданията по процесния автомобил имат еднакъв интензитет, разположение и характер, поради което същите са получени при едно и също съприкосновение.

2

От показанията на св. В. Х. И. се установява, че през 2018г. в гр. София управлявах автомобил „Рено“, движейки се по ул. „Адам Мицкевич“ в посока „Люлин“. Същият сочи, че на кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. "Адам Мицкевич" потеглил на зелен сигнал на светофара, когато л.а. м. "Мерцедес" навлязъл в лентата за движение, в която се движел автомобилът, управляван от свидетеля и се ударил в него със задната част на автомобила. Свидетелят сочи, че от удара управлявания от него автомобил бил изтласкан в другата пътна лента за движение. Същитя уточнява, че когато двата автомобила били спрели един до друг, видял как изглежда водачът на л.а. м. "Мерцедес". От свидетелските показания се установява, че водачът на другия автомобил напуснал местопроизшествието.

Впоследствие водачът на автомобила бил открит.

Настоящият съдебен състав счита, че показанията на св. В. И. следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията на свидетеля са ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.

410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекса на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона- умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, регресното вземане на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки: 1/ да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото 3 трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 3/ застрахованият водач да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи наличието на посочените факти. В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, в това число и фактът, че е останала на мястото на ПТП до идването на органите за контрол на движението по пътищата, съответно, че е било наложително да напусне мястото на ПТП, поради необходимост от оказване на медицинска помощ или друга неотложна причина.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на застрахователното събитие между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата на който ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м.

"Мерцедес”.

Спорен между страните се явява и въпросът за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно: на 03.07.2018г. л.а. м. "Мерцедес" се движел по бул. "д-р Петър Дертлиев", с посока от бул. "Сливница" към бул. "Царица Йоана". В района на ресторант "Макдоналдс" водачът на л.а. м. "Мерцедес" навлязал в съседната лява пътна лента за движение и ударил л.а. м.

"Рено".

Както от представената административно- наказателна преписка, така и от заключението на назначената САТЕ и събраните гласни доказателства чрез показанията на св. В. И., се установява по безспорен начин механизма на ПТП. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. "Мерцедес" не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да предприемат маневра, сврързана с навлизане изцяло или частично в лента за насрещо движение, да се уверят,че няма да предизвикат опасност за движещите се в тази лента превозно средства- чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е 4 отразено в протокола. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава- в този смисъл решение № 24 от 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС по т.д. № 423/ 2011г., I т.о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. № 750/ 2011г., II т.о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК.