Определение № 33 от 22.01.2026, Районен съд - Трявна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Трявна, 22.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД, чрез адв. Х. М. като пълномощник, за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като се отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв или са намали размера на възнаграждението, както и не се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство поради злоупотребата с процесуални права.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищеца Н. В. С.. В указания едноседмичен срок същият е представил писмен отговор чрез адв. Д.

М. като пълномощник, в който е взето становище за неоснователност на молбата.

Съдът, като разгледа постъпилата молба по чл.248 ГПК, намери следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С решение №77/30.09.2025 г. по ГР.Д. №151/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна е прогласен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1019079/27.11.2023 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“АД и Н.

В. С. за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

С решението „СТИК-КРЕДИТ“АД е осъдено да заплати на Н. В. С.

1 сумата от 96,36 лв. (деветдесет и шест лева и 36 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

С решението „СТИК-КРЕДИТ“АД е осъдено да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като разгледа постъпилата молба, намери за установено следното:

От данните по делото е видно, че в производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. М., като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство за защита е безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. По силата на цитираната разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в тези случа и по силата на чл.38 ал.2 от ЗАдв, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

По въпроса дали съдът има право на преценка относно наличието на обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38 ал.2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда е образувано тълкувателно дело №3/2025 г. пред ОСГТК на ВКС, поради констатирана противоречива практика на ВКС на РБ.

До постановяване на настоящото определение не е постановено тълкувателно решение. По посочения въпрос настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в определение №643 от 07.12.2022 г. по ч.т.д.

№2370/2022 г. на ВКС на РБ, I т.о., определение №289 от 27.08.2020 г. по ч.т.д.

№992/2020 г. на ВКС на РБ, I т.о. и други, съобразно която дали е било налице материално затруднено положение е въпрос на вътрешни отношения между адвокат и клиент и съдът няма право на преценка. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗАдв на упълномощения от ищеца адв. Д. М. се дължи адвокатско възнаграждение в определен от съда размер, който съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв е не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв, но тази наредба не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение в полза на осъществилия безплатна правна 2 помощ адвокат, съобразно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22. При определяне размера на възнаграждението съдът следва да се ръководи от вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на уговорената и извършена от адвоката работа. Съобразно цената на иска – 2383,13 лв., фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката на страната действия – изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по делото, съдът счита, че адвокатското възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ в настоящото исково производство следва да бъде определено в размер на 240,00 лв.

(равняващи се на 122,71 EUR) с ДДС.

Съдът намира за неоснователно искането в молбата по чл.248 ГПК да не се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство поради злоупотребата с процесуални права. Същото е обосновано с наличието на няколко на брой съдебни производства между същите страните, във връзка със сключени между тях други договори за потребителски кредит. Присъдените в настоящото производство разноски са в резултат от изхода на делото и от реализиране на отговорността на ответника по чл.78 от ГПК, като не представляват злоупотреба с процесуални права.

Обстоятелството, че ищецът е избрал да упражни процесуалните си права като предяви всеки иск самостоятелно, а не в общо производство, не сочи на недобросъвестност, а е реализация на правото му да избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита.

Следва да се има предвид, че дори да бяха съединени всички искове в едно съдебно производство, ищецът има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от съединените искове, а не общо за всички тях, съобразно чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид горното съдът счете за основателна молбата по чл.248 ГПК в частта относно искането за изменение на решението в частта относно определеното като дължимо от ответника адвокатско възнаграждение на осъществилия безплатно адвокатска защита на ищеца - адв. Д. М., като същото се намали от сумата на 480,00 лв. с ДДС на сумата от 240,00 лв.

(равняващи се на 122,71 EUR) с ДДС.

3

В останалата част молбата на ответника по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я на основание чл.248 ГПК по молбата на „СТИККРЕДИТ“АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от С. Н. Т., решение №77/30.09.2025 г. по ГР.Д. №151/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.

Н. Т., да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, СУМАТА от 240,00 лв. (равняващи се на 122,71 EUR) с ДДС вместо сумата от 480,00 лв.

(равняващи се на 245,42 EUR) с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част молбата по чл.248 ГПК на ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от С. Н. Т., за изменение на решение №77/30.09.2025 г. по ГР.Д. №151/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Трявна, 22.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД, чрез адв. Х. М. като пълномощник, за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като се отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв или са намали размера на възнаграждението, както и не се присъждат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за повече от едно производство поради злоупотребата с процесуални права.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищеца Н. В. С.. В указания едноседмичен срок същият е представил писмен отговор чрез адв. Д.

М. като пълномощник, в който е взето становище за неоснователност на молбата.

Съдът, като разгледа постъпилата молба по чл.248 ГПК, намери следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С решение №77/30.09.2025 г. по ГР.Д. №151/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна е прогласен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1019079/27.11.2023 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“АД и Н.

В. С. за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

С решението „СТИК-КРЕДИТ“АД е осъдено да заплати на Н. В. С.

1 сумата от 96,36 лв. (деветдесет и шест лева и 36 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

С решението „СТИК-КРЕДИТ“АД е осъдено да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като разгледа постъпилата молба, намери за установено следното:

От данните по делото е видно, че в производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. М., като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство за защита е безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. По силата на цитираната разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в тези случа и по силата на чл.38 ал.2 от ЗАдв, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

По въпроса дали съдът има право на преценка относно наличието на обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38 ал.2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда е образувано тълкувателно дело №3/2025 г. пред ОСГТК на ВКС, поради констатирана противоречива практика на ВКС на РБ.

До постановяване на настоящото определение не е постановено тълкувателно решение. По посочения въпрос настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в определение №643 от 07.12.2022 г. по ч.т.д.

№2370/2022 г. на ВКС на РБ, I т.о., определение №289 от 27.08.2020 г. по ч.т.д.