Определение № 544 от 07.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. *, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500299 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена по електронен път от Г.Н., ЕГН ********** чрез Адвокатско дружество “М.”против разпореждане за незабавно изпълнение по издадената заповед №*/22.01.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 93/2026г. на РС-*. Поддържа се в жалбата, че разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени, тъй като вземането по заповедта се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Изложени са съображения, че в процесния договор за кредит се начислява договорна възнаградителна лихва върху разход по кредита (застрахователната премия), което е неравноправна клауза, доколкото лихва се дължи единствено върху действително отпуснатата сума на кредитополучателя. Тази конструкция води до скрита печалба за кредитора, основава се на неравноправна клауза. Посочен е лихвен процент, който не е реален, като банката е въвела в заблуждение потребителя относно действителната стойност на кредита. Поддържа се, че договорът, на който се основава вземането е потребителски и с оглед клаузите му е недействителен като сключен в нарушение на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.

21 и с чл. 22 от ЗПК. Твърди се нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дА. тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя.Жалбоподателят поддържа, че договорът за кредит е предварително изготвен от кредитора, върху съдържанието му потребителят не е имал възможност да влияе, поради което и само от съдържанието на договора не може да се направи извод, че присъединяването към застрахователен пакет е свободно избрана възможност от потребителя при сключване на договора и сключване на застраховка е условие за отпускането му, предвид предварително й определяне като дължима включване в погасителния план.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение като незаконосъобразно.

1

Заявителят в заповедното производство ТБАБ ЕАД гр. * в законоустановения срок не взема становище по частната жалба .

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в жалбата и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е допустима за разглеждане като подадена в едномесечния срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК от длъжник по издадената на 22.01.2026 г. по ч. гр. д. № 93/ 2026 г. на РС * заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по която съдът е допуснал незабавно изпълнение с издаден на същата дата изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника по образуваното изпълнително дело № 522/2О26г. на ЧСИ С.А. на 08.05.2026 г. ,видно от приложените документи .

Едновременно с жалбата е подадено и възражение, поради което и е спазено изискването на чл. 419, ал. 1, изр. второ от ГПК за депозиране на жалбата едновременно с възражението по чл. 414 от ГПК. По искане на длъжника на основание чл.420 ГПК незабавното изпълнение по издадения по делото ИЛ, по който е образувано изп.д.522 по описа на ЧСИ С.А. за 2026 година е спряно .В законоустановения срок е подадена и искова молба .

Обжалваното разпореждане е постановено в производство, образувано по заявление на ТБАБ ЕАД гр. *, дружество което е банка, подадено на 20.01.2026 г. за издаване на заповед за изпълнение при условията на чл. 417 от ГПК срещу Г.Н. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. *, Ж.К.* бл.* вх.* ет.* ап.*, общ. *, обл. * (столица), да за следните суми :

630,19 EUR (шестстотин и тридесет евро и 19 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 20.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 124,40 EUR (сто двадесет и четири евро и 40 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 25.12.2025 г., 130,87 EUR (сто и тридесет евро и 87 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2025 г. до 08.01.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 15,05 EUR (петнадесет евро и 05 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 76,69 EUR (седемдесет и шест евро и 69 цента) на основание извлечение от счетоводни книги на банката по договор за потребителски кредит № ********** ,сключен на 20.06.2023 г.. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги на банката, договора за потребителски кредит /ДПК/, ведно със стандартен европейки формуляр, заявление декларация, заявление и общи условия по застрахователни програми, уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с разписка за връчване. По заявлението съдът се е произнесъл със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 22.01.2026 г., с която заявлението е уважено изцяло. Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на заявителя, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта.

Изпълнителният лист е издаден и получен от заявителя, като е образувано изпълнително производство.

При преценка законосъобразността на атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение, Окръжният съд съобрази следното:

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК съдът сезиран с жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение го отменя, когато не са нА.це предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая в жалбата липсват оплаквания относно удостоверителното значение на документа по чл. 417, т. 2 ГПК. Съдът, при формална проверка констатира, че документът е редовен от външна страна и удостоверява вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава. Към заявлението са представени и доказателства по чл. 418, ал. 3 2

ГПК за обявена предсрочна изискуемост на задълженията.

Безспорно е, че вземанията по издадената заповед за изпълнение са с основание договор за потребителски кредит, в която хипотеза и с оглед чл. 419, ал. 3 ГПК настоящият съд следва да извърши проверка дА. същите не се основават на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.143, т. 19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителя да прецени тези последици в Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. Целта на ЗПК, изрично посочена в чл. 2, е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

От приложения договор се установява посочен ГПР 48,86 %, без яснота дА. в същия са включени разходите за застрахователна премия по застрахователен пакет, предлаган от кредитора като застрахователен агент с обща цена 737, 71 лева, която застрахователна премия се дължи като част от отпуснатия кредит, въпреки, че размера на кредита и реално предоставената на длъжника сума за ползване е 2000 лева. Според договора общият размер на кредита, включващ предоставения кредит от 2000 лева и застрахователната премия от 737,71 лева е 2737,71 лева и върху този размер се дължи договорна лихва от 41,07 %, като общата дължима сума от потребителя е посочена като 4422,14 лева.

Относно възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор, водещо до неравноправност на същия по смисъла на чл. 143, ал., т. 19 ЗЗП, следва да се има предвид обстоятелството, че стандартният европейски формуляр, заявлението декларация за установяване на договорни отношения, договорът за кредит, декларацията във връзка със застрахователните програми, предлагани от кредитора, сертификата и приложимите към застрахователния договор общи условия са подписани от потребителя на една и съща дата – 20.06.2023 г., представляват предварително изготвени от кредитора документи, което създава вероятност за приложение чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП – на потребителя се налага приемане на клаузи, с които същият не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. Видно е от приложения стандартен европейски формуляр като преддоговорна информация съгласно чл. 5 от ЗПК, че още с него размерът на кредита е посочен на сумата 4422,14 лева, въпреки отбелязаното, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредит. В договора обаче размерът на кредита е посочен като 2000 лева, без в същия да е включена цената на застрахователната премия, която също се финансира от кредитора под формата на предоставен кредит, част от главницата, върху която се дължи и договорна лихва. Несъмнено е, че след като дължимата от потребителя застрахователна премия също се финансира от кредитора, то същата е част от главницата и би следвало при изчисляване ГПР по договора тази сума да се вземе предвид като предоставен кредит.Нещо повече, в приложения погасителен план сумите за застраховка са включени като главница и съответно са 3 олихвявани .

Само от факта, че потребителят е подписал на една и съща дата всички приложени към заявлението документи, не може да се направи извод, че същият свободно е изразил воля за присъединяване към предлаган от кредитора застрахователен пакет и е имал обективната възможност да влияе върху параметрите на сключения договор за потребителски кредит.

От друга страна кредиторът ТБАБ ЕАД, предлагащ като застрахователен агент застрахователни пакети като допълнителна услуга към кредитния договор, се явява и застраховащ по сключения застрахователен договор, т. е. с предлаганите застрахователни пакети действа изключително в собствен интерес.

С оглед гореизложеното съдът приема, че е нА.це обоснована вероятност претендираните със заявлението вземания да се основават на недействителен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, съдържащ и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което и на основание чл. 419, ал. 3 ГПК обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение по издадената заповед

№*/22.01.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 93/2026г. на РС-* въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение №*/22.01.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 93/2026г. на РС-* и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист Рег.№* / 23.01.2026 по ч. гр. д. № 93/2026 г. на МРС .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________