Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2785 от 07.07.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2422/2022
Вид
Определение № 2785
Подписан
07.07.2022
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.66, ал.3 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2785 гр. ***, 07.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430102422 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

М. ИВ., *** и В. ПЛ. ИВ., ЕГН********** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от Д.Б. и М.Р.-***.

Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ.

В законният срок по чл. 119 ал.3 ГПК ответника, с отговора на исковата молба, е направил възражение за местна подсъдност на образуваното дело.

Настоящият състав на РС-*** намира, че направеното възражение по чл.119 ал.3 ГПК е основателно, поради което образуваното в РС-*** дело следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Районен съд – ***.

Ответника е заявил възражението за местна подсъдност в надлежният срок - с отговора на исковата молба. Съгласно чл.105 ГПК, общата местна подсъдност, е по постоянният адрес или седалището на ответника - в случая по седалището на ответника, което е в с.***, общ.***.

В настоящия случай, обаче съдът е сезиран с трудов спор, поради което ищеца по делото би могъл да се ползва от специалната местна подсъдност по чл.114 ГПК, а именно: Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. От изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения, както и от приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че ищците са съответно майка и брат на работника на ответното дружество М.

И., който е починал в резултат на трудова злополука. От представения от 1 ответника Трудов договор № 37/01.02.2008г., както и допълнителните споразумения по него е видно, че между страните не е уговорено, че работникът приема да изпълнява в България и чужбина длъжността „***“. Не е уговорено място на работа. В длъжностната характеристика, подписана от лицето е посочено структурно звено гр.***.

Ищците в исковата си молба, също сочат, че М. И. е работил на длъжност „***“.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява място на обичайно полагане на труд от ищеца по делото в гр.***.

С оглед местната подсъдност на делата по трудови спорове, обичайното местополагане на труда е посоченото в трудовия договор място на работа, ако това съответства на действителното фактическо положение. За определянето на мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд, значение има мястото, където той извършва трудова дейност попродължително време, където се извършва основната – най-значимата дейност за работодателя и където се приемат и предават резултатите от труда, като никой от отделните критерии няма решаващо значение, а оценката им е винаги комплексна и зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. В този смисъл Определение № 662/11.10.2013г., постановено по гр.д.№6105/2013г. на 4-то ГО на ВКС. Мястото на работа на ищеца по делото не е в гр.***. Съгласно чл.66, ал.3 КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Видно е, че в трудовия договор не е уговорено друго място на работа, а и такова не може да бъде определено.

Поради гореизложеното, местно компетентен да разгледа предявения иск е съдът по седалището на ответника по делото, а именно в гр.***.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е местно компетентен да разгледа предявените искови претенции по гр.д.№ 20224430102422/2022г., тъй като спора не му е местно подсъден нито по общата, нито по специалната местна подсъдност. Възражение за местна неподсъдност е направено в срок от ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2022443010 2422/2022 г. по описа на ***ски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд-*** по подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –*** в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 3