Решение № 1305 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501753 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59544/02.07.2024г., подадена от И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу Решение № 2344/20.06.2024г., постановено по гр.д. № 15869/2022г. на РС-Варна, 12 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Е. И., ЕГН ********** и К. Е.

М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „С.П.“ *** срещу Р. Ж.

Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ *** искове както следва:

-на осн чл. 108 ЗС - да бъде признато за установено в отношенията с ответницата, че ищците са собственици на реална част от УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г. с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно кадастрална карта на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – ***, както и да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, Ж.К.

„Ч.“, ***, да предаде на ищците владението върху реална част от УПИ с 1 идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – *** с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ с идентификатор №

***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – ***;

-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, Ж.К. „Ч.", ***, да премести съществуващата ограда, намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия, евентуално по границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ идентификатор № *** по КК от 2008 г. и актуален идент. по КК – ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г.;

-на осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** и постоянен адрес град Варна, Ж.К. „Ч.", ***, да премахне от притежавания от ищците УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г., част от постройка с площ от 12.60 кв.м., представляваща гараж с идентификатор № *** по КК преди отразяването на ПУП-ПРЗ на УПИ в IX в кв.39/ с по сега действащата КК с идент. ***, която част се намира без основание в имота на ищците.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивниците считат, че първоинстанционният съд неоснователно и необосновано е мотивирал съдебния си акт, като се е позовал на разпоредбата на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122/1997г./, приета след като наследниците на М.М. са реализирали процедурата по придобиване правото на собственост на земеделски имот по пар.4а от ПР на ЗСПЗЗ, тъй като на посочената разпоредба не е дадена обратна сила. Излагат още, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Сочат, че вещото лице по СТЕ е следвало да извърши оглед на място, а от отговорите в съдебно заседание ставало ясно, че не е влизало в процесната сграда с идентификатор *** и не е търсило достъп до 2 нея, както и не е приложило снимков материал от същата. Също така съдът не е съобразил, че законът не поставя изискване сградата в поземления имот да е жилищна, за да е налице възможността за трансформиране на правото на ползване върху земята в право на собственост. Излага се оплакване, че съдът неоснователно е кредитирал показанията на св. Г.В., който е заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК, предвид, че е праводател на ответницата по отношение на процесния гараж и същата би разполагала с регресен иск срещу него, ако исковете срещу нея бъдат уважени.

Въззивниците считат, че по делото безспорно са установени твърденията, фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. По отношение на възражението за давност подчертава, че спорните 85.50 кв.м. не отговарят на изискванията за самостоятелен ПИ и не са налице условията на чл.17 от ЗУТ, поради което не могат да бъдат придобити по давност. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р. Ж. Ж. с ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. В същия се излага, че в жалбата няма описани конкретни нарушения, които водят до обоснованост на жалбата. Счита за доказано обстоятелството, че в процесния имот има само барака от 7 кв.м., поради което решението следва да бъде потвърдено. В случай, че се приеме, че ищците са собственици на процесната реална част, моли да бъде разгледано възражението й за придобиване на частта по давност и да бъде прието, че е станала собственик на същата. Сочи още, че гаражът изцяло се намира в нейния имот, като счита за приложима хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗУТ, тъй като се касае за масивна постройка и при събаряне на част от нея, ще се наруши конструкцията й. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 3

ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуС.я неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. Е.

И., ЕГН ********** и К. Е. М., ЕГН ********** срещу Р. Ж. Ж., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

1) иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част от УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г. с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно кадастрална карта на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – ***, както и за осъждане на Р.

Ж. Ж. с ЕГН **********, да предаде на ищците владението върху реална част от УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – *** с площ от 85.50 кв.м., намираща се между съществуващата в източната част на терена ограда и границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ с идентификатор № ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г. и актуален идент. по КК – ***; 2) иск по чл.109 от ЗС за осъждане на Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** да премести съществуващата ограда, намираща се в притежавания от ищците УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г., по регулационната линия, евентуално по границата между УПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ идентификатор № *** по КК от 2008 г. и актуален 4 идент. по КК – ***, съгласно действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г.; 3) иск по чл.109 от ЗС за осъждане на Р. Ж. Ж. с ЕГН ********** да премахне от притежавания от ищците УПИ с идентификатор № *** по КК на град Варна от 2008 г., част от постройка с площ от 12.60 кв.м., представляваща гараж с идентификатор № *** по КК преди отразяването на ПУП-ПРЗ на УПИ в IX в кв.39/ с по сега действащата КК с идент. ***, която част се намира без основание в имота на ищците.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.12.2018 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 97, том XI, рег. № 14674, дело № 1609 от 2018г. на нотариус К. К., с рег. № 513 в регистъра на НК са придобили при равни права собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в град Варна, кв. В., местност „Р.", с площ от 891 кв.м. по скица, а съгласно Заповед № 520/27.11.2018 г. на кмета на район „Приморски“ към община Варна - с площ от 892 кв.м., който е новообразуван поземлен имот по ПНИ за с.о. „В.-Север“, одобрен със Заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на областния управител на област с административен център град Варна. Сочат, че със Заповед № 0501/26.02.2021 г. на кмета на община Варна за притежавания от тях поземлен имот с идентификатор № *** е определено урегулирането му в поземлен имот с нов идентификатор № ***. Излагат, че ответницата е собственик от 2020 г. на съседния /намиращ се на източната граница на УПИ с идентификатор № ***/ поземлен имот с идентификатор № ***. Сочат, че в последния има изградени три постройки, една от които е тази с идентификатор № *** – гараж на един етаж и площ от 28 кв.м.

За постройките, в т.ч. и за гаража, било налице удостоверение за търпимост № 160/21.08.2019 г., издадено от главния архитект на район „Приморски“ към община Варна на името на В.Г. В. и М.М. В.а - предходни собственици на ПИ 209. Излагат, че през 2020 г. са възложили на търговско дружество, правоспособно да извършва дейности по кадастъра, да направи трасиране и координиране на граничните точки на притежавания от тях ПИ с идентификатор № ***, като съгласно трасировката границата била с дължина 21.61 метра; на терена между притежавания от ищците ПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ с идентификатор №

5

***, съществува ограда, която попада изцяло в ПИ с идентификатор № ***. Установило се, че между оградата и източната граница със съседния ПИ с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на град Варна от 2008 г., попада реална част от процесния № *** с площ от 85.27 кв.м., която според ищците се държи без основание от ответницата. Част от описания по-горе гараж с идентификатор № *** с площ от 12.28 кв.м., собственост на ответницата, съ6що попада в притежавания от ищците ПИ с идентификатор № ***. Считат, че удостоверението за търпимост за гаража е нищожно, евентуално незаконосъобразно, тъй като не е издадено на собственика на земята, върху която е построен; при издаването му не са спазени предвидените законови процедури; процесният гараж не е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е построен и/или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ; част от процесния гараж е разположена в притежавания от тях поземлен имот без законово основание, с оглед на което ищците са отправили искане по реда на чл.17. ал.2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на удостоверението за търпимост. Твърдят, че ответницата държи без основание реална част от техния УПИ, както и част от гараж в притежавания от тях УПИ, с което им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот искат уважаване на исковете. Твърдят още, че пречка да ползват имота си представлява самото разполагане на 12,28 кв.м. от гаража на ответника в техния имот, както и че тези 12.28 кв.м. пречат да бъде приложен в пълен обем ПУП за процесния имот в частта за озеленяването му в размер на не по-малко от 40% от площта на същия, както и в частта за линиите на застрояване. Допълват, че разположените в техния имот 12.28 кв.м. от гаража ги лишават от възможността да отглеждат плодове и зеленчуци в тази част от имота и съответно да си осигуряват в пълен обем необходимите им хранителни продукти.