Решение № 70 от 17.07.2020, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№

70 гр.

Троян,17.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД , трети състав, в открито заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА

............................

Секретар Ваня Маринова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията Гатева

АНД № 160 по описа на ТРС за

2020год., за да се произнесе – съобрази:

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С

Наказателно постановление №295р

-6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст. комисар Милен Семков Маринов на жалбоподателя В. Д.П. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр./ за нарушение по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.Посоченото наказателно постановление е обжалвано от П., който в законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. П. твърди в жалбата, че живее със сестра си, която е инвалид, че не работи, защото трябва да се грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни средства.Обяснява, че в общинското жилище, в което са настанени, няма телевизор и радио и не е имал възможност да научи за издадената два дни преди констатираното нарушение заповед на министъра на здравеопазването.Моли съда да приеме, че случая е маловажен.В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д.П., редовно призован, се явява лично.Поддържа жалбата си и моли съда да отмени обжалваното НП по изложените в нея съображения.

За въззиваемата ОДМВР Ловеч, редовно призовани, в с.з. се явява главен юрисконсулт Радослав Радков. Същият изразява становище, че с оглед представените по делото доказателства, се касае за маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

От показанията на разпитания свидетели М.Д.Б. и Ц.С.Х. и от приложените към делото писмени доказателства: АУАН № 22/2020 г.; Наказателно постановление № 295р-6611/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч; Докладна записка № 359р-9697/1/8.05.2020 г.; Заповед № 295з-579/24.03.2020 г. на МВР, копие от експертно решение на ТЕЛК № 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П. съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя В. Д.П. е съставен Акт № 22/20 с бл.№ 827866 от 13.04.2020г. от Ц.С.Х.,*** затова, че на 13.04.2020г. около 14.50часа в гр.Троян, ул.Васил Левски №129, не спазва въведената със Заповед №РД

-01-197/11.04.2020г. противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, а именно не е „поставила” защитна маска или друго средство , покриващо носа и устата на обществено място.Констатирано е, че е налице нарушение по чл.209а ал.1 от ЗЗдр.Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който в графата за възражения е вписал, че няма такива.Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №295р -6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст.комисар Милен Семков Маринов, с което на В. Д.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лева на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от ЗЗдр.В НП е уточнено, че нарушението е извършено в условията на обявено в РБългария извънредно положение с Решение от

13.03.2020г. на Народното събрание, както и че е въведена противоепидемична мярка на основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр. със Заповед

№РД -01-197/11.04.2020г. т.9, с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

В жалбата си и в с.з. В. Д.П. не оспорва, че е извършил нарушението, описано в наказателното постановление.Твърди обаче, че живее със сестра си, която е болна от епилепсия и е инвалид, че не работи, защото трябва да се грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни средства – 150.00лева на месец, колкото е инвалидната и пенсия.Обяснява, че в общинското жилище, в което са настанени, няма телевизор и радио и не е имал възможност да научи за издадената два дни преди констатираното нарушение заповед на министъра на здравеопазването. Уточнява, че е бил объркан, защото по улицата са се движили хора с маски и хора без маски.Твърди, че му е непосилно да заплати размера на глобата.Уточнява, че помолил служителите на РУ Полиция Троян да му дадат възможност да си закупи маска от близката аптека, но те не се съгласили и му съставили АУАН.От приложеното към делото копие от Експертно решение на ТЕЛК № 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П. се установява по безспорен начин, че същата е инвалид с 87% работоспособност с диагноза :Разстройство на личността и поведението, дължащи се на боласт, увреждане и дисфункция на главния мозък.Епилепсия -ГТКП.Лека степен на умствена изостаналост.

От така изложената фактическа обстановка на първо място е видно, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, като на посочените дата и час в АУАН се е намирал на обществено място – гр.Троян, ул.Васил Левски №129 и не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, каквито са изискванията на чл.63 ал.4 във вр. ал.1 от ЗЗдр., във вр. с т.9 от Заповед №РД -01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 42 т.4 и т. 5 и чл. 57 ал.

1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.209 а ал.1 от ЗЗдр, по която е квалифицирано нарушението е бланкетна и не съдържа състав на административно нарушение, а съдържа само санкцията за съответното нарушение.За да може нарушителят да разбере в какво е обвинен, трябва в АУАН и в НП да бъде цитиран точно нарушения нормативен акт и тъй като в текстовата част на акта се твърди, че е нарушена противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗдр., да се посочи съответно с какъв акт е въведена тя и коя точно мярка е нарушена.Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. не съдържа описание на противоепидемични мерки на територията на България, а сочи, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61 ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено значение, като следва да се има предвид, че между описанието на нарушението и неговата правна квалификация следва да е налице пълно единство, тъй като влияят върху правото на защита на нарушителя, а именно върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. В случая едва в НП в текстовата част са посочени заповедите на министъра на здравеопазването, визиращи нарушената мярка, което е недопустимо, тъй като още със съставяне на АУАН нарушителят следва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва съответствие между посочените правни норми в АУАН и в НП, което е съществено процесуално нарушение. Както и по-горе е посочено, в АУАН е записана като нарушена разпоредбата на 209а ал.1 от ЗЗдр., а в НП освен нея са посочени и разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. и двете заповеди на министъра на здравеопазването, а именно Заповед №РД -01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г., но само в текстовата част, като нарушението отново е квалифицирано по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.С тези нарушения е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано.Досежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, АНО в обстоятелствената част на НП не е отразил точно мястото на извършване на нарушението, като твърди, че П. се е намирал на открито/закрито/ обществено място, а в АУАН е записал, че П. „не е поставила защитна маска”. Касае се отново до допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Освен изложеното по-горе, по преценка на настоящата инстанция, наложеното на жалбоподателя наказание не е съобразено и с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При получаване на АУАН с цялата преписка към него , АНО е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.В конкретния случай тази последователност не е спазена.Не е отчетена конкретната тежест на извършеното нарушение, както и обстоятелството, че жалбоподателят е изпаднал в тежко социално положение, тъй като сестра му, видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК

№ 0672/065/ от 21.05.2020 г. на Т.Д.П., е инвалид с 87% работоспособност с диагноза: Разстройство на личността и поведението, дължащи се на боласт, увреждане и дисфункция на главния мозък.Епилепсия -ГТКП.Лека степен на умствена изостаналост. П. не работи, защото трябва да се грижи за нея и двамата живеят с крайно оскъдни средства в общинското жилище, в което са настанени.Съдът счита, че са достоверни обясненията на същия ,че нямат телевизор и радио и не е имал възможност да научи за издадената два дни преди констатираното нарушение заповед на министъра на здравеопазването.Съдът счита, че административно – наказващият оран е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.От друга страна вина за това има и жалбоподателят, който не се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН в 3-дневен срок от подписване на акта да направи писмени възражения по него, в които да изтъкне обстоятелствата, посочени в жалбата по делото.

При това положение съдът намира обжалваното Наказателно постановление №295р -6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст.комисар Милен Семков Маринов за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Водим от горното съдът

Р

Е Ш И

:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление №295р -6611/05.05.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Ловеч ст. комисар Милен Семков Маринов, с което на В. Д.П. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300/триста/ лева на основание чл.209а ал.4 във вр. ал.1 от

Закона за здравето за нарушение по чл.63 ал.4 във вр. ал.1 от ЗЗдр., във вр. с т.9 от Заповед №РД

-01-197/11.04.2020г., с която е допълнена Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, като незаконосъобразно.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение Акт № 22/20 с бл.№ 827866 от 13.04.2020г. от Ц.С.Х.,***, да се счита като писмено предупреждение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението може да се обжалва пред Ловешки административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Районен съдия: