Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1631 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8096/2024
Вид
Решение № 1631
Подписан
09.04.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330108096 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и 245, ал. 2 КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П.

Я., с ЕГН ********** от село ********, против „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: 205783036, със седалище и адрес на управление: град ********, представлявано от ******* за осъждането му да заплати сума в общ размер на 15 544,16 лева, представляваща: неизплатени трудови възнаграждения за периода 22.11.2022 г.31.12.2022 г., възлизащи на 935,89 лева - брутен размер, ведно в мораторна лихва за този период в размер на 165,42 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; Неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. възлизащи на 9 360 лева брутен размер, ведно с мораторна лихва за този период в размер на 1026,34 лева, и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2024 г. 10.05.2024 г. възлизащи на 3977,53 лева - брутен размер, ведно в мораторна лихва за този период в размер на 78,98 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати разноските по делото.

Изложени са твърдения, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения за 1 процесните периоди, а работодателят му не е заплащал уговорените с трудовия договор възнаграждения за извършената работа.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който е депозирал писмен отговор, като оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в процесния период ищецът е работил само 12 работни дни, за които му било платено трудово възнаграждение, като през останалото време ищецът не се е явявал на работа.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По делото е представен трудов договор № ********г., от който се установява сключването на трудов договор между страните, на длъжността

**********************и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева. Според клаузите на същия трудов договор ищецът е следвало постъпи на работа на 22.11.2022г.

От представените книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, се установява ежедневното провеждане на инструктажи на работниците, работили на обекти на дружеството.

По делото са разпитани две групи свидетели. Свидетелят на ищеца ******* на групата на ищеца, казва, че е работил през процесния период заедно с М., който идвал редовно на работа, а обектите на които работили, били спечелени от работодателя „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД на обществени поръчки. Относно инструктажите казва, че такива не се правили всеки ден, като на хората от бригадата му инструктажи са правени само три-четири пъти, и то ако се засекат на някой от обектите. Обяснил е, че не всички са си получили заплатите, той лично бил получил два пъти пари на ръка и че три години е работил без да му са плаща.

Другият свидетел на ищеца ********* казва, че е работил през периода 2012-2024г. като ******* заедно с М., на обекти в **********. М. идвал на работа, нямал отсъствия.****** казва, че му е плащано на ръка от ******, който получавал парите от шефовете. Казва, че никога не е подписвал ведомости и това бил установения начин за плащане на заплатите през всичките години, в които работил за дружеството. За М. казва, че не е сигурен дали му е плащано.

От показанията на св.******, се установява, че не е работил в една бригада с М., като го е виждал само един път на обект в *****. Свидетелят казва, че е получавал заплатата си на ръка и не е чувал оплаквания от други работници за това, че не им се плаща.

От разпита на св. ******, се установява, че работи като технически ръководител и контрол по качеството. Същият е обяснил, че работниците във фирмата 2 се инструктират всеки ден и че М. не бил идвал на работа през цялата 2023г. Обяснява, че заплатите се давали на ******* срещу РКО, който от своя страна ги разпределял между останалите работници.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.

В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

Начинът, мястото и сроковете на плащане на трудовото възнаграждение на работника е уредена в член 270, ал. 3 от КТ, както и писмената форма, с която това плащане да се удостовери. Изяснява се по делото, че практиката на работодателя е била заплатите на работниците да се плащат на ръка, без да се води счетоводна документация и/или ведомост, но тези обстоятелства в случая не са от значение за настоящия спор, тъй като основното възражение на ответника се свежда до това, че ищецът не е получавал заплата през процесния период, тъй като не е престирал работната си сила, защото не е идвал на работа.

От показанията на свидетелите на ищеца се изяснява, че М. е ходил редовно на работа, а от дадените показания на свидетеля на ответника се установява, че М. не е идвал на работа през цялата 2023г.

Представените инструктажни книги не могат да служат като доказателство за неявяването на ищеца на работа, защото тяхното създаване е с цел удостоверяването на факта на проведен инструктаж. Освен това в книгата за инструктажи не се установяват имената на ********** на когото според свидетеля на ответника били плащани на ръка парите за останалите от бригадата, **********, последният от друга бригада, който е заявил пред съда, че всеки ден му е бил провеждан инструктаж.

Доколкото показанията на двете групи свидетели се разминават, съдът следва да посочи кои показания следва да се кредитират и кои са причините за това.

Следва да се посочи, че понятието „самоотлъчка“ е наложил се в практиката термин за неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника на работа, през определен период от работното му време. Според член 242 КТ положеният труд по ТПО е възмезден, като ТВ представлява насрещна престация срещу предоставяне на работна сила. Работодателят е задължен съгласно член 128 от КТ да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения труд, както и да плаща ТВ за извършената работа. В хипотезата, при която работникът не е осъществявал трудова дейност не е предвидено да се изплаща трудово

3 възнаграждение.

Съгласно член 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за работниците се дължат върху получените, вкл. начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения, поради което за периода на самоотлъчка, след като не се определя трудово възнаграждение, не се дължат и осигурителни вноски за ДОО, както и този период, през който работникът е в самоотлъчка не се зачита за осигурителен стаж.

Тези обстоятелства се декларират от работодателя пред съответното ТД на НАП.

Работодателят не е ангажирал писмени доказателства за самоотлъчката на ищеца, като същият е длъжен да подава такава информация до съответните държавни органи, тъй като тя е от съществено значение за осигурителните правоотношения свързани с полагането на труд. С неподаването на декларация от работодателя може да се заключи, че е налице мълчаливо признание на факта, че ищецът е престирал труд за процесния период.

Според член 244, ал. 1, т. 1 от КТ МС определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година, която за 2023 година е в размер на 780 лева, а за 2024година е размер на 933 лева.

По изложените съображения съдът намира за недоказано възражението на ответника, ищецът да не е полагал труд за процесния период. В КТ съществува презумпция за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения, като тази добросъвестност не е била надлежно оборена от работодателя, ето защо исковете като основателни подлежат на уважаване.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху главниците, тъй като вземането е лихвоносно и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора на ищеца ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 2000 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 621,77 лева - ДТ за исковете по чл. 128, т. 2 КТ и по 86 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: 205783036, със седалище и адрес на управление: град *******, представлявано от *********да 4 заплати на М. П. Я., с ЕГН ********** от село***********, следните суми: неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 22.11.2022г. - 31.12.2022г. в размер на 935,89 лева, мораторна лихва за този период в размер на 165,42 лева;

Неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. в размер на 9 360 лева, мораторна лихва за този период в размер на 1026,34 лева; неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2024 г. - 10.05.2024 г. в размер на 3977,53 лева; мораторна лихва за този период в размер на 78,98 лева, ведно със законната лихва върху неплатените брутни трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024г. до окончателното плащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: 205783036, със седалище и адрес на управление: град ************ представлявано от************** да заплати на М. П. Я., с ЕГН ********** от село ********* адв. възнаграждение в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „ГЛАВ - Проектинвест София" ЕООД, ЕИК: 205783036, със седалище и адрес на управление: град *********** представлявано от управителя ************* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 621,77 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.

Пловдив в двуседмичен срок от постановяването му за решаване – 14.04.2025г.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5