Решение № 177 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000500338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3225 от 14.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2204/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23-и състав съдът е осъдил, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. П. П., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие неоснователното повдигнато и поддържано обвинение и образуване на наказателно производство, включително наложена мярка за неотклонение „Подписка“, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.05.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. С оглед изхода на правния спор е разпределил в полза на С. П. П. разноски за водене на делото в размер на 209,17 лв.

Недоволна от съдебното решение в неговата осъдителна част е останала ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата твърди, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението и съответно е присъдил завишено такова. Поддържа, че съдът 1 не е съобразил, че производството по делото е преминало в разумен срок, няма данни същото да е причинило здравословни проблеми, както и да е уронило доброто име на С. П. П. в обществото, като освен това наложената мярка за процесуално принуда е била възможно най-леката и по делото няма доказателства по какъвто и да било начин да е повлияла отрицателно на живота на ищцата. Сочи, че по делото липсват и доказателства, от които да може да се направи обосновано заключение, че същата е изживяла тежко процеса, че се е отдалечила от близки, познати и семейство. Твърди, че ищцата не е доказала настъпването на каквито и да било вреди в резултат от поддържаното срещу нея наказателно обвинение, поради което моли съда, да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска като неоснователен. Евентуално моли, да бъде намален размера на дължимото обезщетение.

В законоустановения срок ищцата С. П. П. е подала отговор на въззивната жалба, като е изложила становище за нейната неоснователност.

Подадена е въззивна жалба от С. П. П. срещу решение № 3225 от 14.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2204/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23-и състав , в неговата отхвърлителна част. С въззивната жалба се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените от жалбоподателката здравословни проблеми и процесното обвинение. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че продължително време жалбоподателката е била подложена на голям стрес, който съответно се е отразил и на здравето й. Освен това намира, че съдът неправилно е ценил данните по делото и при определянето на размера на обезщетението не е взел предвид всички относими обстоятелства, което от своя страна е довело до присъждането на занижен размер на обезщетението. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си и моли съда да отмени решението в неговата отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Не е спорно пред въззивната инстанция, а се установява и от представените писмени доказателства, че срещу въззивницата С. П. П. е образувано наказателно производство по пр. пр. № 324/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново и същата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2136/2017 г. по описа на ВТРС. С присъда № 84/07.12.2018 г. по това дело тя е призната за виновна и осъдена за престъпление срещу правосъдието, по чл.286, ал.1 от НЖ. Наложени са й наказания „Лишаване от свобода" за срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години и „Обществено порицание" чрез прочитане на присъдата в ефира на Общинското кабелно радио - Велико Търново и обявяването й чрез залепване на диспозитива на хартиен носител по местоработата й в гр.София. Присъдата е потвърдена с решение № 137/08.01.2020г. на Окръжен съд Велико Търново по ВНОХД № 211/2019г.

След влизане на присъдата в сила, същата е и изпълнена в частта по наложеното наказание „Обществено порицание", като съответно е оповестена по радиото и съобщена по местоработата й.

Няма спор и за това, че въз основа на чл. 422, ал.1, т.5 НПК въззивницата инициира възобновяване на производство, във връзка с което е образувано н.д.

№ 20204000219 по описа за 2020г. пред Апелативен съд-Велико Търново, в резултат от което наказателното производство е възобновено, присъдата е отменена и делото е изпратено за ново разглеждане.

Безспорно е също така, че при новото разглеждане на делото е образувано НОХД № 20204110201786 по описа за 2020г. на Районен съдВелико Търново, завършило с оправдателна присъда, която е влязла в сила на 3

13.05.2021г.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните такива и образуваното наказателно производство. По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:

При наличие на незаконосъобразно образувано наказателно производство, обичайните вреди, изразяващи се в обикновеното безпокойство и страх за бъдещето, напрежението и стресът от неправдата и недоверието в държавата и нейните институции, се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси. В тази връзка възражението на въззивника ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, изразяващо се в пълна недоказаност на основанието на предявения иск, се явява неоснователно още повече, че от изслушаните по делото свидетелски показания, които и настоящата съдебна инстанция кредитира, е видно, че въззивницата С. П. П. е изпитвала сериозен стрес и тревоги по време и във връзка с процесното наказателно производство.

Същевременно по делото е установено настъпването и на вреди, който надхвърлят обичайните терзания на личността при образувано наказателно производство. В тази връзка съдът съобрази, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС н а РБ, от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.

От събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания се 4 установи, че през периода, в който се е водело процесното дело С. П. П. се е отделила от приятелите си и се е затворила в себе си, била е разтърсена от случващото се. Посоченото е индикация както за настъпилите изменения в поведението и личността на въззивницата, така и за накърняването на достойнството й в резултат от повдигнатите обвинения, особено предвид факта, че същата е с чисто съдебно минало и упражнява лекарска професия.

Достойнството и честта са свързани с оценката, която един човек дава на себе си и самоуважението. При определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. От своя страна това завишава и собствените изисквания на човека към самия него и съответно критериите му за собствената му стойност и самоуважение. В конкретния случай следва да се вземе предвид и факта, че въззивницата не е била само обвиняема, съответно подсъдима в периода на водене на наказателното производство, но и за един определен период е била и действително осъдена с влязла в сила присъда, което неминуемо подсилва негативните емоции, които тя е изпитвала и вътрешните терзания, на които е била подложена. Още повече в тази връзка следва да се отдаде значение и на факта, че наложеното наказание е било и частично изпълнено т.е. публично в местоработата и пред широката общественост е съобщено, че въззивницата е извършила престъплението и че това е установено с влязла в сила присъда, а това категорично е накърнило възприятието на обществото и колегите й за нейната личност и е засегнало честта й. Тези обстоятелства не са взети предвид от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението, поради което настоящият съд намира, че определеното от него такова е занижено и не репарира всички настъпили вреди, доколкото не са съобразени тези специфични за настоящия случай обстоятелства.

При съобразяване на гореизложеното въззивната инстанция намира, че възраженията на С. П. П. срещу определения размер на обезщетението са частично основателни и неговия размер следва да бъде повишен до сумата от 10 000 лв., което съответно води до неоснователност на възраженията на ПРОКУРАТУРАТА срещу по-ниския размер при съобразяване на посочените горе доводи. В същото време претенцията на С. П. П. за присъждане на обезщетение над този размер е неоснователно. От доказателствата по делото не се установява процесното наказателно производство да е повлияло по 5 някакъв начин на нейния семеен и професионален живот, както и да е накърнило бъдещите й възможности за развитие особено като се вземе предвид, че обвинението не касае престъпление от професионалната й сфера.

Напълно недоказани са и твърденията за влошаване на здравословното й състояние в резултат от воденото наказателно производство както правилно е приел и първоинстанционния съд. За вредите над обичайните не се прилагат обичайните логически връзки и съответно те не могат да бъдат презюмирани от съда. Не на последно място съдът взе предвид и факта, че действително на въззивницата е наложена мярка за неотклонение, но същата е лека и по делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че тя по някакъв начин се е отразила на начина й на живот и е ограничила възможностите й за лично и професионално развитие и общуване.

Предвид изложеното съдът намира, че освен вече приетото, друго отражение на делото върху емоционалния, здравословния и социалния живот на въззивницата не се установява, поради което обезщетение над сумата от 10 000 лв. би накърнило забраната за неоснователно обогатяване, поради което не следва да се присъжда.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде частично отменено и в полза на С. П. П. да се присъди допълнително сумата от още 5 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди.