Решение № 14154 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14154 гр. * 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря * като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20261110102870 по описа за 2026 година

„* АД е предявило против Столична община иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1281,65 лева (655,32 евро), включващо ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва от 03.02.2026 г. до окончателното изплащане, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*“, , по щета № 2103024248, образувана по ПТП, реализирано на 14.08.2021 г. в района на с. *, * на ул. *“, с МПС „*, рег. № * като лекият автомобил преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което претърпява вреди.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място, управлявайки МПС марка „*, водачът М. Г. В. попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на автомобила, състоящи се в увреждане на челно стъкло-тонирано, въздушна възглавница предна лява, въздушна възглавница предна дясна, пиропатрон преден ляв колан, пиропатрон преден десен колан, облицовка арматурно табло.

МПС има сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1256,65 лева. Сочи, че за поддръжката и обслужването на участъка от пътя отговаря Столична община.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Излага, че няма доказателства и за точното място на ПТП и обстоятелствата около настъпването му, размерите на препятствието. Оспорва протокола за ПТП и описания в него механизъм на ПТП. Оспорва стойността на твърдените за увредени детайли. Излага, че има сключен договор с трето лице за поддържане и текущ ремонт на пътните съоръжения за района, в който е настъпило ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС „*, който не е съобразил скоростта си с пътната настилка и конкретните условия на 1 видимост, така че да е в състояние да спре пред всяко препятствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена застрахователна полица за сключена застраховка „*“, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на л.а. „* до ищеца, като застраховател по застраховка „*“, е подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“, в което е посочено, че МПС се е движело по ул. “* в посока към „Околовръстен път“ като на изхода на с. * МПС е самокатастрофирало в неравност на пътното платно, при което се увредили челно стъкло и 2 броя въздушни възглавници.

Видно от платежно нареждане от 22.10.2021 г. е извършеното плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 492,60 лева на сервиза, извършил ремонт на процесното МПС, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което на всики увреждания по л.а. „*, рег. № * отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 668,53 евро (1307,53 лева). Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП, са в размер между 15 и 25 лева.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при попадане в дупка се отваря въздушната възглавница, като самата тя чупи челното стъкло, тъй като се отваря с много голяма скорост, така че всички увреждания могат да бъдат получени като следствие от попадане в дупка. При отварянето на въздушната възглавница технологично задължително се подменя арматурното табло, което се чупи. Въздушната възглавница се отваря при скорост над 20 км./ч. Според вещото лице вероятно дупката не е била с дълбочина повече от 10 см, в противен случай щяло да има увреждане в окачването на автомобила и по гумите, каквото в случая липсва. Излага, че дупка на пътното платно може да се възприеме от водача от около 50 м, като безопасната скорост на движение е около 64 км./ч. Сочи, че не е възможно част от щетите да са се появили впоследствие и всички увреждания са се установили при първия оглед.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. М. Г. В., управлявал процесния автомобил, който посочва, че ПТП е било реализирано при преследване на заподозрян на входа на с. *. Излага, че е шофирал автомобила минимум с над 60 км./ч. и не съобразил, че в района има неравности и при преминаването през тях колата се ударила в земята и се отворили въздушните възглавници. След това забелязали, че имало и дупка, в която най-вероятно е попаднал. Автомобилът не бил приведен в специален режим. Щетите се изразявали в отворени въздушни възглавници и счупено предно стъкло. Въздушните 2 възглавници се задействали поради попадането в дупката.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя * АД и собственика на увредения автомобил има сключен действащ договор за застраховка „*”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № 2103024248 във връзка с настъпило на 14.08.2021 г. в гр. *ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 492,60 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. * Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община *е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. * Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като 3 отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които община *е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването , общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат, че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в дупка на пътното платно. Независимо, че по делото са представени доказателства, че са извършвани СМР на пътната мрежа в района, съдът намира за установено наличието на неравност на пътното платно, доколкото гласните доказателства са безпротиворечиви в тази насока и сочат на такава.

Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.

Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на л.а. „*, направено от ответника. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че безопасната скорост на движение, при която водачът може да възприеме дупка на пътното платно, е около 64 км./ч.

Свид. В., управлявал процесният автомобил, сочи, че при настъпване на процесния инцидент е управлявал автомобила с най-малко 60 км./ч., като автомобилът не бил приведен в специален режим на движение. С оглед на това съдът намира, че следва да определи процент на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. „* в размер на 30 %, тъй като поведението на същия е имало значение за предотвратяване на ПТП. Тъй като няма данни за това дали е имало ограничаване на видимостта и спирачната уредба не е била задействана преди попадане в неравността съдът намира този процент на съпричиняване за съответстващ на конкретните обстоятелства.

Вещото лице е посочило размер на обезщетението от 668,53 евро (1307,53 лева), докато исковата сума е в размер на 1281,65 лева (655,32 евро), включващо ликвидационни разноски в размер на 25 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 458,71 евро (897,16 лева), определена при съпричиняване от 30%.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил 4 следните разноски: 26,21 евро – държавна такса, 160 евро – депозит за експертиза, 30 евро – депозит за свидетел, 260 евро – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно уважената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 333,33 евро. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро, от което съразмерно отхвърлената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 9 евро. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 324,33 евро.