Решение № 51 от 02.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пазарджик, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Г. Г. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния представител поддържат жалбата. Претендират разноски. си

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи, с които се иска потвърждаване на постановлението. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено 1 следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа в обл. Пазарджик, на път I-8, км....+... е заснето нарушение с лек автомобил „с.“ с рег. № ..., като при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, е заснет с мобилна радарна система ATCC ARH CAM S1 с № 120cd11, насочена към гр. П. и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост – установена стойност на скоростта 82 км/ч., с което е нарушен чл.21, ал.2, вр.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № ... от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2

1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били автомобили, движещи се и в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения 177. Протоколът е регистриран с № 1006р-22232/17.12.2024 г. В протокола е посочена и датата на проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик и свалянето на записите на нарушенията – ... г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Посочено е в протокола, че посоката на задействане на АТСС е и в двете посоки, като АТСС е позиционирано на разстояние 200 метра от пътния знак, с който е въведено ограничението. От приложеното писмо от ОПУ Пазарджик се установява, че знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта, са монтирани и в двете посоки на движение.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като в хода на проведеното административнонаказателно 3 производство са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи защитата на наказаното лице. На първо място в атакувания ЕФ не е посочена посоката на движение на автомобила на жалбоподателя – сочи се само, че мобилната радарна система е била насочена към гр. П.. В същото време в протокола за използване на АТСС е посочено, че са снимани движещи се автомобили и в двете посоки, т.е. посоката на движение на жалбоподателя и от протокола остава неясна. От G P S координатите на разположението на техническото средство и от текста под снимките, на които е посочено, че заснетият автомобил е бил отдалечаващ се, може да се направи все пак извод, че наказаното лице се е движило към гр. П.. Самите снимки обаче са в тъмната част на денонощието и няма как да се установи от самите тях това обстоятелство, тъй като се вижда само номера на автомобила. Но, така или иначе, посоката на движение на автомобила се извежда евентуално от доказателствата по делото, но не и от съдържанието на самия ЕФ, което се явява съществено процесуално нарушение.

На следващо място в атакувания ЕФ е посочено, че се касае за нарушение при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. също е посочено, че се касае за ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак, като в протокола е посочено в съответната графа какво е разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението, до разположеното АТСС в метри, а именно 200 метра. При положение обаче, че са заснемани движещи се автомобили и в двете посоки (също посочено в самия протокол), се поставя резонния въпрос от кой от двата знака в двете посоки на движение разстоянието е 200 метра – от този въвеждащ ограничението от 60 км в посока гр. П. или от този, въвеждащ ограничението от 60 км в посока гр. Пазарджик.

Видно от писмото от ОПУ Пазарджик целият участък, в който е въведено ограниченото от 60 км/ч. е 520 метра. При това положение, ако разстоянието от единия знак е 200 метра, то от другия ще е 320 метра. Контролният орган не е посочил в протокола точно от кой от двата знака В26 разстоянието е 200 метра. Това е особено важно в случая тъй като съдът е в невъзможност да установи дали са спазени изискванията за работа с техническото средство и дали същото коректно е заснело нарушението и то е било позиционирано на достатъчно далечно разстояние от началото на въведеното ограничение на скоростта със знака. Това е съществено обстоятелство, тъй като всеки знак за 4 ограничение на скоростта се позиционира по такъв начин и на такова разстояние от мястото, създаващо опасност за движението, че при достигане на знака водачите хем да намалят скоростта до указаната такава със знака, хем да спазят разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗДвП, съгласно която: „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие“, т.е. от една страна да намалят скоростта, но от друга да не извършват това рязко, а плавно и постепенно. Това е и причината знаците, които въвеждат ограничения на скоростта, да са поставени на такова разстояние, че да позволят достигането на ограничена скорост плавно до мястото, създаващо опасност за движението, за да не се поставя в опасност движението както от по-високата скорост, така и обаче от рязко намаляване на скоростта. Видно от материалите по делото жалбоподателят се е движил със скорост от 82 км/ч., а не с 90 км/ч., която е разрешена за движение извън населено място. Това води до логичен извод, че жалбоподателят евентуално е намалил скоростта си на движение в участъка с ограничение на скоростта в изпълнение на задължението си по закон. В крайна сметка обаче дали поведението му е било неправомерно и правилно е била ангажирана отговорността му, е невъзможно да се установи по категоричен начин от доказателствата по делото, защото остава неясно точното разстояние на АТСС от знака, въвеждащ ограничение на скоростта. Нещо повече – в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на км....+.... Началото на ограничението на скоростта, въведено със знак В26 в посока гр. П. според информацията е на км....+200. Ако разстоянието от знака В26 до АТСС е 200 метра, както сочи протокола, а оттам разстоянието от АТСС до заснетия автомобил е 61 м., видно от снимките от АТСС, то излиза, че нарушението реално е евентуално извършено на км....+461, а не на км....+....

За да е извършено нарушението на км....+..., както се сочи в ЕФ, излиза, че АТСС е разположено на км....+..., т.е. почти непосредствено след знака за въвеждане на ограничение на скоростта, който е на км....+200. Именно от тези разсъждения е видно, че неяснотата на разстоянието на поставяне на АТСС спрямо знака, въвеждащ ограничението на скоростта, поставя редица въпроси, чийто отговори не могат да бъдат дадени по категоричен начин от доказателствата по делото. Посочването, че нарушението е извършено на км....+... при положение, че АТСС е поставено на неясно какво разстояние от знака, въвеждащ ограничението, не само, че представлява съществено 5 процесуално нарушение, но дори и не са ангажирани и доказателства от АНО, че именно на км....+... е точното място на нарушението, т.е. в случая нарушението остана и недоказано. Съдът само може да гадае къде точно на пътя се е намирал заснетия автомобил и дали е бил на посочения км....+... при положение, че в протокола не е посочено точното място на позициониране на АТСС спрямо знаците, въвеждащи ограничение на скоростта и в двете посоки на движение. В съчетание с непосочването на посоката на движението на автомобила в ЕФ, съдът може само да гадае доколко законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.