Решение № 108 от 30.05.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Ямбол, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М. М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20232330200365 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Я. В. ЕГН:********** от гр.Ямбол, подадена чрез адв.И..Г. против Наказателно постановление № 23-0813-000360г. издадено от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.150аал.1 от ЗДвП,на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв..

Недоволен от наказателното постановление останал жалбаподателят, които го обжалва и моли същото да бъде отменено.Твърди се ,че при издаването му са нарушени материалния и процесуален закон и същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му представител редовно призовани не се явяват.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя В. бил правоспособен водач на МПС. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000520/28.09.2022г. на В. била наложена 1 принудителна административна мярка по чл.171,т.1,бук“б4 от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца.Заповедта му била връчена на 28.09.2022г. и е влязла в сила на 13.10.2022г.

На 26.11.2022г. свидетелите Т.К. и М.Д.- полицейски служители към РУ-Ямбол се намирали в района на „Ритейл парк „ в гр.Ямбол .Двамата забелязали ,че товарен автомобил „Рено Канго“ ,брандиран с надпис на куриерската служба „Еконт“ е паркиран на инвалидно място.Непосредствено след това двамата видели В. да излиза от близък магазин и да отива до автомобила.Полицейските служители спрели до жалбоподателя и го попитали защо е паркирал на инвалидно място.В. отрекъл да е управлявал автомобила и заявил ,че колегата му е водач, който отишъл да купува храна до близко заведение.Полицейските служители тръгнали да го търсят, като през това време В. превел в движение автомобила и го преместил на друго място, като тези му действия били възприети от служителите на реда.След като водачът на автомобила бил открит същия обяснил ,че е паркирал товарния автомобил на паркинг място, като го е оставил с включен двигател и В. без негово разрешение го е превел в движение за да остави доставка до намиращ се в близост магазин.След това на В. била извършена проверка и съставен АУАН за нарушение на чл.150а от ЗДвП, който подписал без възражения.

В последствие на 13.03.2023г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като се съдържат всички необходими реквизити от задължителното им съдържание, касаещи фактическия състав на нарушението. Изрично е посочено, че жалбоподателят управлява автомобила след като СУМПС временно му е било отнето по административен ред, като е посочено и с какъв точно акт е станало това - а именно с Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000520/28.09.2022г . Това обстоятелство се явява категорично и безспорно доказано от събраните по делото доказателства.

При посочената нормативна уредба, като е упоменал в обстоятелствата по нарушението, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил след като СУМПС временно му е било отнето по административен ред, както контролния, така и наказващия орган не са допуснали нарушение на процесуалните правила, което да е създало неяснота за правнозначимите 2 обстоятелства, така че да се наруши правото на защита на наказаното лице.

При това положение, съдът намира, че управлявайки процесния автомобил на посоченото в НП време и място жалбоподателет е осъществил нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е наказан с относимата за деянието санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП. Наложеното му наказание - глоба в размер на 100 лв. е определено в минималния размер, поради което не може да бъде намалявана.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63,ал.2,т.5 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ...г. издадено от началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Д. Я. В. ЕГН:********** за нарушение на чл.150а ,ал.1 от ЗДвП,на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3