Решение № 1300 от 02.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

М. Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502397 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 15.02.2022г по гр.д. № 10642/2019г СГС,ІГО, 16 състав е осъдил ЗД”Евроинс“АД да заплати на М. Р. И. сумата от 9500лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от травматично увреждане, настъпило в резултат на падане на 03.03.2018г на Терминал 1, Летище София, като отговорността на летището за вреди на трети лица е застрахована при ответника, с правно основание на предявения искчл.432 от КЗ, като съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 29 500лв. Съдът е съобразил извършеното плащане на сумата от 10 500лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. И., представлявана от адв. Н., в отхвърлителната му част за сумата от 20 000лв, до пълния претендиран размер на иска, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Въззивникът моли решението на СГС 1 да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Евроинс АД в осъдителната част, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че съдът не е съобразил придружаващите заболявания на ищцата, при определяне размера на дължимото се обезщетение. Моли да бъде постановено решение, с което първоинстнационното решение да бъде отменено в осъдителната част и предявеният иск- отхвърлен.

Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с който оспорват жалбата

ЗД Евроинс АД, в отговор на въззивната жалба на М. И., депозира насрещна въззивна жалба , с която оспорва правилното приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД от страна на първоинстанционния съд. Поддържа, че определеното по размер обезщетение е завишено, а не справедливо. Моли и по тези съборажения първоинстанционното решение да бъде отменено , а предявеният иск- отхвърлен.

В хода на процеса въззивникът-ищец М. И. е починала и в нейните права е конституиран наследникът й по закон С. З. Ф.-И..

С. З. Ф.-И. депозира писмен отговор на насрещната въззивна жалба на застрахователя, с който заявява неоснователност на жалбата.

В о.с.з. въззивникът- ищец С. З. Ф.-И. се представлява от адв. М., който поддържа въззивната жалба на ищцовата страна и оспорва жалбите на застрахователя. Моли по съображения в жалбата- с оглед тежестта на претърпените неимуществени вредирешението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част и предявеният иск- уважен.

Възразява, че ответникът несвоевременно е заявил възражението си за принос на придружаващите заболявания на пострадалата, поради което това възражение е преклудирано. Възразява, че затлъстяването на пострадалата е в резултат от залежаване след процесната травма и без тази травма тя е поддържала самостоятелен начин на живот.

Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът-ответник ЗД Евроинс АД не се представлява в о.с.з. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбите си. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, съдържащ се в становището.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е 2 обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото е безпротиворечиво установено, че на 03.03.2018г ищцата И. е претърпяла инцидент на Терминал 1 на Летище, като поради откъртване на парапет е паднала и е получила счупване на левия глезен. Установени са както факта на инцидента, така и съществуващото към този момент застрахователно правоотношение между Летище София и ответника по договор за застраховка гражданска отговорност на летището за причинени вреди на трети лица. Тези факти са безспорни, както поради извънсъдебното плащане от страна на ответника на ищцата на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, така и поради липса на оплакване във въззивната жалба срещу извода на СГС за установеност на посочените факти.

При така възприетите за установени факти следва да се приеме, че се установяват основания за реализиране на гражданската отговорност на Летище София и за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от ищцата при инцидент- падане поради откъртен парапет на Летище София- настъпил на 03.03.2018г, което прави предявеният иск против застрахователя по договор за застраховане ГО на летището- ответника, доказан по основание.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.

Въззивната жалба на застрахователя съдържа оплакване за неправилност на решението на СГС поради несъобразен принос на придружаващите заболявания на първоначалната ищца къмвъзстановителния период и интензитета на болките й, като моли на това основание 3 обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с 50%.

Според настоящият съдебен състав здравословното състояние на пострадало лице при деликт не може да бъде основание за въприемане на извод за принос. Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме принос при настъпване на деликта или увреждането от страна на пострадалия следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

С оглед това възприемане на приноса като противоправно поведение в причинна връзка с деликта или увреждането, според настоящия съдебен състав няма как здравословното състояние на пострадалото лице да основание за възприемане на извод за принос.

Здравословното състояние на първоначалната ищца не се твърди да е допринесло за настъпване на увреждането или деликта, нито се твърди да е противоправно поведение.

След като здравословното състояние не е противоправно и в причинна връзка с деликта или увреждането следва , че то не е вид принос. Според настоящият съдебен състав здравословното състояние не е основание за намаляване на обезщетението като принос от страна на пострадалото лице, но следва да бъде съобразено при определяне на размера на дължимото се обезщетение, ако има отношение към продължителността, интензитета на неимуществените вреди, продължителността на възстановителния период, необходимото лечение и т.н.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установява принос или съпричиняване на деликта или увреждането от страна на пострадалата. Но ако бъде установено влияние на здравословното й състояние към тежестта на травмата , оздравителния, възстановителния процес, към претърпените като вид и интентизет неимуществени вреди съдът следва да го съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което се дължи от увреждащото лице, съответно от застрахователя следва да е компенсация на болките и страданията, причинени именно от деликта, а не за всички увреди на здравословното състояние на пострадалото лице, причиняващи му болки и страдания.

Причинната връзка между деликт и вреда е определящия фактор кои вреди подлежат на обезщетяване на процесното деликтно основание.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на инцидента първоначалната ищца е била на 73години.

От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р М., неоспорена от страните, се установява, че първоначалната ищца е получила по време на падането си на 03.03.2018г повърхностни контузии на тялото, контузия на лявата глезенна става и счупване на външния глезен 4 вляво. Според вещото лице заздравяването на счупването е продължило 45-60дни.

Лечението е проведено чрез имобилизация тип ортеза. През периода на заздравяване кракът е следвало да бъде щаден. Според вещото лице след костното зарастване следва раздвижване на крайника. Според вещото лице първоначално болките са били интензивни и ищцата е имала затруднения в ежедневието. Възстановяване от подобен тип счупване настъпва за около 120-150дни. Според вещото лице счупването е зараснало в добра анатомична позиция, поради което ищцата И. няма усложнения от травмата.

В о.с.з. на 07.06.2021г вещото лице допълва, че счупването е зараснало в средностатистическия срок. Установява, че придружаващите заболявания се отразяват на походката на пострадалата.Зарасналата става не е причина за затруднената походка на ищцата. Вещото лице сочи, че ищцата е ходела с помощно средство, но по време на прегледа се е придвижвала самостоятелно. Сочи, че залежаването вследствие фрактурата е било за период от 10дни, след 3-4 месеца няма причина ищцата да залежава поради фрактурата. Установените от прегледа зачервявания, отоци и декубитални увреди според вещото лице се дължат на залежаване.

В същото о.с.з. е изслушана свидетелката Ф.-И., дъщеря на ищцата, която се установява, че след инцидента 2 – 3 месеца ищцата е била на легло, след това е започнала да става. Установява,че до 5 месеца ищцата имала нужда от помощ при придвижване.

Установява,че ищцата след инцидента се затворила вкъщи. В момента тя се грижи за ищцата, като придвижването става или с бастун и ли с подпиране на стена. Според свидетелката инцидентът се е отразил и на теглото на ищ;ата, което е било наднормено, на залежаването довело да завишаването му.