Решение № 691 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001001026 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Кемира“ ООД (н), с която оспорва решение № 1 320 от 11.09.2020 г., постановено по т. д. № 3 107/17 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е признал за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност срещу „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД, че „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД дължат солидарно на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност следните суми: на основание чл.

430, ал. 1 ТЗ сума в размер от 7 000 000 евро, представляваща неплатена и предсрочно изискуема част от главното задължение за връщане на предоставения кредит, което е възникнало по договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД, което вземане е прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер, ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 04.09.2017 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сума в размер от 136 500 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода за периода от 25.08.2014 г. до 13.11.2014 г„ 1 дължима съгласно чл. 10 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира ООД, което вземане е прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 495 274.36 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 25.07.2015 г. до 31.08.2017 г., дължима съгласно чл. 12 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност и „Хедж инвестмънт България АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД, което вземане е прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 86 551.67 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на дължимата възнаградителна лихва, начислена за периода от 04.09.2014 г. до 31.08.2017 г., дължима съгласно чл. 13 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД, което вземане е прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер, както и на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД сума в размер на 35 000 евро, представляваща комисионна за управление и обработка на кредита, дължима съгласно чл. 14 от договор за кредит, сключен на 17.04.2014 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност и „Хедж инвестмънт България” АД и съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 06.11.2014 г., между „Хедж инвестмънт България” АД и „Кемира” ООД, което вземане е прехвърлено в хода на процеса в патримониума на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 18.09.2017 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, като цедент, и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, като цесионер.

В жалбата се твърди, че решението на съда е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приел, че предявените искове срещу дружеството са допустими. В тази връзка твърди, че не е надлежен ответник, тъй като изначало не е редовна страна в заповедното производство. Обосновава това твърдение с твърдението, че договора за встъпване в дълг не е годно основание за 2 издаването на заповед за изпълнение, както и че незабавното изпълнение е спряно, а в последствие е отменено незабавното изпълнение. Твърди, че съдът не е съобразил, че банката не е надлежен ищец. В тази връзка твърди, че съдът не е съобразил, че в издадената справка от БНБ се установява, че дружеството „Хедж инвестмънт България“ АД няма непогасени задължения по договори за кредит, вкл. и банката-ищец. От същото писмо се установява, че „Кемира“ ОДД не и никога не е било задължено лице спрямо банката.

Твърди, че представените справки са официални документи, които установяват липсата на качеството на кредитор на банката. Твърди, че съдът не е коментирал в решението си представеният от банката анекс от 18.09.2017 г., но поддържа становището си, че това процесуално действие е преклудирано. В тази връзка твърди, че такъв не е представен и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че в допълнение смята анекса за антидатиран, тъй като това се установява от писмата на БНБ. Релевира доводи свързани с твърдението за липсата на активна легитимация на ищеца, като сочи факти по т. д. № 589/16 г. по описа на Софийски градски съд. Твърди, че анексът представлява частен диспозитивен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, поради което доказателствената тежест е за страната, която го е представила. Твърди, че наред с възраженията срещу автентичността на анекса, съдът е бил длъжен да съобрази и наведените твърдения за нищожност на същия. В тази връзка твърди, че анекса е нищожен поради противоречието с разпоредбата на чл.85 от ЗБН и предвидения в него отлагателен срок.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел, че предявените искове срещу „Кемира“ ООД са основателни и доказани. В подкрепа на това твърдение развива същите възражения/твърдения и обсъжда доказателствата по делото, кака както са развити в първата част по отношение на допустимостта на процеса. В допълнение моли съдът да съобрази на основание чл.260, т.5 и т. 6 от ГПК показанията на свидетелката А. А., дадени в наказателното производство, от чието тълкуване прави извод, че договорът за встъпване в дълг е неистински-антидатиран, т.е. съставен на друга дата, вероятно по времето, когато въобще се е появил и е бил нотариално заверен. В подкрепа на твърденията си, че договора за встъпване в дълг е неистински намира в изготвената заключение на ССЕ от която не се установявали задължения на дружеството. Твърди, че от доказателствата не се установява изявление по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, досктигнало до дрпужеството относно предсрочната изискуемост. Оспорва и твърди, че съдът неправилно е приел, че от счетоводните записвания при ищеца се установява задължение на дружеството към банката.

В тази връзка цитира практика на ВКС по отношение на съдържанието на извлечението от счетоводните регистри, както и че съдът не е съобразил мотивите на влязлото в сила определение № 9 041/23.04.2018 г. по гр. д. № 4 739/18 г. на СГС. Твърди, че съдът неправилно не е съобразил въведеното възражение за нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави.

По отношение на твърдените процесуални нарушения инвокира доводи за неправилно недопускате до разпит на свидетеля А. Г. М., не е допуснал до разпит един свидетел, който ще установи, че А. А. и Б. Л. живеят на съпружески начала. Твърди, че 3 съдът неправилно не е допуснал до разпит експертите, които да установят автентичността на договора за встъпване в дълг, както и че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил нито едно от представените доказателства. Твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, както и че ищецът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с оспорването. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в обжалваната част като необосновано и неправилно и вместо него се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят.

Въззиваемата страна „Корпоративна търговска банка” АД (н) оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че всички наведени в жалбата доводи са неоснователни, а част от тях неотносими към спора. Твърди, че подадената от дружеството жалба е нередовна предвид липсата на доказателства за внесена държавна такса. Твърди, че договорът за встъпване в дълг е действителен и е породил действие, което обстоятелство се установява и от заключението на експертизата. Твърди, че надлежен ищец в настоящето производство е банката, а не третото лице помагач „ДКК“ ЕАД, уговорения отлагателен срок е допустим от закона, както и че след като се приема, че иска за съществуване на вземане се смята предявен с подаването на заявлението, когато е спазен срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд по приложението на т. 10б от ТР №4/18.06.2014 г. са правилни и законосъобразни. Твърди, че търговските банки са длъжни да подават информация до ЦКР на БНБ единствено по отношение на кредитополучателите и за поръчителите, но не и солидарните длъжници. По отношение на наведените твърдения за неправилност на решението поддържа същите изложени доводи по отношение на допустимостта на постановеното решение. Твърди, че исканата експертиза е допусната, а от заключението на вещото лице се установява неоснователността на твърдението на ответниците по отношение на наличието на жълт проследяващ код д договора за встъпване в дълг и декларацията. По отношение на липсата на дружеството в публикувания списък на длъжниците на банката твърди, че същото е неоснователно, тъй като в него се включват само кредитополучателите, а не и солидарните длъжници. Оспорва твърдението за процесуално нарушение, с оглед на неприемането на протоколите от разпит, като твърди, че отправеното искане за приемането им е в явно противоречие с принципите на граждански процес за непосредственост. Твърди, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, така както са релевирани от въззивника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна „Хедж инвестмънт България“ АД поддържа всички изложени във въззивната жалба на „Кемира“ ООД доводи и моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени атакуваното решение в обжалваната част.

С насрещна въззивна жалба „Корпоративна търговска банка“ АД (н) оспорва решение № 1 320 от 11.09.2020 г., постановено по т. д. № 3 107/17 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над сумата от 136 500 евро до пълния предявен размер от 292 250 евро, както и за периода от 26.05.2014 г. до 24.08.2014 4 г. и за периода от 14.11.2014 г. до 25.11.2014 г., иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.