Решение № 172 от 02.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Велико Търново, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500365 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 110/ 01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 661/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Г. И. К., ЕГН **********, от гр. Русе, сумите:

55 000 лева, частичен иск – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 398,98 лева – обезщетение за имуществени вреди, от ПТП, причинено на 08.01.2021 г. от Д. С. Г. при управление на лек автомобил „Хонда“, с рег. № Р 10****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.05.2021 г. до окончателното им изплащане и 7,87 лева разноски, съразмерно уважената част на исковете; ОТХВЪРЛИЛ е иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 55 000 лева до претендираните 70 000 лева, или за разликата от 15 000 лева, както и акцесорния иск за мораторна лихва, считано от 08.01.2021 г. до 12.05.2021 г.; ОСЪДИЛ е 1 ответника да заплати: на адвокат Е. Б. от АК – гр. София, адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лева за безплатно осъществената защита на ищцата по реда на чл. 38 от ЗА; в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Русенския Окръжен съд, държавна такса в размер на 2 215,40 лева;

ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника сумата 748,40 лева, представляваща разноски съразмерно отхвърлената част на иска.

С Решение № 218/ 21.06.2022 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, първостепенният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като навсякъде израза „ЗД БУЛ ИНС“ АД следва да се чете ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“.

С Определение № 578/ 21.06.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първостепенният съд е отхвърлил искането на адвокат Б. – пълномощник на ищцата, за изменение на решението, в частта му за разноските.

Недоволна от постановеното Решение, в отхвърлителните му части, ищцата Г. И. К., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Б. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба. Твърди се, че съдът правилно е обсъдил и приел фактите, но неправилно ги е оценил и е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 55 000 лева, като не е взел предвид икономическата обстановка в страната и непрекъснато увеличаващите се лимити на отговорност. Твърди се също така, че лихва за забава върху присъдените главници се дължи от датата на увреждането или най-късно от 05.03.2021 г. Изложени са съображения в подкрепа на доводите.

Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да осъди ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на Г. И. К. още 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането или най-късно от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С уточнение, вх. № 5620/ 15.11.2022 г., ищцата е уточнила, по разпореждане на въззивния съд, че иска да бъде присъдена лихва върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането или най-късно от 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна 2 не е подала отговор.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част, с която ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъден да заплати на ищцата Г. И. К. обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до присъдените 55 000 лева, или за разликата от 35 000 лева, е подадена от ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат К. Х. от АК – гр. София. Твърди се, че решението, в обжалваната част, е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и е необосновано.

Посочва се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лева е прекомерно и не съответства на принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД. Като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се сочи сумата 20 000 лева. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за горницата над 20 000 лева до присъдените 55 000 лева, или за разликата от 35 000 лева. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Частна жалба срещу Определение № 578/ 21.06.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е подадена от ищцата Г. И. К., ЕГН **********, от гр.

Русе, чрез пълномощника адвокат Б. от АК – гр. София. В нея се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди на адвокат Б. по реда на чл. 38 от ЗА, е 2 839,68 лева, с ДДС, тъй като дължимото се адвокатско възнаграждение се изчислява поотделно за всеки иск, като се цитира съдебна практика на ВКС. Възразява се срещу присъденото адвокатско възнаграждение на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, съобразно отхвърлената част на иска, като се твърди че следва да му се присъди само юрисконсултско възнаграждение в размер на 64,29 лева. Изложени са съображения в подкрепа на доводите.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:

3

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6662/ 12.10.2021 г., от ищцата Г. И. К., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Б. от АК – гр. София, срещу ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище в гр. София, с цена – частичен иск от 70 000 лева, като част от пълния иск за 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 398,98 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла ПТП на 08.01.2021 г., около 21,45 часа, в гр. Русе, на ул.

„Солун“, като била блъсната пресичайки пешеходна пътека от лек автомобил „Хонда“, с рег. № Р 10****, управляван от Д. С. Г., с валидна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество. По повод ПТП е било образувано досъдебно производство № 11/ 2021 г. по описа на ОДМВР – гр. Русе, съответно пр. преписка № 185/ 2021 г. по описа на РП – гр.

Русе, като наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 1268/ 2021 г. по описа на РС - гр. Русе. В резултат на ПТП ищцата е причинена травма в областта на дясна подбедрица и дясна коленна става. Ищцата е постъпила в отделение по ортопедия и травматология в болницат, където фрактурата е репозирана под местна анестезия и рентгенов контрол, поставена е имобилизация. Констатиран е бил анемичен синдром, който се е задълбочил в хода на хоспитализацията и се е наложило преместване на ищцата в отделение по вътрешни болести.

Изписана е на 19.01.2021 г. Вследствие на травмата ищцата е ограничена в своето движение, затворена е в къщи и не може да излиза никъде, нуждае се от чужда помощ. И до днес ищцата не се е възстановила, в резултат на счупването е получила изкривяване на костта, което не подлежи на корекция и затруднява движението до края на живота й. Ищцата е претърпяла тежък психологически шок, страх е да излиза в града, поради което се е преместила да живее на село. Ищцата е подала писмена застрахователна претенция, с вх.

№ 487/ 11.02.2021 г., до ответното застрахователно дружество, по която е образувана претенция с дата 11.02.2021 г., но не е изплатено застрахователно обезщетение. Болките и страданията вследствие на ПТП представляват неимуществени вреди, чийто размер ищцата определя на 70 000 лева, 4 частичен иск от пълния размер от 150 000 лева, които следва да бъдат обезщетени от ответното застрахователно дружество, ведно с лихвата за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 08.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Освен неимуществени, ищцата търпи и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 398,98 лева, която сума претендира от ответника, ведно с лихвата за забава от датата на всяко едно от плащанията, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 661/ 2021 г. по описа на съда.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е изискал и приложил н.о.х.д. № 1268/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе, от което се установява, че с одобрено от съда и влязло в сила Споразумение подсъдимият Д. С. Г. се е признал за виновен в това, че на 08.01.2021 г., в гр. Русе, на ул. „Солун“, при управление на МПС - лек автомобил „Хонда ХР-В“, с рег. № Р 10****, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. К. от гр. Русе, изразяваща се в импресионно счупване външния тибиален кондил, довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно сключената застраховка гражданска отговорност между виновния водач и ответното застрахователно дружество.

С исковата молба ищцата е представила писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и приети от съда. Видно от молба, с вх. № 487/ 11.02.2021 г. е, че ищцата е подала писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество на 11.02.2021 г., като по делото липсват данни за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя.

С оглед установяване получените от ищцата увреждания, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице – д-р П. Г. Д., е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 14.02.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа 5 заключението, като е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата ищца, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Н. Г. Н. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 14.02.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са разпитани двама свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска по чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност, наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – подадена писмена застрахователна претенция.

По делото между страните не е спорно наличието на тези предпоставки, като с оглед предмета на въззивните жалби спорни между страните са обстоятелствата относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и началната дата на лихвата за забава върху него.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, което понятие е свързано с преценка от страна на съда на конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.