Решение № 2812 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330111992 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. Н., ЕГН: ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, прелд. 1 ЗЗД за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 76,69 евро, представляваща заплатена при начална лиспа на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № **/* г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното плащане, както и за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 99, 65 евро /размерът на иска намален в с.з. на 12.03.2026г./, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от * г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че межу нея и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит с № **/* г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1500 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД с цел да се обезпечи сключеният договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че заплатила по договора за кредит сумата от 150 лева, а по договора за поръчителство сумата 1 от 400 лева. Твърди, че договорът е недействителен доколкото в размера на ГПР на същия не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчител, а договорът за предоставяне на поръчителство се явява недействителен като лишен от основание.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от двамата ответници, с които същите оспорват предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 е сключен Договор за потребителски кредит № **/*г ., по силата на който и била предоставена в заем сумата от 1500 лева при ГЛП 39, 29 % и ГПР 47, 20 %.

Установява се още, че на същата дата – *г. между ищцата и Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *г ., по силата на който дължала възнаграждение за поръчителство.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, са изцяло предсрочно погасени от него, както и че в размера на ГПР по процесния договор за кредит не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № **/*г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато 2 сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал.

1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

При това положение, на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита /главницата/ по смисъла на чл. 23 ЗПК. С оглед направеното от двамата ответници изрично признание, че задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, са изцяло предсрочно погасени от него, както и направеното от ответника „Ай Тръст“ ЕООД признание, че е получил от ищцата сумата от 194, 90 лева по договора за поръчителство, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни.

3

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, същите възлизат в размер на 51, 13 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. М. от **, като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, множеството на брой подобни дела в РС – Пловдив и други съдилища в страната, по които е формирана богата и непротиворечива съдебна практика, както и обстоятелството, че в настоящото производство пълномощникът на ищеца не се явил нито веднъж в съдебно заседание, намира счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с включен ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на Д. С. Н., ЕГН: ********** сумата от 76,69 евро /седемдесет и шет евро и шестдесет и девет евроцента/, представляваща заплатена при начална лиспа на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № **/*г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплати на Д. С. Н., ЕГН: ********** сумата от 99, 65 евро /деветдесет и девет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от * г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на Д. С. Н., ЕГН: ********** сумата от 51, 13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на адв. Д. М. от **, със съдебен адрес: ** сумата о т 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Д. С. Н., ЕГН: ********** .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5