Решение № 258 от 14.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. П., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК – делба, І фаза. С решение № 260014 от 25.02.2022 г., постановено по гр.д. № 239/2021 г.,В.ският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между М.

Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., жк. М. 3, блок 384, вх.1, ет.8, ап. 4 и В. Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Д.” № 34, ет.3, на следния недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор *** по КККР на грВ., одобрени със Заповед № РД-181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.В., ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.метра, брой етаж: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със стар идентификатор - няма и без номер по предходен план. при съседи на поземления имот:

***;

***;

***;

***, ведно със съответните идеални части от поземления имот с идентификатор ***, по КККР на гр.В., одобрени със Заповед № РД18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: ***, вид територия- урбанизирана, НТП- ниско застрояване, с площ от 658 кв.м., стар номер 4938, квартал 59, парцел XIX, в който същата е построена, при следните квоти: 1/2 идеална част за М. Л. В., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за В. Л. В., ЕГН **********.

1

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В. Л. В. чрез неговия процесуален пълномощник адв.Д. В. от АК-С. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване в жалбата е за това, че според жалбоподателя районният съд не е индивидуализирал в достатъчна степен делбения имот. Изложени са пространни разсъждения относно значението на решението в първата фаза на делбата, цитират се норми на закона и съдебна практика. Твърди се, че описанието на имота в диспозитива на решението не отговаря нито на фактическото положение, нито на констатациите на допуснатата по делото техническа експертиза. Жалбоподателят е формулирал в жалбата описание на делбения имот според собствената си представа и настоява това описание да бъде отразено в съдебното решение.

Твърди се още, че районният съд не е обсъдил доводите на страните и по-точно възраженията на жалбоподателя, изложени в писмения отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК относно действителния статут на имота, предмет на делбената претенция. Съдът не бил посочил дали представените от ищеца доказателства са относими и се ползват с доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. В мотивите на своето решение съдът не бил отразил различията в заключението на техническата експертиза, приета по делото, и проектът за изменение на КК наВ., представен от ищеца.

Твърди се също, че районният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила като е постановил своето решение преди за извърши поправка на протокола от последното съдебно заседание, поискана своевременно жалбоподателя. Така решението било постановено на 25.02.2022 г., а определението за поправка на протокола от последното съдебно заседание било постановено на 07.06.2022 г., т.а. много след постановяване на решението. Производството по чл.151 от ГПК представлявало по същество част от последното съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г. и постановяване на решение преди приключването му било недопустимо.

В пледоарията си по съществото на спора в съдебното заседание, проведено на 06.04.2023 г., адв.В. въвежда нови оплаквания и допълнения към вече депозираната въззивна жалба. Твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за допускане до делба и на ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена жилищната сграда. От решението на съда не ставало ясно дали е прието или отхвърлено това искане.

Претендират се разноски. Твърди също, че районният съд не е спазил процедурата по чл.193 от ГПК, тъй като не бил попитал страната, представила проекта за изменение на КК на грВ. дали ще се ползва от него и не бил 2 разпределил тежестта на доказване съобразно чл.193, ал.3 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. Л. В. чрез неговия процесуален пълномощник адв.П. Г. от АК-П. с искане решението на районния съд да бъдепотвърдено. Твърди се, че делбеният имот е описан съгласно приетата по делото скица на сграда № 15-23594 от 11.02.2021 г. Сочи практика на ВКС относно законовите изисквания за описание на имота в съдебния акт. Според ответника житейският проблем, който е възникнал при постановяване на обжалваното решение, бил свързан с непосочването в съдебното решение на подпокривното пространство като обща част на сградата, но този проблем се преодолявал чрез прилагането на императивната норма на чл.38 от ЗС и свързаната с него липса на необходимост от словесно описание на общите части в диспозитива на решението.

Относно оплакването, че решението е постановено преди приключване на производството за поправка на протокол по реда на чл.151 от ГПК ответникът поддържа, че тази поправка била поискана във връзка със становището на вещото лице по поделяемостта на имота, който въпрос щял да бъде предмет на разглеждане във втората фаза на делбата. Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против В. Л. В. ищецът М. Л. В. е твърдял, че ответникът е негов брат и двамата са наследници по закон на Л. М.в В., б.ж на гр.В., починал на 31.01.1996 г. Приживе баща им, заедно с Г.Б.Б., закупил с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 92, том I, н.дело № 222/11.04.1959 г. наВ.ски народен съдия, дворно място в гр.В., кв.Ч., местността „Л.”, целия с площ от 410 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 493, за който е отреден парцел XIX - 493,494 в кв. 59 по плана на грВ. при съседи: Л. В., Р.В.. Х.К и В.В., а с нот.акт № 103, том II, дело № 217 от 1956 г. наВ.ски народен съдия двамата са придобили и недвижим имот, представляващ градина, находящ се в гр.В., кв.Ч., местност „Под селото” с площ от 400 кв.метра, при съседи: бивши Ю., К.Р. и вада, а настоящи - А.Ш.; К.Д, наследници на А.К. и наследници на И.Д.. Ищецът е твърдял, че към настоящия момент описаните имоти са заснети като недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.В., одобрена със Заповед № РД -18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК. През 1959 г. тогавашните собственици на поземления имот се снабдили със строително 3 разрешение № 75 от 19.09.1959 г. и протокол № 129 от 23.09.1959г. за дадена строителна линия и определено ниво и построили през 1959 - 1960 г. двуетажна жилищна сграда - близнак на калкан, състояща се от два редовни жилищни етаж, представляващи самостоятелни обекти на собственост, с отделени входове и стълбища към етажите и от построяването им до настоящия момент западната част /западно петно/ на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.метра, сега сграда с идентификатор *** по КК на гр.В. е била обект на давностно владение, осъществено от наследодателя на страните Л. М.в В. и майка им М.Г. В., починала през 2004 г., които на оригинерно основание - придобивна давност, изтекла от построяване на жилищната сграда през 1960 г. до смъртта им, респ. на 31.01.1996 г. и 27.12.2004 г., са станали изключителни собственици /при режим на СИО/ на западната къща- близнак, а след смъртта им собствеността е преминала върху техните наследници по закон - страните по делото. Източната част на двуетажната къща близнак, сега сграда с идентификатор ***, е била обект на давностно владение, осъществено от Г.Б. и неговото семейство, като през 2010 г. Г.Б.Б. и синовете му, В. и Б.Б., като собственици на оригинерно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, са продали на Б. В.ов Б. идеална част от правото на собственост върху описания по - горе недвижим имот и двуетажната жилищна сграда -източно петно от построената в имота жилищна сграда на калкан /сключено застрояване/, ведно с построения в имота гараж, съгласно приложения към молбата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том I, рег. № 1715, н.дело № 121/2012 г.

Ищецът е твърдял, че след смъртта на родителите им, поискал от брат си В. В. да уредят чрез доброволна делба правата си върху останалата им в съсобственост сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на сградата: гр.В., п.к. 4600, *** , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.метра, брой етажи 2 /два/ и предназначение: жилищна сграда еднофамилна, като за ищецът внесъл проект за изменение на КК в СГКК гр.

П., с който поискал нанасяне на нови самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот е идентификатор *** и вписване на действителния собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.. С решение № 1718/18.01.2021 г. на началника на СГКК П. му било отказано изменението с мотив, че е налице спор за материално право, тъй като брат му В. В., чрез подадено от него възражение е изразил несъгласие е поисканото изменение за 4 създаването на два самостоятелни обекти на собственост в двуетажната им жилищна сграда, оставена в наследство от баща им Л. В. и заснета в КК с идентификатор ***. Ищецът е твърдял, че съсобствениците не могат да поделят имота доброволно и моли предявеният иск да бъде уважен.

Искането е да бъде допуснат до делба следният недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на грВ., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.В., бул. „С.” № 54, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.метра, брой етаж: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със стар идентификатор -няма и без номер по предходен план. при съседи на поземления имот:

***;

***;

***;

***, при закон квоти по ½ ид.част за всеки.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. Л.

В., с който е заявил, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа достатъчно индивидуализиращи белези за делбения имот - площ на всеки етаж, разпределение на всеки етаж, големина на терасата, наличие на тавански етаж или на подпокривно пространство, или на мазета и съответно техните размери - което било задължително условие за извършване на делбата, както било възприето в практиката на ВКС (решение №195/01.01.2017 г. по гр.дело №5301/2016 г. на 1 г.о.). Счита, че искът е допустим и основателен за посочените от ищеца квоти. Моли процесния имот да бъде допуснат до делба заедно с мястото, в което е построена сградата, описана в исковата молба. Твърди, че в наследствената маса се намира и тази 1/2 ид.ч. от мястото, в което е построена сградата, което представлява поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.В., общ.В., обл. П., по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.В., бул.

„С.” 54, с площ от 658 кв.м., предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план; 4938. квартал 59. парцел XIX. Оспорил е в процесната жилищна сграда да има два самостоятелни обекта. Поддържал е, че без становище за допустимостта и стойността на преустройствата не може да се направи извод дали е възможно обособяване на два самостоятелни обекта, което не било в компетентността на СГКК.

С доклада по делото на районния съд за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните са обявени следните обстоятелства: общите наследодатели на страните са Л. М.в В. и М.Г. В.; по време на техния брак, заедно с Г.Б.Б., са придобили процесния поземлен имот, а впоследствие наследодателите им са изградили процесната жилищна сграда в него, представляваща самостоятелен обект на собственост, която са придобили на 5 основание давностно владение, изтекло в тяхна полза за периода от построяване на жилищната сграда през 1960 г. до смъртта им на 31.01.1996 г., съответно на 27.12.2004 г. Изложеното се установява и приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт № 92, том I , н.дело № 222/11.04.1959 г. наВ.ски народен съдия, удостоверение за идентичност и описание на имот № 858/05.08.2013 г., изд. от отдел „КРЗП“ при общинаВ., протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 129 от 23.09.1959 г., строително разрешение № 75 от 11.1959 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 4144856/23.11.2009 г., изд. от общинаВ., удостоверение за наследници № 2725/16.08.2011 г., изд. от общинаВ., на Любчо М.в В., удостоверение за наследници № 2146/28.12.2004 г., изд. от ОбщинаВ., на М.Г.