Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11974 от 01.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6151/2024
Вид
Определение № 11974
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов

Цитирани разпоредби

  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 531 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 569, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32а · Правилник за вписванията
  • чл. 32в · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11974 гр. София, 31.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20241100506151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 531 и сл. ГПК във връзка с чл. 577 ГПК и чл. 32а от ПВ.

Образувано е по частна жалба с вх. № 61186/29.05.2024 г. от Нотариус М. Ш., вписана под № 042 в регистъра на НК при СРС срещу Определение от 10.05.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Софийски районен съд, с което е постановен отказ от вписване по молба с вх.

№ 35243/10.05.2024 г. на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 148, том I, рег. № 4649, дело № 139 от 10.05.2024 г., по описа на нотариус № 042 в регистъра на НК и с район на действие СРС В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на определението поради незаконосъобразност и необоснованост, с оглед на което жалбоподателят моли за отмяната му и постановяване вписването на нотариалния акт.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

На 10.05.2024 г. е сключен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 148, том I, рег. № 4649, дело № 139 от 1

10.05.2024 г. по описа на нотариус № 042 в регистъра на НК и с район на действие СРС. В изпълнение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК нотариусът е изповядал сделката след извършена проверка по електронен път в НАП, в резултат на която е установено, че за продавача В.С.П. са налице непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 2190 лева, за които има образувано изпълнително производство. В нотариалния акт е описано, че от продажната цена В.С.П. следва да получи 1 000 евро или 1 955,83 лева, която сума ще бъде преведена по банкова сметка в лева с титуляр НАП и с която ще бъде погасено частично публичното му задължение. От представената по делото операционна бележка за плащане към бюджета е видно, че купувачът А.В.Б. е превел по посочената в справката сметка на НАП продажната цена, полагаща се на продавача В.С.П..

С обжалваното определение съдията по вписванията при Служба по вписванията към Софийски районен съд е постановил отказ от вписване на нотариалния акт. В мотивите си е посочила, че в представената пред службата справка се сочело, че продавачът В.П. имал задължения многократно надвишаващи частта от продажната цена, която отивала за погасяването им. С оглед императивната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и предвидената отговорност на съдията по вписванията вписването било отказано.

Определението е връчено на пълномощник на нотариуса на 15.05.2024 г., като същата е подала частна жалба против постановения отказ на 20.05.2024 г. пред Службата по вписвания – гр. София.

В жалба си нотариус М. Ш. посочва, че определението е неправилно, доколкото при изповядването на сделката били взети предвид всички изисквания на закона, в т. ч. и разпоредбата на чл. 264 от ДОПК. Твърди, че при извършената проверка били установени непогасени публични задължения на един от продавачите – В.П., като в тази връзка последният писмено декларирал, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещното право и да се внесе дължимата сума в бюджета, с цел намаляване на задължението. Излага съображения за неправилност на тълкуването от съдията по вписванията на чл. 264 от ДОПК, приемайки че следвало цялото задължение да бъде погасено, като посочва съдебна практика, в която е прието противното разбиране.

При тази фактическа установеност, съдът намира следното от 2 правна страна :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирана страна, съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 32а от ПВ).

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Вписването е едностранно охранително производство, регламентирано съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК изрично като нотариално удостоверяване.

Проверката, която съдията по вписванията извършва по реда на чл. 32а от ПВ съгласно разрешенията в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 на ОСГТК на ВКС за това дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона се свежда до обстоятелствата дали същият подлежи на вписване, съставен ли е съобразно с изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. В мотивите си ВКС е посочил, че може да бъде отказано вписване и когато не са представени доказателства за изискванията на чл. 264 от ДОПК.

След последните изменения на чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ, по електронен път в НАП, в резултат на която да се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, при което отпада представянето на декларация за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Все пак забраната за прехвърляне на вещни права при наличие на такива задължения не е абсолютна, доколкото чл. 264, ал. 4 от ДОПК дава възможност при установено наличие на задължения да се извърши прехвърляне след заплащане на публичното задължение или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Купувачът следва да внесе цялата уговорена цена по сметката на публичния кредитор (така Определение № 127 от 05.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3

2342/2017 г., г. к., I г. о., ВКС). В актуална си практика, формирана с Определение от 15.05.2020 г. постановено по ч.гр. д. № 577/2020 г. ВКС, ГК, Второ ГО, която настоящия състав изцяло споделя, ВКС възприема разбирането, че без значение за приложението на чл. 264, ал. 4 ДОПК се явява обстоятелството, дали след превеждането на продажната цена за погасяване на публични задължения, продавачът продължава да има и други непогасени публични задължения, т.е. дали публичните му задължения са погасени в цялост. Противното разбиране би означавало да се абсолютизира забраната за разпореждане с имущество при наличие на публични задължения, каквото изискване в закона няма. Доколкото самата разпоредба на чл. 264, ал. 4, предложение второ от ДОПК цели събираемост на задълженията, то следва да се приеме, че при наличието на декларация за съгласие от продавача и превеждане на продажната цена за погасяване на публичното задължение по съответната сметка, то съдията по вписванията следва да приеме, че е налице изпълнение на изискванията на чл. 264 от ДОПК и да впише нотариалния акт.

По делото липсва представена изрична декларация по смисъла на чл.

264, ал. 4 от ДОПК, но в нотариалния акт се съдържа клауза, според която от продажната цена В.С.П. следва да получи 1 000 евро или 1 955,83 лева, която сума ще бъде преведена по банкова сметка в лева с титуляр НАП и с която ще бъде погасено частично публичното му задължение, с оглед на което съдът приема, че е налице волеизявление на длъжника в този смисъл, доколкото същият е подписал нотариалния акт и се е съгласил със съдържанието му.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че постановеният отказ от вписване е неправилен, поради което определението следва да бъде отменено и да се постанови вписване на нотариалния акт съобразно с чл. 32в от ПВ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 10.05.2024 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се 4 разпореди вписване по молба с вх. № 35243/10.05.2024 г. по описа на СВСофия, с която е поискано да се извърши вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 148, том I , рег. № 4649, дело № 139 от 10.05.2024 г., по описа на Нотариус М. Ш., вписана под № 42 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС.

ДА СЕ ВПИШЕ Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 148, том I, рег. № 4649, дело № 139 от 10.05.2024 г., по описа на Нотариус М. Ш., вписана под № 42 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС, заявен за вписване с молба с вх. № 35243 от 10.05.2024 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5