Решение № 1378 от 02.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100503807 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 19484 от 27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 5904/2022 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав, са отхвърлени предявените от Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. срещу Г. Й. Г. и И. П. П. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят на ищците достъп до подпокривното пространство в сграда, находяща се в гр. София, район „Подуяне“, ул. „********, включително и да осигурят ключ от вратата към него, да се въздържат занапред от действия, които препятстват достъпа на ищците до подпокривното пространство, както и да възстановят в подходящ срок за своя сметка подаването на вода в собствен на ищците имот, находящ се в същата сграда, и да се въздържат от неправомерни действия върху водопроводната инсталация.

Отхвърлен е и предявеният от Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. срещу Г. Й. Г. и И.

П. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 4405,33 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие лишаването им от възможността да използват собствения си имот по предназначение поради прекъсване на водоподаването за битови нужди.

Със същото решение Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. са осъдени да заплатят на Г.

Й. Г. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 1000 лева, представляваща 1 разходи за извършен ремонт и изграждане на електрическа инсталация в стълбищната клетка, като искът е отхвърлен за сумата от 760 лева, представляваща разходи за изразходвана вода и за сумата от 600 лева , представляваща потребена електроенергия. Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. са осъдени да заплатят на И. П. П. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 287,50 лева, представляваща извършени разходи за ремонт и изграждане на електрическа инсталация в стълбищната клетка, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 287,50 лева до пълния претендиран размер от 500 лева.

Отхвърлени са и насрещните искове на Г. Й. Г. и И. П. П. с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС за осъждане на ответниците по тях да заплатят на ищците по насрещните искове суми от по 2500 лева, представляващи наем за ползване на ½ от подпокривното пространство за периода 01.07.2016 г.

– 01.09.2019 г.

Разпределена е и отговорността за разноски между страните, като Г.

Й. Г. и И. П. П. са осъдени да заплатят на Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1308,43 лева. По отношение на разноските е постановено и определение № 918 от 08.01.2024 г. , с което на основание чл.

248 ГПК решението е изменено в частта за разноските, като е добавен следният диспозитив: Ц. Г. Ц. и М. П. Ц. са осъдени да заплатят на И. П. П. и Г. Й. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1078,53 лева.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковите им претенции и в частта, с която са осъдени на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплатят съответните суми на Г. Г. и И. П., е постъпила въззивна жалба от Ц. Ц. и М. Ц. (ищци по първоначалните искове и ответници по насрещните искове, предявени от Г. Г. и И. П.), подадена чрез процесуалния им представител адв. А.Л.. Според жалбоподателите решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдържа лаконични и вътрешнопротиворечиви мотиви, които не съответстват на събрания доказателствен материал. В жалбата са изложени подробни съображения по отношение на всяка една от обжалваните части на първоинстанционния съдебен акт, които ще бъдат маркирани схематично, както следва.

1) По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят достъпа на ищците до подпокривното пространство в процесната сграда и да се въздържат занапред от действия, с които препятстват достъпа на ищците до това пространство, въззивниците намират следното:

На първо място считат, че неправилно районният съд се е позовал единствено на обясненията на ответника Г., изслушани в съдебно заседание на 08.11.2022 г., в които последният е заявил, че е премахнал патрона и достъпът до тавана е свободен. Сочи се, че изявлението на ответника не е годно доказателствено средство, тъй като с него той твърди изгодни за себе си обстоятелства, с оглед на което същото не следва да бъде поставяно в основата на фактическия извод на съда, че към момента на постановяване на решението вече не е налице противоправно поведение от страна на ответника. От друга страна, според въззивниците районният съд е игнорирал факта, че от останалите доказателства по делото се установява, че това твърдение на 2 ответника не съответства на действителното фактическо положение както към датата на предявяване на иска, така и към края на съдебното дирене пред първата инстанция. Тази си теза обосновават с това, че в заключението си по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) вещото лице изрично е отразило, че по време на огледа, проведен на 06.12.2022 г., към таванското помещение все още има врата и на датата на огледа същата се е заключвала от ответника Г..

Намират за неправилен и изводът на районния съд, че преценката дали е налице противоправно действие от страна на ответника, което да накърнява правото на собственост на ищците, следва да се прави към момента на приключване на устните състезания по делото. Според въззивниците релевантният момент за тази преценка е към момента на предявяване на исковата молба, тъй като в противен случай се обезсмисля институтът на негаторния иск, доколкото всеки нарушител би могъл временно да преустанови противоправното си поведение и след отхвърляне на иска да го възобнови. Сочат, че именно заради това в петитума на иска е включено и искане за осъждане на ответниците занапред да се въздържат от подобни противоправни действия.

От друга страна, въззивниците намират, че всички правнорелевантни факти за уважаване на така предявения иск са доказани, като районният съд обаче е игнорирал тези доказателства. Всъщност единственият правилен извод на районния съд според въззивниците е, че процесното подпокривно пространство представлява обща част в сградата, който извод е подкрепен и от заключението на СТЕ, изготвена от вещо лице Т. и от другите събрани по делото доказателства.

Предвид всичко изложено по отношение на иска по чл. 109 ЗС, намират за установени всички обстоятелства, обуславящи уважаване на така предявената искова претенция, поради което молят първоинстанционното решение да бъде отменено в тази част и да бъде постановено такова, с което искът да бъде уважен, включително като ответниците бъдат осъдени да се въздържат занапред от действия, с които препятстват достъпа на ищците до подпокривното пространство.

2) По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят за своя сметка прекъснатата водопроводна инсталация в сградата, като възстановят водоподаването в имота на ищците и да се въздържат в бъдеще от действия, които водят до прекъсване на водоподаването в имота, въззивниците намират следното:

Според последните районния съд е игнорирал доказателствената съвкупност по делото, от която считат, че се установява, че още към момента на закупуване на имота от ищците същият е имал изцяло изградена водопроводна инсталация, като в тази връзка излагат следното. На първо място се сочи, че районният съд неправилно е тълкувал констатацията на вещото лице К., че в началото на инсталацията (намираща се в мазето на ответниците) липсва част от тръбата с големината на инсталация за водомер, като въпросният водомер не е монтиран. Намират, че вещото лице е установило, че е налице изградена цялостна водопроводна инсталация, която преминава през мазето на ответниците и оттам се разклонява към трите етажа 3 на къщата, но е премахнато малко парче от тръбата, предназначена за третия етаж, разкачен е контролният водомер и кранът за тази тръба е спрян. Ето защо обуславят извод, че е установено противоправното поведение на ответниците, които са прекъснали водоподаването към имота на ищците, разкачили са водомера и са спрели крана.

За неправилно намират и заключението на районния съд, че в имота на ищците не е имало водоподаване, доколкото за същия не била открита отделна партида, а титуляр на единствения клиентски номер за имота е ответникът Г..

В тази връзка сочат, че въпросната партида е прехвърлена самоволно от ответника на негово име и се отнася за цялата сграда, а пък наличието на отделни партиди за всеки от етажите не може да бъде дори индиция за обстоятелството дали в тях е изградена ВиК инсталация или не. Сочат още, че не е имало и нужда за разкриване на отделни партиди за всеки от етажите, защото ищците били в нормални отношения с предходните съсобственици и възстановявали съответните суми съобразно показанията на премахнатия водомер. След това обаче ответниците прекъснали окончателно водоподаването към третия етаж, като прекъснали тръбата в мазето си и разкачили контролния водомер с претенция за обезщетение, защото тръбите преминавали през техните стени, което принудило ищците да разкрият самостоятелна партида. Поради прекъсването на тръбата обаче това било невъзможно, което пък се установявало от приложеното писмо от „Софийска вода“ АД от 18.10.2019 г.

От друга страна, въззивниците намират, че всички правнорелевантни факти за уважаване на така предявения негаторен иск са доказани, като районният съд обаче е игнорирал тези доказателства. В допълнение сочат, че ответниците са единствени собственици на мазето на сградата и само те имат достъп до него и до тръбите, находящи се там, следователно е единствено възможно те да са прекъснали водоподаването до имота на ищците, като причината за това е позицията им, че за преминаващите през мазето тръби им се дължи наем от страна на ищците.

Предвид всичко изложено по отношение на втория иск по чл. 109 ЗС, намират за установени всички обстоятелства, обуславящи уважаване на така предявената искова претенция, поради което молят първоинстанционното решение да бъде отменено и в тази част и да бъде постановено такова, с което искът да бъде уважен, включително като ответниците бъдат осъдени да се въздържат занапред от действия, които водят до прекъсване на водоподаването в имота на ищците.

3) По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност да платят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие лишаването им от възможността да използват собствения си имот по предназначение поради прекъсването на водоподаването за битови нужди в него, въззивниците намират следното:

Излагат, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта, доколкото е налице противоправно деяние на ответниците, изразяващо се в прекъсването на разклонението на тръбите на водопреносната мрежа към третия етаж на сградата, с което са ограничили възможността на 4 ищците да упражняват правото си на собственост. Намират, че с това си действие ответниците са създали и поддържат положение в имота на ищците, което го прави необитаем както от самите тях, така и от трети лица, от което са настъпили имуществени вреди за последните в размер на средната наемна цена на имот от типа на този на ищците за процесния период. За неправилен намират и изводът на районния съд, че не се установява размерът на претърпените вреди, тъй като апартаментът е незавършен, доколкото от писмените доказателства по делото се установява, че апартаментът е узаконен за жилищно ползване и отговаря на степен на завършеност по БДС за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и ако водоснабдяването му не било прекъснато е щял да може да се ползва по предназначение. Сочат, че имотът не е изцяло мебелиран, но това не го прави незавършен, доколкото под наем се отдават и изцяло необзаведени жилищни площи. Дори да се приеме обаче, че степента на обзаведеност има пряка корелация с претърпените вреди, според въззивниците тя има отношение единствено към техния размер, но не и към основанието за настъпването им, което било безспорно доказано по делото.