Решение № 1968 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20263110102964 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от А. Б. С., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита срещу С. О. О., ЕГН **********.

Молителката излага, че с ответникa С. О. са живели на семейни начала от 2013 г. до настоящия момент в собственото на молителката жилище, находящо се в гр. В., ул. ...., бл.

..., вх. ...., ет. ..., ап. .....

Сочи, че на 24.04.2026 г., около 13:15 часа, посетила жилището си на горепосочения адрес заедно със зет си А. Б., за да върне на ответника медицински документи, документи от ТЕЛК, банкова карта, карта за ваучери за храна. Дала му 500 евро и дрехи, тъй като на 23.04.2026 г. С. й написал в приложението „Месинджър“, че си е намерил квартира и на 25.04.2026 г. следва да я предплати, а на 08.05.2026 г. ще се изнесе от жилището й.

Молителката взела СИМ картата от телефона на С., тъй като същата била на нейно име.

Твърди, че очите на С. били червени, кървясали, нарекъл я „***“ пред зет й, казал й: „За какво идваш с бодигард, страх ли те е“, заплашил я с думите „Ей сега ще стана и ще те убия без да ми мигне окото, имам три убийства, ей сега ще станат пет“ и скочил насреща й.

Имало много обиди и заплахи, че ще хване молителката с любовника й и ще отреже носовете и на двамата и като се погледнат в огледалото ще се сещат за него.

Настоява срещу ответника да бъде издадена заповед за защита с посочените в молбата мерки.

1

В законоустановения срок ответникът С. О. О. не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание молителката А. Б. С. се явява лично и се представлява от адв. М. от АК – Варна. Поддържа депозираната молба.

В съдебно заседание ответникът С. О. О. се явява лично и се представлява от адв. Г. от АК – Варна. Оспорва подадената молба.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че страните са бивши партньори.

Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от А. Б. С., с която същата декларира, че на 24.04.2026 г. в 13:15 часа С. О. О. заплашил с убийство молителката в присъствието на зет й А. Б., заплахата била отправена в собственото на деклараторката жилище, находящо се на адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....

Издадена е Заповед за незабавна защита № 64/30.04.2026 г., с която са постановени мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Видно от Справка за съдимост, лицето С. О. О. е реабилитирано на осн. чл. 86, ал. 1 , т. 1 от НК, считано от 12.11.2007 г.

От аудиофайл с име 261668589.wav се установява, че в РЦ 112 - Варна, е прието обаждане от тел. № *********** в 19:42 ч. на 06.05.2026 г., като женски глас съобщава, че се казва А. С. и че въпреки издадена Заповед за незабавна защита № 64/30.04.2026 г., лицето, срещу което е издадена заповедта, непрекъснато тормози майка й, зет й и дъщеря й по телефона. Пояснява, че върху нея лицето не упражнява тормоз, но осъществява такъв по отношение на семейството й.

В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите А. Б. и К. П. Г.-В..

В показанията си, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид възможна заинтересуваност от изхода на делото, свидетелят Б. сочи, че е съпруг на дъщерята на А..

Излага, че на 24.04.2026 г. в обедната си почивка, около 13:00 часа, по молба на А. я придружил до апартамента й в гр. В., на ул. ".....". А. носела една торба с документи и други лични вещи на ответника, отделно поискала да потърсят нейни вещи, които била оставила в жилището. Като отишли, С. спял, бил си легнал, събудил се, видял, че са двамата и казал: „С бодигард ли идваш?“. А. започнала да си търси вещите, а С. започнал да я обижда, казал, че ако стане и С. няма да я спаси, станал от леглото, взел тяхна обща снимка, поставена в рамка на шкафа до леглото, и я хвърлил в посока свидетеля. Казал на молителката: „Някой път ще дойда долу във „...“ и ще хвана теб и твоя любовник, ще ви отрежа носовете! Ще видите какво ще стане! Много добре знаеш, три убийства имам, ще станат пет“, продължил да псува и излязъл на терасата да пуши, след това се върнал, сипал си да пие, псувал още малко и започнал да се успокоява. През това време А. успяла да си събере вещите и двамата със свидетеля си тръгнали. Сочи, че на 06.05.2026 г. С. се е обаждал на свидетеля и му е изпратил съобщение, обиждайки него и съпругата му.

2

От показанията на свид. Г.-В. се установява, че последната отишла на 25.04.2026 г. с А. в апартамента й, за да й помогне да си вземе вещи, да събере изхвърлените от терасата предмети. Сочи, че е била с молителката, когато някаква жена й се обадила и й казала, че през терасата на жилището се хвърлят газови бутилки и други вещи, и А. я помолила да я придружи. Сочи, че след като отишли в апартамента, видяла, че положението е трагично – всичките дрехи на А. били на един куп на земята, имало фасове, празни бутилки от алкохол, кухненската врата била надупчена най-вероятно от ножове, били счупени огледала, смъкнати щори.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, основана на твърдения за осъществявано по отношение на молителката А. С. на дата 24.04.2026 г. домашно насилие, поради което съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от Закона преклузивен срок. Същата е допустима за разглеждане.

Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършвани най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е. следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие.

Независимо от предвиденото в нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи в условията на пълно и главно доказване извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.

Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.

В настоящия случай съдът намира, че депозираната молба е основателна. Установено в хода на производството, посредством събраните доказателства, е осъществено от ответника поведение спрямо молителката А. С., попадащо в хипотезите на предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представляващо психическо такова. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, 3 както и показанията на свид. Б. . Показанията на посочения свидетел са вътрешно логични и последователи, основани на непосредствени впечатления и съвпадат с твърденията, изложени в сезиращата съда молба за защита, както и в декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Отделно, процесуалният представител на ответника в проведеното съдебно заседание потвърждава, че между страните е имало „търкания“ по повод тяхната раздяла, „но вече ги е оставил зад гърба си“.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителката посочи, че ответникът е осъществявал контакти с прекия ръководител на А. С. на работното й място с твърдения, че същата е „лош човек“. Отделно се потвърждава, както от свидетелските показания, така и от данните от телефон 112, че С. О. продължава да осъществява контакти със семейството на молителката. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнявано по отношение на тях насилие, като в случая, предвид горните констатации, съдът намира, че ответникът следва да бъде ограничен от срещи с молителката за определен период от време, за да може да балансира поведението си, с оглед изграждане на контрол върху емоциите си. Настоящият състав счита, че подходящият период за тези мерки би бил такъв от три месеца.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици.

Съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал.

1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката А. С., да се забрани на същия да доближава молителката, жилището й и нейната месторабота на по-малко от 30 метра за срок от три месеца, както и да осъществява контакт със същата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от три месеца.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, държавната такса в размер на 12,78 евро (25 лева) и разноските по делото следва да бъдат възложени върху ответника. Молителката претендира платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие; същото подлежи на присъждане.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С. О. О., ЕГН **********, да 4 се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Б. С., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на С. О. О., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 30 м (30 метра) А. Б. С., ЕГН **********, жилището й, находящо се на адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., вх. ...., ет. ..., ап. ...., и местоработата й „***“ ЕООД, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., за срок от 3 (три) месеца от датата на влизане в сила на настоящото Решение.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, на С. О. О., ЕГН **********, да осъществява контакт с А. Б. С., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 3 (три) месеца от датата на влизане в сила на настоящото Решение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. О. О., ЕГН **********, да заплати на А. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., сумата от 350 евро (Триста и петдесет евро), с равностойност 684,54 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. О. О., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 12,78 евро (Дванадесет евро и 78 евроцента), с равностойност 25,00 лева.