Решение № 10079 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10079 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110147814 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на П. Г. Г. (ищца) срещу „...“ .. (ответник).

Ищцата твърди, че през 2022 г. се завърнала в България, при което наемателят и връчил покана за доброволно изпълнение, която той получил преди три години. При справка в канцеларията на съдебния изпълнител ищцата установила, че през 2012 г. били извършени последните изпълнителни действия. След това през 2019 г. изпълнителното дело било прекратено, изпълнителният лист бил върнат на взискателя и на същата дата било образувано ново изпълнително дело. Намира обаче, че в периода от последните изпълнителни действия по прекратеното изпълнително дело до образуването на новото изпълнително дело вземанията по изпълнителния лист са се погасили по давност. Иска от съда да установи, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист: 21 276 лева и 8 стотинки (главница и лихви) и 1 088 лева и 28 стотинки (разноски). Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Намира, че по отношение на първото изпълнително производство намират приложение постановките на ППВС № 3 от 18. 11. 1980 г. и че до прекратяването му погасителна давност не е текла. Заявява, че вземанията по изпълнителния лист са му били цедирани и той е бил конституиран като взискател в изпълнителното производство през 2016 г. Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече едва след прекратяването на това изпълнително дело през 2019 г. Изтъква, че по образуваното впоследствие изпълнително дело след 2019 г. са били периодично предприемани изпълнителни действия. Намира, че подадената молба след прекратяването на делото има значение на действие, прекъсващо давността.

Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 1

ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже наличието на основания за спиране и/или прекъсване на течението на погасителната давност.

Ищцата е извела правния си интерес от така предявения отрицателен установителен иск от твърденията, че е получила покана за доброволно изпълнение от ответника. По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 07.06.2019 г., с която ищцата е поканена да заплати на „...“ .. сумата в размер на 32 169 лева и 22 стотинки, от които главница в размер на 20 640 лева, законна лихва в размер на 544 лева и 67 стотинки, 7 283 лева и 4 стотинки неолихвяеми вземания, 1088 лева и 28 стотинки присъдени разноски, 1 000 лева разноски по изпълнителното дело и 2513 лева и 23 стотинки такси по Тарифата към ЗЧСИ. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото ищцата оспорва вземания, които се претендират от ответника.

От приложения по делото изпълнителен лист от 21.09.2012 г. се установява, че ищцата е осъдена да заплати на „...“ АД сумата от 21 276 лева и 8 стотинки, от които 20 640 лева главница, 614 лева и 78 стотинки договорна лихва за периода 20.03.2012 – 22.08.2012 г., 21 лева и 30 стотинки наказателна лихва за периода 20.04.2012 г. – 22.08.2012 г., ведно със законна лихва за забава от 05.09.2012 г. до окончателното плащане на вземането. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.09.2012 г.

Като доказателство по делото е представено изпълнително дело № 20127880401290 със страни „...“ АД и П. Г. Г., което е било образувано на 03.12.2012 г. при ЧСИ Мирослав Колчев Колев, регистрационен номер 788 и ареал на действие Софийският градски съд. От заверения препис от това изпълнително дело се установява, че спрямо длъжницата (ищцата) са били предприети изпълнителни действия на 04.12.2012 г. чрез налагането на запор върху вземанията й по банковите сметки. Сетне на 05.08.2017 г. е подадена молба от „...“ .., с която моли да бъде конституирано като взискател по делото. След това на 14.03.2019 г. взискателят „...“ .. е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция. На 09.04.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител е било прогласено прекратяването на изпълнителното дело № 20127880401290 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Като доказателство по делото е представено и изпълнително дело № 20197880400202 със страни „...“ .. и П. Г. Г., образувано на 22.04.2019 г. отново при частния съдебен изпълнител Мирослав Колчев Колев (нататък за краткост „ново изпълнително дело“). С подадената молба за образуване на новото изпълнително дело от 22.04.2019 г. взискателят „...“ .. е поискал да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжницата, както и да бъде наложен запор върху вземанията й. На 07.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение.

В случая между страните спорен е въпросът дали давността е спирана и прекъсвана за периода от 04.12.2012 г., когато е бил наложен запор върху сметките на ищцата до образуването на последващото изпълнително производство.

Настоящият състав споделя възгледа, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, срещу която не подадено възражение в законоустановения срок, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

2

Това е така, защото след влизането в сила на заповедта за изпълнение между страните се установява по безспорен начин съществуването на съответните парични задължения. Между същите страни и за същите задължения не може да се води отново съдебен спор извън ограничените хипотези на извънреден извънинстанционен контрол.

След като процесуалното положение и правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение, то следва да се приеме, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение и за влязлата в сила заповед за изпълнение. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика (решение № 3 от 04. 02.

2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г.,IV г. о. на ВКС).

Ищецът е възвел твърдения, че до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е била прекъсната, тъй като до този момент се е прилагало на Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г., според които със самото образуване на изпълнително производство течението на погасителната давност спира на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

По въпроса за кои изпълнителни производства следва да се прилагат разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, беше формирана противоречива съдебна практика. Едни състави приемаха, че за образуваните до постановяването му изпълнителни производства важат постановките на Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г., според които със самото образуване на изпълнително производство течението на погасителната давност спира на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Други състави намираха, че новите разяснения намират приложение и по отношение на изпълнителните производства, образувани преди даването им на 26. 06. 2015 г. Така с ново Тълкувателно решение № 3 от 2023 г., постановено по тълк. дело № 3 от 2020 г., ОСГТК на ВКС се опита да преодолее противоречивата съдебна практика, като прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес по изпълнителни дела, образувани до 26. 06. 2015 г. Според мотивите към последния тълкувателен акт първоначално приетите тълкувателни актове произвеждат обратно действие. Когато обаче се изоставя вече даденото тълкуване и се възприема ново, тогава новите разяснения се прилагат занапред. Това тълкувателно решение е задължително. Със самото Тълкувателно решение № 3 от 2023 г., постановено по тълк. дело № 3 от 2020 г. от ОСГТК на ВКС, се дава ново тълкуване на нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД (в какъвто смисъл е бил прередактиран първоначалният въпрос), която вече е била тълкувана с преходните Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г. Следователно последното Тълкувателно решение № 3 от 2023 г., постановено по тълк. дело № 3 от 2020 г. от ОСГТК на ВКС, по силата на собствената си логика, която е задължителна, поражда действие занапред. Дадените с него разяснения трябва да се прилагат като задължителни само спрямо изпълнителните производства, образувани след обявяването му на 28. 03. 2023 г. За образуваните преди това изпълнителни производства трябва да се прилагат разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г. Настоящият съдебен състав намира, че действителната воля на ВКС в Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е била да обяви Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г. за изгубило значение с обратно действие, считано от 13. 06. 1991 г. (пар. 9 от Преходните и заключителни разпоредби към Конституцията). Това е така, защото 3 според мотивите към този тълкувателен акт промяната в тълкуването на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД е обусловена от отпадането на „ съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори“. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че погасителната давност не е била спирана с образуването на разглежданото изпълнително дело през периода 03.12.2012 г. – 26. 06. 2015 г. Течението на погасителната давност не е било спирано и след обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. С разясненията, дадени с т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., се застъпва, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт). В разглеждания случай с молбата за образуването на първоначалното изпълнително дело от третото лице „...“ АД е било отправено искане до съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжницата (ищцата) и да „определи начина на изпълнение“, тоест налице е възлагане по чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ. С оглед на това давността е била прекъсната в наложените запори на 04.12.2012 г. Сетне в продължение на две години до 04. 12. 2014 г. взискателят не е искал предприемането на нови изпълнителни действия, а такива не са били и предприемани по инициатива на съдебния изпълнител по силата на възлагането по чл.