Решение № 260033 от 10.02.2026, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 09.02.2026 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІV-А въззивен състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

МЛ. С. БОЯН БОЯДЖИЕВ при секретаря Бояна Боянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Б. Бояджиев в. гр. д. № 10743/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 102346/24.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7255/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, e отхвърлен изцяло предявеният от Е. И.И. заместен в процеса на основание чл. 227

ГПК от И.В.И., против П.В.Г. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Н.П.В., ЕГН ********** и починала на 03.11.2010 г. чрез намаляване на извършени безвъзмездни разпореждания - дарения на 1/2 ид.ч. от УПИ XXII-321 /двадесет и втори с пл. номер триста двадесет и едно/, местност „Панчарево“, заедно с първия етаж от сградата, построена върху този имот, съставляващ жилище с площ от 119,50 кв.м, заедно със сутеренна стая и всички зимнични помещения под жилището, с адрес: гр.София, с. Панчарево, ул. „******; УПИ ХХ-321 /двадесет с пл. номер триста двадесет и едно/ с площ от 732,50 кв.м., местност „Панчарево“, незастроено с адрес: гр.София, с.Панчарево, ул. „******, което дарение е обекщвирана в нот. акт, надлежно вписан в СВ. - акт № 190, т. 88 от 03.08.2010 г. с имот. партиди № 116401 и № 116402, както и на 1/2 ид.ч. от апартамент № 2, находящ се в гр.София, СО, район Триадица, ул.„******, на първия етаж, със застроена площ от 82 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, при граници: от север - стълбище, коридор и апартамент ан държавата и от останалите страни - двор, отгоре - А.М., отдолу - избени помещения, заедно с избено помещение, с площ от 10 кв.м., при съседи: от юг - А.М., от запад – двор, от север - стълбище, от изток - общ коридор, заедно с таванско помещение, с площ от 20 кв.м., при съседи: стълбище, двор, улица „Бузлуджа“, таванско помещение на държавата, заедно с 20/100 ид.ч. от сградата и от мястото върху която е построена сградата, съставляващо УПИ VII-9, от кв. 382, по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-7-II част”, с площ от 391 кв.м., при граници: ул. „Бузлуджа“, УПИ VI-8, УПИ XV-17 и УПИ VIII-10, което дарение е обективирано в нот. акт № 166, т. 88 от 03.08.2010 г. с имот. партиди № 116520 и № 116523, както и на апартамент № 5, находящ се в гр.София, ул.„*******, на третия етаж, с площ от 43 /четиридесет и три/ кв.м., заедно с принадлежащите му таван с площ от 7 кв.м. и мазе с площ от 9 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от УПИ VIII-12 /осми за имот с планоснимачен номер дванадесет/, с площ от 195,60 кв.м., местност Зона Б-3-4, по плана на гр.София, с адрес: гр.София, ул.„*******, обективирано в нот. акт с № 163, т. 88 от 03.08.2010г. с имот. партиди

№ 116473 и № 116474 от 03.08.2010 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И.В.И. с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът формално е приел действителността на отказа от наследство на Е. И. от 11.05.2011 г., без да изследва въведеното своевременно възражение за неговата недействителност поради предварително приемане на наследството чрез конклудентни действия. Въпреки изрично заявеното оспорване на отказа и направените доказателствени искания за разпит на свидетели с цел установяване на тези факти, съдът не се е произнесъл по тях, не е обявил доклада за окончателен и е приключил събирането на доказателства, с което е нарушил принципите на състезателност и равенство на страните. Вместо това, съдът е предрешил спора, приемайки, че възраженията за недействителност представляват „нови искове“, в противоречие с установената съдебна практика, според която недействителността на отказ от наследство може да се релевира инцидентно в рамките на висящ процес. Поради отказа на съда да допусне поисканите доказателства, твърденията за приемане на наследството не са били изяснени, което е довело до необоснован извод за липса на доказателства и до неправилно отхвърляне на иска. Навежда се, че допуснатите процесуални нарушения са обусловили и неправилното приложение на закона, тъй като формалната валидност на отказа е приета без проверка на неговата действителност, поради което се иска отмяна на решението.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника П.В.Г., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като още преди предявяване на иска по чл. 30 ЗН Е. И. е извършил валиден и вписан отказ от наследството на съпругата си, поради което е липсвал правен интерес от търсената защита. Посочва се, че първоначалната искова молба е била ограничена единствено до твърдение за накърнена запазена част, без да се сочат пороци на даренията, като съществен факт – отказът от наследство – е бил премълчан. След смъртта на ищеца конституираният наследник е въвел изцяло нови и противоречиви твърдения – първо за липса на съзнание при отказа, а впоследствие за приемане на наследството чрез конклудентни действия, което се квалифицира като недопустимо изменение на предмета на делото. Поддържа се, че подобни „уточняващи“ молби въвеждат нови основания, са неясни относно правната квалификация и при всички случаи следва да бъдат предмет на отделно производство. Допълнително се изтъква, че не е допустимо със свидетелски показания да се оборва официален удостоверителен документ – вписания отказ от наследство. Поради това се счита, че съдът правилно е ограничил спора в рамките на първоначално заявения иск по чл. 30 ЗН и е отхвърлил последващите процесуално недопустими твърдения, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият моли съда да потвърди решението.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени е от И.В.И., против П.В.Г. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Н.П.В., ЕГН ********** и починала на 03.11.2010 г. чрез намаляване на извършени безвъзмездни разпореждания - дарения на 1/2 ид.ч. от УПИ XXII-321, местност „Панчарево“, заедно с първия етаж от сградата, построена върху този имот, съставляващ жилище с площ от 119,50 кв.м, заедно със сутеренна стая и всички зимнични помещения под жилището, с адрес: гр.София, с.

Панчарево, ул. „******; УПИ ХХ-321 с площ от 732,50 кв.м., местност „Панчарево“, незастроено с адрес: гр.София, с. Панчарево, ул. „******, което дарение е обекщвирана в нот. акт, надлежно вписан в СВ. - акт № 190, т. 88 от 03.08.2010 г. с имот. партиди № 116401 и № 116402, както и на 1/2 ид.ч. от апартамент № 2, находящ се в гр.София, СО, район Триадица, ул.„******, както и на апартамент № 5, находящ се в гр.София, ул. „*******, на третия етаж, с площ от 43 /четиридесет и три/ кв.м., заедно с принадлежащите му таван с площ от 7 кв.м. и мазе с площ от 9 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от УПИ VIII-12 /осми за имот с планоснимачен номер дванадесет/, с площ от 195,60 кв.м., местност Зона Б-3-4, по плана на гр. София, с адрес: гр.София, ул. „*******, обективирано в нот. акт с № 163, т. 88 от 03.08.2010 г. с имот. партиди № 116473 и № 116474 от 03.08.2010 г.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – приел ли е ищецът наследството на Н.П.В. преди вписване на отказа от наследство; бил ли е в състояние да възприема свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи при подписването на отказа от наследство.

Правопораждащият фактически състав на спорното право включва следните елементи:

1. Наследодателят да е починал;

2. Ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН, който има право на запазена част;

3. Предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с безвъзмездно разпореждане от техния общ наследодател.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

От събраните по делото доказателства се установява, че Е. И.И., починал на 14.04.2016 г. в хода на производството, е бил съпруг на Н.П.В., починала на 03.11.2010 г., което обстоятелство се потвърждава от представеното удостоверение за наследници. От справките от Националната база данни „Население“ се установява още, че Е. И.И. е наследен от сина на своя чичо – В.И.И., а именно ищеца И.В.И..

Не е спорно между страните и се установява от нотариален акт № 112, том I, рег. № 1027 на нотариус с рег. № 048 от 03.08.2010 г., както и от справка на Службата по вписванията, че приживе Н.П.В. се е разпоредила чрез дарение в полза на ответника П.Г. с 1/2 идеална част от притежаваните от нея вещни права върху апартамент № 2, находящ се в гр. София, район „Триадица“, със застроена площ от 84,26 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с пл. № 321, парцел 2 с площ по документ 119,500 кв.м., заемащ цял етаж заедно със сутеренна стая, както и с поземлен имот с № 321, парцел 20 с площ от 732,500 кв.м., находящ се в местността „Бахчата“, представляващ незастроено УПИ.

От представеното заявление на Е. И.И. за отказ от наследството на съпругата му Н.П.В., входирано в деловодството на Софийски районен съд под № 5888/2011 г. от 11.05.2011 г., се установява, че същият е направил отказ от наследство, който е вписан под № 282 в особената за това книга на съда.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на правото за намаляване на безвъзмездните разпореждания на наследодателката му с имуществото й.

От събраните гласни доказателства в хода на въззивното производство се установяват относими към предмета на спора факти относно поведението на Е. И.И. след смъртта на съпругата му Н.П.В. на 03.11.2010 г.

Свидетелката Б.П.заявява, че в края на

2010 г. – началото на 2011 г., през зимния период, Е. И.И. се е върнал да живее в наследствения апартамент на ул. „******, където тя постоянно е ползвала ателие. Свидетелката сочи, че лично е възприела как Е. е донесъл и подредил в стаята си движими вещи – печка, зелена табуретка, малък хладилник, стар телевизор и спално бельо, които той е определил като „негови вещи – наследство от Н.“. Посочва, че вещите вече са били използвани в жилището, като тя не е присъствала на самото им изнасяне, но ги е видяла след пренасянето им.

Свидетелката сочи още, че Е. И.И. е бил в трайно алкохолно опиянение още от 1987 г., проявявал е истерични състояния и агресивно поведение, включително трошене на вещи, като същата не е ставала свидетел ответникът да му е предоставял вещи или парични средства. Тя сочи и настъпил пожар в апартамента на ул. „****** през есента на 2011 г., без да има преки впечатления за причините.

Свидетелят К.Г.сочи, че е живял заедно с