Решение № 1136 от 23.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110104991 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по предявени в условията на първоначално субективно пасивно съединяване от П. И. Л., ЕГН **********, срещу Х. С. Х., ЕГН ********** и „*“ ЕООД, ЕИК * специални положителни установителни искиве с материалноправно основание по чл. 155, ал. 2 вр. чл.

74 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лева/ – частично претендирана главница от общо дължима в размер на 87 039.38 лева, представляваща платена сума от ипотекарния длъжник П. И. Л. за погасяване на задълженията на солидарните длъжници по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № * г., сключен между кредитополучателя Х. С. Х., солидарния длъжник „*“ ЕООД и кредитора „*“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 686/07.02.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1499 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Ищецът излага в исковата молба, че на 19.09.2016 г. Х. Х. в качеството си на физическо лице – кредитополучател, сключил с „*“ АД договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № * г. за кредит в размер на 98 500.00 лева /деветдесет и осем хиляди/ лева, който се задължил да върне на банката при равни месечни анюитетни вноски за периода 19.09.2016 г. – 19.09.2023 г., ведно с дължимите лихви. Като солидарен длъжник по договора се разписал и „*“ ЕООД /дружество, в което Х. Х. бил едноличен собственик на капитала и управител/.

Сочи, че за обезпечаване на всички вземания на банката произтичащи от договора за банков кредит, ищецът учредил договорна ипотека с НА № * на Служба по вписванията и № * г. на нотариус Д. Б. с рег. № * на НК върху следния негов личен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с адрес на имота – *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор * с площ 69.21 квадратни метра.

1

Ищецът твърди, че през пролетта на 2022 г. служители на „*“ АД го уведомили, че договорът за кредит не се обслужва редовно и може да бъде предсрочно прекратен, а неговият имот да бъде изнесен на публична продан. Свързал се с Х. Х. и ответникът му обещал да си плаща задълженията по кредита. В началото на лятото от банката уведомили ищеца, че кредитът не се обслужва и той от страх и притеснение, че имотът му може да се продаде за покриване на дълга, започнал да плаща дължимите месечни вноски по договора за кредит. Продължавал да търси ответника – Х. Х., но той спрял да си вдига телефона и избягвал срещи с ищеца. Ищецът правел плащанията по кредита по банков път от неговата обслужваща банка „*“ АД с изрично посочване на договора за ипотечен кредит и бенефициент Х. Х.. Посочва, че е направил следните плащания по договора за кредит:

Сума от 730.00 лева на 14.07.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 03.08.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 24.08.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 26.09.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 24.10.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 21.11.2022 г.

Сума от 730.00 лева на 04.01.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 03.02.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 08.03.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 04.04.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 09.05.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 28.08.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 25.09.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 23.10.2023 г.

Сума от 2 023.38 лева на 15.11.2023 г.

Сума от 730.00 лева на 18.01.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 06.02.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 04.04.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 30.04.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 20.05.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 18.06.2024 г.

Сума от 730.00 лева на 26.07.2024 г.

Ищецът излага, че поради липса на финансови средства и затруднения да плаща кредита, и отказа на Х. Х. да обслужва кредита, решил да продаде ипотекирания имот, за да не бъде изнесен на публична продан. Целта била да потърси справедлива цена и да избегне продажбата му чрез съдия изпълнител на занижена цена съгласно правилата на публичната продан.

Сочи, че на 09.08.2024 г. с нотариален акт № * на Служба по вписванията и № * г. на нотариус Ж. Т. продал ипотекирания в полза на банката за обезпечение на процесния договор за кредит, имот – апартамент № *, находящ се в *. Купувачът платил продажната цена чрез банков кредит от банка „*“ АД, като част от дължимата сума в размер на 69 686.00 лева, послужила за пълното погасяване на задълженията по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № * г. с кредитополучател Х. Х.. Съгласно ангажимента на банките сумата от 69 686 лева постъпи по разчетна сметка на „*“ АД за погасяване на задълженията на кредитополучателя Х. Х. по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № * г. видно от банково удостоверение с изх.

№ * г. на „*“ АД и извлечение от сметка по транзакции на „*“ АД от 19.08.2024 г. с референция * за реално платена сума по разчетна сметка на „*“ АД за погасяване на задължението на Х. Х. по процесния договор за кредит.

Твърди, че е поканил Х. Х. и солидарния длъжник „*“ ЕООД да му платят сумата, която е платил по процесния договор за кредит с покани на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ Л. С. с рег. № *, които били редовно връчени на солидарните длъжници по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Сочи, че до датата на подаване на исковата молба сумата не му е платена.

Смята, че са налице предпоставките на чл. 74 вр. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за суброгация 2 на заявителя П. Л. в правата на банката – кредитор, като трето задължено лице, обезпечило чужд дълг със собствен имот, за платени от него суми по кредита, срещу солидарните длъжници по процесния договор – Х. Х. и „*“ ЕООД.

Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните длъжници, по която се образува ч. гр. д. № 1499/2025 г. по описа на ВРС, 9 – ти състав. По делото се издало Заповед за изпълнение на парично задължение № 686/07.02.2025 г. С Разпореждане № 10188/11.03.2025 г. по ч. гр. д. № 1499/2025 г. на ВРС, 9 – ти състав, бил уведомен, че ответниците са подали възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК за недължимост по заявените граждански притезания и му е даден срок от един месец за представяне на доказателства, че е предявил иск срещу длъжниците.

Разпореждането му било връчено на 20.03.2025 г.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по заповедното и по настоящото производство разноски.

Ответникът, в депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК потвърждава, че на 19.09.2016 г. е сключил договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № * с кредитор „*“ АД, по който той бил кредитополучател, а представляваната от него фирма „*“ ЕООД била солидарен длъжник. Договорът бил подписан от тези три лица, които се явявали и страни по него. Сочи, че ищецът не е страна по договора за кредит и не е обвързан от него, включително и няма право да влияе на неговото прекратяване. Излага, че в случай на погасяване на задълженията по кредита от страна на ищеца, той може да се суброгира в правата на кредитора, но ще може да претендира само онова, на което е имал право кредиторът, в случая – правото да иска погасяване на дълга на части съгласно установения в договора за кредит погасителен план – на анюитетни вноски от 679.10 лева месечно, тъй като банката – кредитор не му е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че на 04.05.2020 г. между него и кредитора било подписано допълнително споразумение № 1, а на 05.01.2021 г. било подписано и допълнително споразумение № 2, с които бил предоговорен крайният срок за погасяване на кредита, като същият бил удължен до 19.06.2034 г. Сочи, че тези две изменения представляват новация на първоначално уговореното и обвързват страните по договора за кредит, но не и ипотекарният длъжник, защото след като ипотеката не е новирана, за ищеца не е съществувал риск от продажба на имота му.

Излага, че съгласно т. 9.3 от договора има право на допълнително финансиране с потребителски кредит от 10 000.00 лева при недопуснато просрочие през първите две години, което било факт.

Твърди, че в действителност, в отношенията между него, банката и ищеца той е скрит пълномощник на ищеца, който имал нужда от средства за свои бизнес проекти, можел да предложи като обезпечение своя апартамент в гр. В., но не отговарял на други изисквания на банката за предоставяне на кредит – имал негативна история в кредитния регистър.

Поради тази причини ответникът приел да изпълни в негова полза тази поръчка – да сключи от свое име договор за кредит за предоставената от банката сума, а ищецът да погасява кредита с плащане на анюитетни вноски. В изпълнение на поръчката предоставил средствата по кредита, а ищецът му предоставял ежемесечно средства за погасяване на кредита. Сочи, че в даден момент ищецът решил, че му е по – удобно за него да извършва директни преводи от сметката си, вместо да носи пари в брой на ответника, които той да внася в банката. По този начин банката като трето за техните вътрешни отношения лице, научила кой е скритият упълномощител, като за банката било без значение от кого ще получава вноските, щом кредитът се обслужва редовно.

Ответникът излага, че като икономически заинтересована страна ищецът е взел решение да продаде имота си на изгодна за него цена, а не защото е заплашен от принудителна продан на имота.

Излага, че за изпълнение на поръчката не е получавал възнаграждение, нямал е нужда от средствата по кредита. Смята, че с предявеният частичен иск ищецът се опитва повторно да получи от ответника парите, които вече е получил в отчетната сделка и така да се обогати.

3

Твърди, че е налице симулирана страна по договора за кредит – кредитополучателят, но самата кредитна сделка е валидна. Във вътрешните отношения между скритият упълномощител – ипотекарния длъжник и подставеното лице – кредитополучателят е налице договор за поръчка, като мандатният договор е изпълнен от ответника. Счита, че е въведен в заблуждение да сключи като скрит пълномощник на ищеца договора за кредит, а ищецът няма намерение да изпълнява добросъвестно задължението за погасяване на кредита, а дори желае да се обогати за сметка на ответника като получи повторно исковата сума, при това след като вече е отпаднало обезпечението. Смята, че има устен договор за поръчка между страните, който е унищожаем поради измама по чл. 29 от ЗЗД.

Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е уведомен от банката, че договорът не се обслужва редовно – вноските по кредита са правени редовно и без просрочия, че ищецът го е търсил и ответникът е отказвал да говори с него и че се е укривал да получи писмена покана от него.

Не оспорва, че ищецът е правил посочените в исковата молба вноски по кредита, тъй като това било в негов личен интерес и в изпълнение на поетото от него задължение да погасява вноските по кредита.

Твърди, че за да отговаря на условията за кредит, на негово име била регистрирана от ищеца фирма „*“ ЕООД, в която ответникът бил управител и бил осигуряван на висок осигурителен доход, за да може да отговаря на условията за получаване на потребителски кредит като физическо лице, а „*“ ЕООД била включена в договора като съдлъжник.

Смята, че ищецът е извършил симулирана покана чрез ЧСИ, защото е посочил пред ЧСИ неверни адреси за призоваване – на ответника и на фирмата.

Излага, че в уведомлението по чл. 47 от ГПК до физическото лице Х. Х. е отразено от ЧСИ едно посещение на адреса на 30.09.2024 г., което не отговаря на императивните изисквания на чл. 47, ал. 1 от ГПК за минимум три посещения през седмица, едно от които да е в неприсъствен ден.