Определение № 466 от 12.03.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. гр. Хасково, 12.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20265640100192 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Ж. Г. Д., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 1175/07.08.2025г., издадена по ч.гр.д №1993 по описа на РС-Монтана за 2025г.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.

№4/2013 на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска и наличието на всички общи и специални предпоставки за това.

От материалите по ч.гр.д № 1993 по описа на РС-Монтана за 2025г. се установява, че исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок след указания на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск.

Настоящият съдебен състав намира,

1 че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в изменената редакция с ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., в сила от 23.12.2019 г., съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Само при наличие на всички елементи от хипотезата на процесуалната норма за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителния иск.

Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от посочената разпоредба: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения по делото (в случая - в заявлението) адрес, съответно на постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47, ал. 1, изр. посл.

ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях и е пуснато уведомление в пощенската кутия, когато връчителят има достъп до такава; служебна справка за месторабота на длъжника, съответно – местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност и връчване по местоработата/местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Изчерпването на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК, и залепване на уведомление и изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК представляват само първата предпоставка за даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Втората предпоставка е да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса и връчителят да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай, видно от материалите по ч.гр.д № 1993 по описа на РС-Монтана за 2025г. са направени служебни справки в НБД „Население“ за адрес на длъжника, от които се установява, че същият е с регистриран 2 постоянен адрес в гр. София и настоящ адрес в Хасково като постоянния адрес по справки съвпада с посочения в заявлението адрес на длъжника. Изготвена е и справка за трудови договори, от която се установява, че длъжникът няма регистрирани действащи трудови договори.

Длъжникът е търсен на посочения в заявлението адрес три пъти, с интервал от една седмица между посещенията като един от дните е неприсъствен. Залепено е уведомление съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, но няма данни да е пуснато второ съобщение в пощенската кутия. Не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, както изисква разпоредбата на 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно, не е налице втората предпоставка, предвидена в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

Длъжникът е търсен и на заявения настоящ адрес в гр. Хасково пет пъти като между четири от посещенията има разстояние от една седмица и едно от посещенията е в неприсъствен ден. Залепено е уведомление съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, но няма данни да е пуснато второ съобщение в пощенската кутия.

Отново не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, както изисква разпоредбата на 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно, не е налице втората предпоставка, предвидена в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

Освен горното, следва да се подчертае, че след залепване на уведомлението на настоящия адрес на длъжника в гр. Хасково, се е явило лицето – А. Г. П., която е представила пълномощно да представлява длъжника по делото. Видно от съобщението за връчване, изготвено от съдебния деловодител на РС-Хасково – Е.К., на 04.12.2025г. пълномощникът на длъжника се е явил в деловодството на съда, получил е заповедта за изпълнение, оставила е пълномощно и е отказал да подпише съобщението за връчване. При това положение, е видно, че документите са връчени на пълномощник, което съгласно чл. 45 ГПК е приравнено на лично връчване. В 1-месечния срок не е постъпило възражение от длъжника. Следователно, заповедта за изпълнение е влязла в сила.

От изложеното следва, че предявеният установителен иск е недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА по гр.д. №20265640100192 по описа на РС-Хасково и прекратява производството по делото като образувано по недопустим иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окр.СъдХасково в едноседмичен срок от съобщението. Да се уведоми ищеца на посочения по делото съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

4