Определение № 116 от 15.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Шумен, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500025 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 631/12.01.2024 г. депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ........, ж.к. ........ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. – САК срещу разпореждане № 3709/19.12.2023г. по ч. гр. д. № 20233630102683 по описа на РС – Шумен, поправено с разпореждане № 3711/19.12.2023г., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. И. с ЕГН ********** за следните суми: 271.43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620206675 от 11.07.2018г., изменен с допълнително споразумение № 041598071 от 01.09.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и 343.95 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620861145 от 23.11.2018г., изменен с допълнително споразумение № 052963072 от 25.05.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер **********, както и за сторените от дружеството - заявител разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. За да отхвърли претенцията на заявителя в тези части, първоинстанционния съд е приел, че клаузата, с която е уговорена неустойката била неравноправна и съответно нищожна на осн. чл. 146, ал 1 и ал. 2 от ЗЗП във вр. чл. 143, т5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не се дължало сметка за обема на неизпълнението. Сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя, са уредени в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори и същата не може да надвишава сумата за три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на договора; и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстващи на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. В съответствие с така уговореното между страните, размерът на 1 неустойката за номер *** била в размер на 271.43 лева, като сумата включвала сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС, в размер на по 34.16 лева всяка или общо 102.48 лева, 32.62 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 136.33лева представляваща разликата между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32 GB Dual Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 01.09.2020г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от 01.09.2020г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. За мобилен номер ********** неустойката била в размер на 343.95 лева, представляваща сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС, в размер на по 37.49 лева всяка или общо 112.47 лева, 31.32 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 200.16лева - представляваща разликата между стандартната цена на мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 9 128GB Dual Green без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 25.05.2021г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от 25.05.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Излага, че вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на всеки от горепосочените договори за мобилни услуги, представлявало еднородно парично вземане, формирано като сбор от три компонента: 1) сборът от три месечни абонамента; 2) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстващи на оставащия срок до края на договора; и 3) разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Така определени, компонентите на неустойката, кореспондирали с нейния характер, на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябвало да се доказват и не можели да се разглеждат като израз на несъответствие с присъщите й функции. Страните по договора са манифестирали двустранно воля и съгласие с процесните клаузи и последиците, които те предвиждат. Така договорените неустойки не противоречали на добрите нрави, изцяло били съвместими с общоприетите житейски норми за добросъвестност и целта им е да обезпечат изпълнението на едно задължение и да определят размерът на вредите, които без да се доказват, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Твърди, че клаузата за договарянето им не е неравноправна, тъй като е индивидуално договорена, отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния, тъй като едностранното прекратяване на договора от страна на абоната, с едномесечно писмено предизвестие е изрично признато от закона негово право и е част от естеството на съдържанието на сделката. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, законодателя е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора между тях задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените при евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно те да се доказват. Отделно от това, сочи, че съдържанието на неустоичните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която съблюдавала за спазване на правата им, посредством сключване на спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Йеттел България“ ЕАД по гр. д. № 15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014г. на СГС, поради което не можело да се приеме, че уговореното обезщетение е прекомерно, т.к. същото е ограничено до сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за съответния номер без вкл. ДДС. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, в частта с която се отхвърля заявлението за претендираните неустойки, както и сторените от дружеството – заявител, съдебно – деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер, както и съда да присъди направените разноски за настоящото производство за държавна такса.

2

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20233630102683 по описа на РС – Шумен, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр. София, район „........“, ж.к. “........ 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. З. Ц. от САК срещу С. И.

И. с ЕГН ********** от с. ....., общ. Шумен, за сумата от 1234.87 лева - представляваща ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи. С разпореждане № 3573/06.12.2023г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя е даден тридневен срок, в който да посочи размерът на отделните вземания за неплатени мобилни услуги по всеки един отделен договор, както за мобилни услуги, така и по договорите за лизинг, както и всички други вземания, като ги индивидуализира по основание и размер. В даденият срок, заявителя е депозирал молба в която е уточнил, че вземанията се претендират, както следва:

139,83 лв. - представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги № 620206675 от 11.07.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 041598071 от 01.09.2020 г.; 271,43 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя; 123,61 лв. - представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги № 620861145 от 23.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 052963072 от 25.05.2021 г.; и 343,95 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя; 41,69 лв. представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 01.09.2020 г. на мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A21s 32GB Dual Blue; 21,56 лв., представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 01.09.2020 г. на 4 бр. аксесоари; 251,80 лв. представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 25.05.2021 г. на мобилен телефонен апарат Xiaomi Redmi Note 9 128GB Dual Green; 41 лв. - представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 25.05.2021 г. на 4 бр. аксесоари, както и лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С оглед направените уточнения от страна на заявителя и от представените към заявлението доказателства, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 3709/19.12.2023г. по ч. гр. д. № 20233630102683 по описа на РС – Шумен, поправено с разпореждане № 3711/19.12.2023г. , съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК само за сумите: 139,83 лв. - представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги № 620206675 от 11.07.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 041598071 от 01.09.2020 г.; 123,61 лв., представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги № 620861145 от 23.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 3

*** от 25.05.2021 г.; 41,69 лв. - представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 01.09.2020 г. на мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A21s 32GB Dual Blue; 21,56 лв. - представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 01.09.2020 г. на 4 бр. аксесоари; 251,80 лв. - представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 25.05.2021 г. на мобилен телефонен апарат Xiaomi Redmi Note 9 128GB Dual Green; 41 лв. представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 25.05.2021 г. на 4 бр. аксесоари, както и лихва за забава върху тези суми, считано от 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 12,54 лв. - държана такса и 240,80 лв. - адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението в останалата част за сумата от 271,43 лв. – неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги № 620206675 от 11.07.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 041598071 от 01.09.2020 г. по вина на потребителя, както и за сумата от 343,95 лв. – неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги № 620861145 от 23.11.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № 052963072 от 25.05.2021 г. по вина на потребителя.

За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционния съд е посочил, че доколкото вземанията по подаденото заявление се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК и по аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, е длъжен да направи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави. Приел е, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Исканите с процесното заявление неустойки не се дължали, защото съдържанието на клаузата за неустойка налагало извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка била регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не се предлагали насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречало на добросъвестността и създавало основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая била мобилният оператор. Приел е, че е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката, тъй като вземането за същата се основавало на нищожно съглашение и е налице изначална недействителност на неустоечното съглашение, поради противоречието му с добрите нрави, още при сключването на договора и след като не е 4 налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, то в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие и нищожността на клаузата, била пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения.