Решение № 94 от 14.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ловеч, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600418 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД №

20214340200002/2021 г. Троянският районен съд е признал подсъдимия П. Ц.

П., ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул. ***, за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК като го е осъдил на 12 (дванадесет) месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. от гр. Т., ул. ***, ЕГН **********, сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния размер от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати на ГИ и ЧО Х. В. З., сумата 1 528,40 лв. (хиляда петстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 06.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да заплати на адв. Ц. В. А., ЕГН **********, гр.Т., ул. *** - повереник на ГИ и ЧО Х. В. З. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, сумата 9 822.27 лв. (девет хиляди осемстотин двадесет и два лева и 27 ст.) - разноски за осъществена безплатна адвокатска защита.

С цитираната присъда подсъдимият П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр.

Троян, сумата 1 461.14 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и 14 ст.), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважените граждански искове.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 1 153,20 лв. (хиляда сто петдесет и три лева и двадесет стотинки) - разноски по делото от досъдебното производство.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата 3 822.02 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и два лева и 02 ст.) - разноски по делото от съдебното производство.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. Ц. П., чрез защитника му адв. С.

Г. от ЛАК. В жалбата се развиват доводи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че с оглед анализа на доказателствата съдът е следвало да приеме, че обвинението против подзащитния му не доказано и да го оправдае. Твърди, че постановявайки осъдителна присъда, съдът е допуснал нарушение на закона.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае П. Ц. П. за невиновен в извършване на престъплението по чл. 131, а. 1, т. 12, във връзка с 2 чл. 129 НК и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.

В подкрепа на въззивната жалба е депозирано и допълнение към нея от подсъдимия П., чрез защитника му адв. С. Г.. В същото се прави и алтернативно искане за изменение на обжалваната присъда, като се оправдае подсъдимият да е извършил деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във връзка с чл. 129, ал. 1 НК и последният да бъде осъден да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1, във връзка с ал. 2, пр. 2, алт. 2, пр. поел., алт. 1 и 2 НК, като му бъде определено наказание пробация на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК с подходящи пробационни мерки. Молят в случай, че съдът приеме, че подсъдимият е виновен в извършено престъпление, да измени присъдата и в гражданско-осъдителната й част, като намали размера на присъденото обезщетение. Направени са и доказателствени искания свързани с допускането на повторна автотехническа експертиза с посочени задачи.

Срещу цитираната присъда, в гражданската й част е постъпила въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. чез повереника му адв. Ц. А. от ЛАК. Твърди, че обжалва присъдата, в която ТРС е отхвърлил искът над сумата 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лева.

Счита, че присъдата в тази си част е неправилна, тъй като е нарушен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и е необоснован акт. Счита, че неправилно съдът е приел, че искът не е неоснователен и недоказан, развива съображения в тази връзка.

В съдебно заседание, въззивникът П. Ц. П., редовно призован, се явява лично и със защитника си - адв. Г.. Изтъква, че поддържа казаното от своя процесуален представител. Заявява, че не знае по какви причини пострадалият е бил подведен така безусловно да го набеди в престъпление, което не е извършил. Твърди, че той едва ли не му е спасил живота тогава, защото той е бил човекът, който втори там, след сина му и П. са слезли да помогнат на З., излага доводи в тази връзка. Не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.

Защитникът адв. Г. развива подробни съображения защо счита, че обжалваната присъда е необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуални правила.

Твърди, че св. Н. Н. се намирал на мястото на басейна, където виждал и чувал всичко, което се случвало около него, но същият не е чувал да се говори – тогава, в момента, че някой е хвърлил нещо и че някой е събирал стъкла на 3 пътя. Твърдо и категорично заявява, че алкохол не е употребяван от подзащитния му и св. П. Г.. Твърди, че за тях той е неутрален свидетел, нищо че се познава със свидетеля Г. и отчасти с подсъдимия. Твърди, че св. К. К. заявява пред настоящата инстанция, че пострадалият казал в болницата, когато го откарали, че бил ударен с бутилка или камък, другата свидетелка Д.

Н. също от медицинския екип, заяви, че пострадалият бил притеснен, защото майка му ще му се кара, на място не била чула някой да коментира, че е хвърлено нещо по него, като тази мълва се понесла няколко дни след това.

Сочи, че св. Т. П. заявява, че е видял как П. махнал с ръка да карат побавно, никой не е чул или видял да хвърля нещо, при прочитането на показанията му, дадени в наказателното производство няма различия, заявява, че моторите са вдигали много шум, прах и хвърляли камъни, П. не е пил или предлагал нещо за пиене.

Твърди, че св. С. Д. казва, че минали мотористите и хвърляли много прах и камъни, нищо не е хвърляно от басейна, никой не е коментирал в този момент, че някой е хвърлил нещо.

Изтъква, че св. Д. М. казва, че е видял как П. замахва към пътя, все едно хвърля нещо, все едно че някой хвърля нещо като камък и Д. – техен приятел, после казал, че видял П. да хвърля халба с бира, сам той не видял да хвърля нещо, но е видял замахване от страна на П., но не изхвърлял каквото и да било.

Твърди, че св. П. Г. излага, че З. казал да не се звъни на полицията, защото е пил алкохол. Заявява твърдо, че не са консумирали алкохол нито той, нито подсъдимия, че стъклени чаши не е имало, П. не е хвърлял нищо, а пострадалият му казал, че е пил бира и ракия. Отрича да са събирали стъкла на пътя, както и някой да хвърлял с нещо по мотористите, заявява, че халби в обекта, който той стопанисва - няма.

Излага, че св. Д. Ж., на когото се позовава цитирания по-горе свидетел Д.

М., заявява, че един от тези мъже, като посочва подсъдимия, замахнал към мотористите с някакъв предмет. Той твърди, че имало халби с бира, видял на пътя парчета стъкла и П. подал на жена счупена халба, но казва „Не съм видял в ръката на обвиняемия нещо“ и казва, че това са били предположения.

Възприел счупени стъкла, а не от халба, не е видял предмет в ръката на П., а само замахване. Сочи, че на този свидетел се позовава Д. М., който казва, че Д. казал какво е видял.

4

Твърди, че св. Д.И. - след събитието момчетата казвали, че П. хвърлил бутилка или халба, някаква жена събирала стъкла на пътя. Предположил е, че е от стъклен предмет, П. е бил на терасата, когато е отишъл, З. в бил в дерето.

П. П. е бил от един от първите хора, който е отишъл с пострадалия З., заедно със своя син и св. П. Г.. Счита, че тези факти и обстоятелства не са анализирани по този начин от РС – Троян, съществува законово изискване на чл. 305, ал. 3 от НПК, където се казва, че когато съществуват противоречия или са налице противоречиви доказателства, съдът следва да изложи съображения защо приема едните, а отхвърля другите, така е разписано в тази правна норма, затова сочи тези противоречия в показанията на едната група свидетели и на другата, излага съображения в тази връзка.

Твърди, че единственият свидетел, който категорично заявява, че е видял как П. хвърля по посока към пътя и се чул удар и трясък, е свидетелят Ц. М., даже той твърди, че е видял как П. хвърля халба бира, която била празна.

Сочи, че за разлика от него, другият свидетел и негов приятел, който бил особено активен в оказване на помощ на пострадалия, „правил се на много знаещ“, който според свидетелката Г. се държал неадекватно, а именно Б. А., казва, че видял как подсъдимият хвърля халба бира, но халбата била пълна.

Счита, че налице е противоречие в показанията на тези свидетели.

Счита, че двама обективни свидетели, които няма как да са взели страна, това са полицейските служители М. М. и С. Д., които напълно обективно дават показания, свързани с това, като са извършили оглед на терена на местопроизшествието, не са намерили следи, които да свързват с нещо, което заявява тази част от свидетели, че имало стъкла, събирани парчета, халба бира. Твърди, че св. М. заявява, че обходил много внимателно терена, разговарял с всички присъстващи и като е разговарял - защо тези момчета не са му казали, че са видели това или друго, той не е споделил това нещо.

Изтъква, че съдебно - трасологичната експертиза, изслушана и пред настоящия състав дава заключение, че вещите лица са установили, че има отпечатък върху очилата на каската на мотоциклетиста с определена форма, като са сложили на фотоснимка за онагледяване пластмасова чаша, за да покажат как дъното е кръгло и има два борда, а на въпроса само такава чаша ли има такава форма, експертите са отговорили, че сигурно има много предмети с двойно дъно. Сочи, че на въпроса може ли да се получи такъв отпечатък не от удар с чаша върху очилата, а от падането на мотоциклетиста 5 върху терена, върху който е имал определен предмет с подобна кръгла форма, вещите лица категорично са отговорили, че може, достатъчна е била кинетичната енергия на движението на телата, за да се получи такъв отпечатък, излага аргументи в тази връзка.

Твърди, че вещото лице по САТЕ проф. К. заявявя, че ако се изключи, че този механизъм на произшествието е в резултат от удар, а той се позовава на това обстоятелство и този механизъм главно от свидетелските показания на горецитираните свидетели, че били видели как П. замахва, дали е имало или не нещо в ръката му и, че видели на няколко фотоснимки, представени по делото, стъкла от халба на пътя от където минал мотоциклетиста, ако се изключи този механизъм, е налице друг втори, който е реален и при положение, че не са изследвани тези стъкла, не е ясно какви са, дали са от един предмет или от различни такива, не се знае тези снимки кога са правени, какво е снимал с тях, този, който е снимал. Счита, че свидетелските показания в тази връзка нищо не означава, тези снимки може и да са манипулирани, няма експертиза, за да установи дали са автентични. При всички тези съмнения и изисквания на закона обвинението да е доказано по безспорен и несъмнен начин, счита, че настоящият съдебен състав спокойно може да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава.