Решение № 313 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г. като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205962 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000272 от 07.10.2022 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Г. Г. П., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателката в жалбата и в съдебно заседание моли съда да отмени НП с твърдение, че не е управлявала лекия автомобил, а само е запалила двигателя му. Сочи, че не била приключила изпитите за придобиване на свидетелство за правоуправление.

Административнонаказващия орган – Началник Сектор „Охранителна полиция“ при РУ „Полиция“ 06-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Депозира молба-становище, в която излага съображения за неоснователност на жалбата. При евентуалното й уважаване от съда, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляване размера му до минимално предвидения.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.09.2022 г. от актосъставителя П. С. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г. Г. П. за това, че на 27.09.2022 г. около 21:00 часа в гр.Пловдив на бул.“Източен“ до № 80 жалбоподателката управлявала лек автомобил „Мини Уан“ с рег.№ ***, лична собственост, като извършва следното нарушение: 1. Управлява ППС без да е правоспособен водач.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателката като нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическа обстановка идентична с описаната в АУАН и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наложил глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства – показанията на разпитания като свидетел П. С. К.

/актосъставител/ и св.М. А. Г..

Актосъставителят св.К. в показанията си поддържа съставения от него акт и описва обстоятелствата, при които е извършена проверката. Сочи, че след подаден сигнал за водач, който форсира МПС и извършва странни манври на конкретната бензиностанция, се насочили към мястото. Там намерили въпросния лек автомобил с включен двигател и фарове, а водачът, който бил сам, бил неадекватен. Актосъставителят лично констатирал запален двигател на автомобила, чийто водач бил от женски пол. Поискали за проверка документи за самоличност и свидетелство за правоуправление на МПС. Лицето заявило, че в момента преминава курс за придобиване на правоспособност и няма свидетелство за правоуправление на МПС. При разговор със служител на бензиностанцията - св.М. А. Г., последнията обяснил на полицейските служители, че жената форсирала автомобила и се опитвала на извърши някакви маневри в продължение на около половин час.

Свидетелят потвърждава неколкократно, че лично е възприел работещия 2 двигател на автомобила, в който установили като водач неговия собственик – жалбоподателката.

Съдът се доверява на показанията на св.К., тъй като същите се открояват като подробни, логични, еднопосочни, непротиворечиви, при липса на индиция за предубеденост и се подкрепят от останалите доказателства по делото – гласни и писмени.

В хода на настоящото производство беше разпитан и св.Г., който посочва, че лично видял жената в колата. Автомобилът бил със запален двигател и водачката подавала газ на едно място, като автомобилът не се движил. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, изхождащи от незаинтересован източник и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

При тази безспорно установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорността на жалбоподателката за нарушение по чл. 150 ЗДвП, която норма изисква МПС да се управляват по отворените за обществено ползване пътища само от правоспособни водачи, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

В случая безспорно към датата на нарушението жалбоподателката не е притежавала правоспособност на управлява МПС, за което същата не спори.

Установи се по категоричен начин, че при проверката двигателят на процесния лек автомобил е бил запален и в работещ режим. Това обстоятелство се потвърждава както от показанията на двамата свидетели, така и от самото санкционирано лице в хода по същество на делото. Спорен е въпросът дали същата е управлявала лекия автомобил, доколкото МПС не е било приведено в движение, но е било със запален двигател. В законът липсва легална дефиниция на понятието "управление на МПС", респ. смисъла, който самият законодател влага в него. Тази законодателна празнота е запълнена чрез задължителните указания, давани на съдилищата от Пленума на ВС, който в Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д.№ 8/1982 г. /Сб.,стр.371/ - т.2, 3 б."а" посочва, че "в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощените лица, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици".

Съответно разпоредбата на т.25 от ДР на ЗДвП сочи, че „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Така посоченото, отнесено към установените по несъмнен начин действия на нарушителя по стартиране на двигателя и форсирането му, е достатъчно за настоящия състав да приеме, че жалбоподателката Г. П. на посочената дата и място е управлявал л.а."Мини Уан" с рег. № ***, лична собственост, и то без да е правоспособен водач, за което правилно е била санкционирана на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С оглед обстоятелствата по извършеното нарушение, правилно и мотивирано административнонаказващият орган е наложил наказание в максимално предвидения в закона размер от 300 лв., съобразявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Така индивидуализираното наказание е съобразено с тежестта на нарушението, която съдът определя като относително висока предвид отегчаващите вината обстоятелства – неопитността на водача, който не е приключил обучението си за придобиване на правоспособност за управление на МПС, продължилото в един значителен времеви период противоправното поведение, на място, посещавано от неопределен брой ППС и пешеходци, създаващо риск за живота и здравето както на тях, така и на работещите на бензиностанцията. Съдът счита, че налагане на административно наказание в предвиденият от закона максимум ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., сгъласно която за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което съдът не разполага с възможността да приеме, че нарушението на чл. 150, ал.

4

1 ЗДвП е маловажно такова по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Както НП, така и АУАН са издадени при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателката, не са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000272 от 07.10.2022 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Г. Г. П., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5