Решение № 1547 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110109856 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Ф. Ю. М., ЕГН **********, действаща чрез адв. Г. Ж.-М., срещу И. П. Г., ЕГН **********, действащ чрез адв. М. М., с която е предявен иск по реда на чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59, ал. 11 от СК за изменение на одобреното от съда споразумение по гр. дело № 12361/2024г. на РС-Варна, в частта, относно местоживеенето на детето П. И. Г., ЕГН **********, упражняването на родителските права над детето, личните отношения между детето и другия родител и издръжката на детето, поради съществено изменение на обстоятелствата по сключеното споразумение между страните, като е обективирано искане родителските права над детето да бъдат предоставени на майката Ф. Ю. М., ЕГН **********; местоживеенето на детето да бъде определено при майката; да бъде определен режим на личен контакт между детето и бащата И. П. Г., ЕГН **********; бащата да бъде осъден да заплаща месечна парична издръжка в полза на детето чрез майката в размер на 500.00 лева с падеж всяко 5-то число на съответния месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й погасяване.

В исковата молба ищцата излага, че съгласно одобрено от съда споразумение по гр. дело № 12361/2024 г. на РС-Варна, тя и ответникът по делото упражняват съвместно родителските права върху общото им дете П. И. Г., ЕГН **********. Счита, че са налице предпоставки за изменение на упражняването на родителските права и режим на лични контакти с детето, като излага подробно съображенията си, въз основа на които е подаден искът.

Твърди, че ответникът е заминал за Ш., когато детето им е било на 9 месеца.

Поддържа, че от този момент нататък бащата не е участвал реално в отглеждането на детето и не е полагал никакви физически грижи за него. Сочи, че тя полагала цялата грижа към детето, като въпреки това проявявала постоянство и добросъвестност в стремежа си да поддържа връзката на детето с бащата. Излага, че той не е проявил трайна ангажираност към детето, нито е заел стабилна роля в живота на детето П.. Сочи, че финансовата помощ от 1 страна на ответника е била непоследователна, условна и съпътствана от ултиматуми, заплахи и натиск, насочени не към удовлетворяване на нуждите на детето, а към поставяне на майката в зависимост.

Поддържа, че след влизане в сила на споразумението ответникът е заминал за Ш. за неопределен период от време, като по този начин не е спазвал споразумението и е попречил на ищцата да организира трудовите си задължения. Сочи, че ответникът отказвал да й предостави информация относно местоживеенето си, като по този начин тя не можела да установи адреса, на който детето им пребивава, когато е с него. Излага, че на 09.07.2025 г. след пореден опит да посети детето, докато е при баща му е установила, че ответникът не пребивава на адреса, утвърден в споразумението, като за да получи информация е потърсила съдействие от служителите от * РУ – В. В същия ден е подала сигнал към Агенция за Социално подпомагане, Дирекция „Закрила на детето" — гр. *, които след извършване на проверка съобщават адреса, на който се отглежда детето, докато е при ответника.

Счита, че бащата не реагира адекватно при спешни ситуации, застрашаващи здравето на детето, като споделя, че след дълъг престой при бащата, детето показва признаци на отчуждение и затруднена комуникация с майката, която е единственият човек, полагал грижи за него от раждането му до момента.

Подробно аргументира защо счита, че обстоятелствата в отношенията между родителите и детето са се променили и иска изменение на споразумението, като предлага примерен режим на лични отношения по отношение на ответника И. П. Г. и детето П. И.ова Г.а. Относно издръжката моли бащата И. П. Г. да бъде осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 255.65 евро /500.00 лв./ чрез неговата майка, с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи изменението или прекратяването на издръжката. Моли издръжката да се дължи от датата на завеждане на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата молба и излага подробно становище относно тях, в което твърди, че е заминал да работи в Ш. след раждането на детето, но след фактическата раздяла с ищцата се е върнал в Б., именно за да е по-близо до детето и да участва в неготово отглеждане и възпитание. Докато е бил в Ш. редовно пращал пари и подпомагал финансово ищцата и детето. Сочи, че пребивавал временно на посочения в споразумението адрес, като излага, че ищцата е била уведомена за това обстоятелство.

Приложил е като доказателство протокола от сигнала до ДСП – *, като излага, че служителите не са установили поведение от страна на ответника, което да потвърди изложеното в исковата молба. Моли съдът да запази действащия режим на споделено упражняване на родителските права, като алтернативно иска предоставяне на упражняването на родителските права на него, а на ищцата Ф. Ю. М. да бъде определен режим на лични отношения с детето П. И. Г.. Излага подробно съображенията си, въз основа на които счита, че родителските права трябва да бъдат упражнявани от него.

По отношение на издръжката счита, че сумата от 255.65 евро /500.00 лв./ е завишена и несъобразна с действителните нужди на детето, както и с неговите финансови възможности, поради което моли издръжката да бъде определена в размер от 143.16 евро /280.00 лв./, доколкото към настоящия момент няма финансовата възможност да заплаща първоначално определената сума.

Претендира сторените по делото разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата Ф. М. се явява лично и чрез адв. Г.

Ж.-М. поддържа исковата молба. В хода на изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, Ф.

М. счита, че споделеното родителство не е в интерес на детето и подписаното споразумение отчита като грешка. Твърди, че детето е настройвано против нея от страна на баща му.

Ответникът И. Г. също се явява лично в о.с.з. и чрез своя процесуален представител адв. М. М. поддържа отговора на исковата молба. Ответникът също е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Последният счита, че споделеното родителсвто, което е постигнато по взаимно съгласие на страните, следва да се запази, тъй като детето вече си има изграден 2 режим. Категорично оспорва твърденията, че настройва детето против майка му. Поддържа, че възпитава детето така, че то да обича еднакво и двамата си родители.

Контролиращата страна ДСП-гр. * не се представлява в о.с.з.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Съгласно чл. 59, ал. 11 от СК (Изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) , ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки по повод отглеждането, възпитанието и издръжката ма детето и да определи нови. Основателността на молбата по чл. 59, ал. 11 от СК се предпоставя от изменeние на обстоятелствата по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което понастоящем не е загубило своето значение, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение, настъпили след влизането му в сила.

Настоящият съдебен състав намира, че от предходното произнасяне на съда с протоколно определение № 2402/21.04.2025 г., постановено по гр. д. № 12361 по описа за 2024 г. на РС-Варна, не е настъпила съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 11 от СК и горецитираното ППВС.

Твърденията на молителката, че ответникът е заминал за Ш. и по този начин не е спазвал споразумението; че не е полагал грижи за детето; че се е дезинтересирал от него; че е настройвал детето против нея, остават не само недоказани, но са и опровергани от ангажирания по делото доказателствен материал. Видно е от приобщения социален доклад, изготвен от компетентните длъжностни лица в рамките на предосатвената им от закона правомощия, че детето се отглежда споделено и от двамата му родители. Момичето има изградена силна емоционална и доверителна връзка както с баща си и роднините си по бащина линия, така и с майка си и роднините си по майчина линия. Посещава ДГ „*“, гр. * и има емоционална връзка и със своята приятелска среда от детското заведение. И двамата родители реализират доходи от трудова дейност в гр. В.. Майката към настоящия момент има нов партньор, с който живее в гр. *, ж. к. „*“ на квартира. Бащата също живее на квартира в гр. *. Позицията на ДСП-гр. * е, че родителите взаимно се обвиняват и твърденията им са противоречиви, поради което в хода на проведеното социално проучване са консултирани за възможността да ползват социална услуга за родители в процес на раздяла, с цел изграждане на толерантен диалог в интерес на детето. Видно е от представената кореспонденция, за която не се спори, че е водена чрез мобилно приложение „месинджър“ между родителите на детето, че бащата се интересува от своето дете и активно участва в неговия живот. От показанията на водения от ищцата свид. И. А. И. се констатира, че последният е бившият партньор на Ф. М., която има дете и от него – А.. Свид. И. сочи в показанията си, че ищцата е добра майка и полага адекватни грижи както за неговото дете, така и за второто си дете П.. Двете деца също се разбират помежду си. Свид. И. сочи, че няма наблюдения върху отношенията между П. и нейния баща – ответникът Г.. Свид. М. С.

Я., воден от ответника, сочи, че познава страните и тяхното дете П.. Присъствал е на срещи между тях. Споделя, че ответникът полага непосредствени и постоянни грижи за детето си.

Създал е добри условия за детето, не я лишавал от нищо. Детето имало самостоятелна стая с обособен за нея кът в жилището на ответника. При отглеждането на детето ответникът можел да разчита на своята майка – бабата по бащина линия. Детето доста често боледувало и ответникът го водил на лекар, вкл. е отсъставл от работа. П. се чувствала изключително щастлива в присъствието както на своата майка, така и на своя баща.

Правоотношенията между децата и техните родители се пораждат от юридическия факт на установения по надлежен ред произход на детето от родителя или от осиновяването.

В конкретния случай не е спорно, а и по несъмнен начин се установява от представеното удостоверение за раждане, че именно Ф. М. и И. Г. са родители на детето П. И. Г., родена на * г. Семейното правоотношение между родителя и детето е самостоятелно и отделно от брачната връзка между родителите и нейната липса или преустановяване със съдебна санкция не се отразява на родителското им качество. Независимо дали са в брак помежду си, двамата родители са самостоятелни носители на родителски права и задължения по 3 отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК.

Родителите имат равни родителски права и задължения, които те упражняват заедно или поотделно в интерес на децата – арг. от чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. В спора относно отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, включително и режима на лични отношения с детето, съдът не е обвързан от предложенията на родителите.

Производството по чл. 59, ал. 11 от СК е по спорна съдебна администрация, като съдът не разрешава правен спор между родителите на детето със сила на пресъдено нещо, породен от накърнени субективни материални притезателни или потестативни права, а администрира семейноправните им отношения по повод детето, с оглед липсата на градивен и конструктивен диалог между страните по горепосочените въпроси, при съобразяване на установената по делото фактическа обстановка и приложимо право.