Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 705315 от 15.11.2019, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 1023/2018
Вид
Решение № 705315
Подписан
15.11.2019
В сила
15.11.2019
Състав
БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ ЧЕРНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е гр.Елин

Пелин, 15.11.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ

ЧЕРНЕВ при секретаря Любка

Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1023 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на основание по чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се твърди, че по заповедно производство спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Твърди се, че ответникът е кредитополучател по

Договор за кредит от 26.10.2016г.. Ответникът се задължил да върне предоставения му паричен кредит, в т.ч. главница,, договорна лихва, такси за оценка на кредитното досие, цената по допълнителна услуга „Кредит у дома“. Общо дължимата се от ответника сума била в размер на 945.09 лева.

Ответникът не изплатил изцяло предоставения му кредит.

Твърди се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия, по силата на който вземането произтичащо от сключения с ответницата договор за кредит е прехвърлено в полза на „А. А. М..“ АД.

С последваща цесия вземането е било прехвърлено на „АСВ“ЕАД .

Твърди се, че за цесията ответникът е бил надлежно уведомен.

Иска се съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по отношение на които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и посочени с петитума на исковата молба, в т.ч. и разноските по заповедното производство.

Претендират се и направените разноски в производството по чл.422 ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 08.10.2019г. ответникът не се е явил.

Последният не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, още с исковат амолба е заявил становище по съществото на спора, с отправено и искане за произнасяне от съда с решение по делото при наличието на предпоставките на чл.238 от ГПК.

Съдът счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че ответника виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните за процесния период е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит от 18.05.2016г..

Ето защо предвид изложените по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което да приеме за установено,че ответника дължи на ищеца посочената с исковата молба по чл.422 от

ГПК сума от 16 737,76 /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - частично претендирана сума представляваща главницата / от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.04.2021 г. до 14.05.2026 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ ; 423,94 /четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - лихва /обезщетение/ за забавено плащане за периода от 31.01.2018 г. до 08.05.2018г.; законна лихва върху главницата считано от 08.05.2018г. до окончателно погасяване на главницата, както и 493,24 /четиристотин деветдесет и три лева и 24 стотинки/ лева - разноски сторени в заповедното производство, както и разноски по заповедното производствов общ размер на 343.24 / триста четиридесет и три лева и 24 стотинки/ лева- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет /лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът намира, че е основателно искането и следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираните съдебни разноски за производството по чл.422 от ГПК, които в размер на 343.23/триста четиридесет и три лева и 23 стотинки/ лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Я. ***, с ЕГН **********, дължи на "А. за с. на в." ЕАД-София, с ЕИК …….., сума от 16 737,76 /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - частично претендирана сума представляваща главницата / от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.04.2021 г. до 14.05.2026 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б."а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ ; 423,94 /четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - лихва /обезщетение/ за забавено плащане за периода от 31.01.2018 г. до 08.05.2018г.; законна лихва върху главницата считано от 08.05.2018г. до окончателно погасяване на главницата, както и разноски по заповедното производствов общ размер на 343.24 / триста четиридесет и три лева и 24 стотинки/ лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет /лева.

ОСЪЖДА В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на "А. за с. на в." ЕАД-София, с ЕИК …….., разноски в производството по чл.422 от ГПК в размер на 343.23/триста четиридесет и три лева и 23 стотинки/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: