Решение № 630 от 15.10.2019, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 630 / 15.10.2019 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : М. Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова

Гражданско дело номер 547 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И.И.В. с ЕГН ********** ***; против П.Д.Д. с ЕГН ********** ***; иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че се познавала с ответницата от 4 години. В началото на м.02.2016 г. двете се срещнали до комплекс ****** в ж.к. ***** пред магазин за хранителни стоки, в който работела ответницата. Последната споделила, че има затруднения с магазина си при зареждането му с хранителни стоки, като имала нужда и от средства за заплащане на изразходваната ел.енергия в обекта. Предвид близките им приятелски отношения, както и предвид спешната нужда от средства за ответницата, ищцата проявила разбиране и доверие и й предоставила заем от 2 200 лв. Заемната сума от 2 200 лв. била предадена на ответницата на три пъти – по 1 000 лв. на 20.02.2016 г. и на 23.02.2016 г. и 200 лв. на 11.03.2016 г. Страните не определили срок за връщане на заема. Така те сключили облигационен договор за заем. На ответницата на 23.03.2016 г. била връчена нотариална покана чрез нотариус с рег. № 081, да върне заетата й сума от 2 200 лв. Въпреки това и до момента ответницата не била върнала сумата, което пораждало правния интерес за ищцата от предявяване на настоящия иск. Ищцата подала и оплакване до РУ на МВР-Хасково, по което била образувана полицейска проверка. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата, да й заплати търсената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като й присъди и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск на посоченото правно основание и иска отхвърлянето му изцяло като неоснователен, като й се присъдят направените по делото разноски. Действителната фактическа обстановка между страните била съвсем различна от описаната в исковата молба. Действително, през м.02.2016 г. между ответницата, като пълномощник на управителя на „Рози Розита“ ЕООД, и ищцата били проведени разговори и била постигната договореност, да осъществяват съвместна дейност в търговски обект „Е.“, собственост на дружеството. Целта била, да се разшири дейността на магазина, като се увеличи търговския му оборот. За целта следвало съвместно да осигуряват финансирането на обекта чрез влагане на труд и парични средства, закупуване на стоки, както и покриване на текущите разходи, свързани с дейността. Така търсената в настоящото производство сума като предоставен заем, всъщност представлявала парични средства във вид на доставени стоки за продажба в търговския обект, в изпълнение на договорките им. Впоследствие обаче, ищцата не изпълнявала поетите в тази връзка задължения, което станало причина, ответницата да покрива сама всички разходи по експлоатацията на обекта в рамките на периода, през които осъществявали съвместно дейност. Поради неизпълнение на поетите от ищцата задължения, свързани с финансирането на обекта, се стигнало и до недостиг на парични средства за покриване на текущите разходи, в резултат на което било прекъснато електроснабдяването в обекта на 11.03.2016 г. Неверни били и ищцовите твърдения, че се извършвала полицейска проверка по нейна жалба, т.к. след дадените от ответницата обяснения, РП-Хасково отказала да образува наказателно производство. Ответницата не се явява в открито съдебно заседание, а се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и отхвърлянето на иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Не се доказало по делото, че между страните е бил сключен именно договор за заем за процесната сума пари, а напротив – ставало въпрос за съдружие и съвместна дейност между двете. Ето защо, искът на предявеното основание следвало да се отхвърли. На следващо място, ответницата не била пасивно легитимирана да отговаря по този иск, доколкото тя била само пълномощник на управителя на дружество, който стопанисвал търговския обект. Така ответницата извършвала действия единствено в рамките на предоставената й представителна власт – от името и за сметка на пълномощника, без да се е задължавала лично. Дори и да се приемело, че е бил налице договор, то той бил сключен от името и за сметка на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Ищцата е изпратила до ответницата нотариална покана чрез нотариус с рег. № 081 с нотариална заверка с рег. № 1248/22.03.2016 г. – да й върне процесната сума от общо 2 200 лв. в срок от 10 дни, дължима на основание описаните в исковата й молба обстоятелства. В поканата се сочи, че по данни на ответницата, сумата й е била необходима както следва – 2 000 лв. за зареждане с хранителни стоки на магазин „Е.“в гр. Хасково, ж.к. ****** южно до блок **; а сумата от 200 лв. – за заплащане на дължимата електроенергия на същия обект. Сочи се още, че уговорката между двете била, ответницата да назначи ищцата като продавач на трудов договор в обекта, което не се случило, а и било невъзможно, т.к. търговската дейност в магазина се упражнявала от „Рози Розита“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Р.И.Д.. Ето защо, ищцата е поискала връщане на дадената в заем сума. Видно от направено върху поканата отбелязване от нотариуса и от представена разписка № 12/22.03.2016 г., същата е била връчена лично на ответницата на същата дата. Ответницата представи по делото отговор на тази покана, без данни за изпращането й до ищцата, но и без възражения от страна на последната, че е получила същия. В отговора се излагат възражения за неоснователност на претенцията, аналогични на ответните в настоящото производство. В подкрепа на възраженията си, ответницата представи още писмени доказателства по делото. В нейна полза е издадено пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 237/ 24.03.2016 г. от нотариус с рег. № 253, с упълномощител Р.И.Д.. По силата на същото, ищцата е упълномощена да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на пълномощника, както и да го представлява, като управител на „Рози Розита“ ЕООД. Това дружество, като наемател е сключило договор за наем на 26.08.2015 г. на магазинно помещение, находящо се в сграда, южно от блок ** в кв. ******, за срок от една година.

Същият договор е прекратен, считано от 11.05.2016 г., по силата на сключено на тази дата споразумение за прекратяването му.

По жалби и на двете страни в настоящия процес са били образувани съответни две полицейски и една прокурорска преписки. Първата от тях е от ответницата в настоящото производство с вх. № 197000-2032/16.03.2016 г., по която е била образувана преписка под същия номер на РУМВР-Хасково. В жалбата се излагат отново взаимоотношенията между страните, по повод планираната им съвместна дейност в хранителния магазин, като ищцата на два пъти дала по 1000 лв., в които заредили стока, единият път с бащата на ищцата. Тя обаче не желаела да започне работа в магазина, т.к. все още била на трудовата борса, както и не вземала участие в заплащането на наем, ток и вода за обекта. Предвид на това двете се скарали, след което ищцата и мъжът й започнали да притесняват ответницата в магазина, както и да отправят заплахи за живота и здравето, както на ответницата, така и на дъщерите й. В жалбата си ответницата изразява готовност, да върне парите, но когато има възможност за това. По тази преписка, са снети обяснения от ищцата и от св. И.. В обясненията си ищцата е заявила, че е била съдружник с ответницата в хранителния магазин, като си искала парите, които й дала „за да влезе във фирмата като съдружник“. На двамата са били съставени протоколи за полицейско разпореждане по чл.64 от ЗМВР, да не се саморазправят и да не нанасят психически и физически тормоз над ответницата, като споровете си отнасят до компетентните органи.

Втората жалба е отново от ответницата в настоящото производство с рег. № 19700-10168/07.11.2017 г., по която е била образувана преписка под същия номер на РУМВР-Хасково. В жалбата се сочи, че на 02.11.2017 г. тя с нейните дъщеря и внуче, била пресрещната от мъжа на ищцата, който започнал да й крещи, да я обижда и да й налита на бой, заради неуредените им сметки от 2 000 лв.

Ответницата отново силно се притеснила за живота и здравето си, както и тези на семейството си, като ищцата и мъжът й не преставали с тормоза над тях, въпреки първите им полицейски предупреждения. По тази преписка отново са снети обяснения от ищцата и от св. И., както и от ответницата. В обясненията си св. И. сочи, че дължимите от ответницата на ищцата пари били от техен общ бизнес. В същата насока са и обясненията на ищцата. На ищцата и на св. И. са били съставени протоколи за предупреждение от 17.11.2017 г. по чл.65 от ЗМВР.

Последната от жалбите е от ищцата в настоящото производство с № 2007/2018 г. от 20.11.2018 г., по която е била образувана прокурорска преписка № 2007/2018 г. по описа на РП-Хасково. В нея тя сочи, че през м.02.2013 г. се е съгласила да стане съдружник във фирмата на ответницата и да работи с нея в магазина, като за да заредят със стока й дала сумата от 2 000 лв. От началото на март ищцата започнала да работи в магазина, като си мислела, че ще стане съдружник, но след седмица работа видяла, че ответницата взема дневния оборот, вместо да го остави за зареждане на магазина, и така двете се скарали.

От случая ищцата се чувствала измамена от ответницата, като е поискала съдействие от РП-Хасково. С постановление от 25.01.2019 г. на районен прокурор е отказано да се образува наказателно производство и прокурорската преписка е прекратена, като е прието, че не са налице данни за престъпление, а ставало въпрос за гражданско- правни отношения. Били са снемани обяснения от страните в настоящото производство, както и от свидетелите И. и К.. Първите трима говорят за уговорки за общ бизнес и съдружие между двете жени, за което били дадени и парите от 2 000 лв.

По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели - И.В.К., Х.Н.И. и М.И.П.. Св. К. е неин баща, като живеят в едно жилище. За отношенията й с ответницата той знаел от дъщеря си, че тя й е искала пари на заем, за да зареди стока в магазина си.

Първия път отишли през м.02.2016 г. и тя й дала пред св. К. 1 000 лв., за да заредят магазина, които щяла да й върне, след като продаде стоката. Понеже ответницата нямала кола, св. К. отишъл с неговата кола и тримата заредили хранителни стоки от складовете, т.к. магазинът бил почти празен. На следващата седмица ищцата казала, пак да отидат да дадат още 1 000 лв., т.к. стоката била малко, но щяла да й върне парите. По същия начин, като предходния, пак заредили стока. През месец март спрели тока на магазина. Тогава ответницата взела 200 лв. от зетя на св. К.., за да плати тока. До момента всички тези пари не били върнати на ищцата. Тя казала на баща си, не че има бизнес с ответницата, а че само й услужва с пари и с каквото може в магазина ще помага. Ищцата нямала желание да става съдружник на ответницата, като по това време била в майчинство с първото си дете.

Св. И. е живял на съпружески начала с ищцата от 2013 до 2018 г. в дома на неговите родители, през което време ищцата и ответницата се сприятелили. Ищцата видяла, че ответницата е отворила магазин за хранителни стоки в ж.к. *****на хубаво място, но не бил зареден със стока. Ищцата се поинтересувала и разбрала, че ответницата нямала пари, като я помолила за заем. Свидетелят дал на ищцата 1 000 лв., които тя отишла с баща си, да занесат на ответницата през м.02.2016 г. Седмица по – късно й дали още 1 000 лв., когато присъствал лично св. И.. Ищцата ходела до магазина, за да помага, но спрели тока и й дали за това 200 лв., за да може да продаде стоката и да си върне парите на ищцата. Ищцата лично отишла да плати тока за магазина. Тя нямало как да иска, да става съдружник на ответницата или да започва работа до договор при нея, т.к. вече била бременна с второто им дете, а първото било на две години и половина. Малко след като започнали уговорките между двете, пред магазина св. И. монтирал вендинг – автомат за кафе, с каквито се занимавал, но след като разбрали, че ответницата няма да им върне парите – отишли и си взели автомата, което се случило седмица – две след като платили тока. До момента ответницата не била върнала никакви пари на ищцата.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b796e790-1e18-4f7a-879a-cddaa7471a61