Решение № 1540 от 01.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Варна, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н. В. К.-М. срещу Решение № 2057 от 24.06.2022г. по гр.д. № 13534/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Я. П. Д. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 10 800 лева, представляваща сбор от наемни месечни вноски, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, вследствие отдаване под наем без съгласието и знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице, представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв. за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са доводи, че правилно ВРС е приел, че ответникът е отдавал под наем на трето лице С. П. собствения на ищцата апартамент в гр. Варна по силата на договор за наем от 30.04.2019г., както и че е получавал наемна цена в размер на 450 лв. месечно в периода 30.04.2019г. до 03.04.2021г. Неправилно обаче е приел, че имотът е отдаван от ответника със съгласието на ищцата, което съгласие касае и получаването на наемната цена от Я. Д.. Този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства.

От показанията на свидетеля В.Г., домоуправител на входа, в който се намира жилището е установено, че в края на март 2021г., адв. П. П., още едно лице и ключар са посетили жилището, като установили двама наематели в него. В.К. бил изненадан и афектиран от 1 установеното, позвънил на сестра си К.К. /майка на ответника/, която дошла на място. От тези показания е оборено твърдението, че жилището било предоставено от В.К. на Я. Д., за да бъде отдавано от последния под наем на трети лица. Неправилно показанията на този свидетел не се кредитират от съда, а се кредитират тези на свидетеля Р. И.. В частта им, сочеща на уговорка между В.К. и Я. Д., последният да отдава процесното жилище под наем за уравняване на дялове от съсобствени апартаменти между К. и В.К.и, наследени от родителите й, показанията на последния свидетел противоречат на писмените доказателства.

Собственик на процесния имот съгласно актовете е Н. К., а не баща й В.К., поради което са ирелевантни всякакви уговорки между В.К. и Я. Д. за отдаване под наем на чуждо жилище.

По делото не е установено ищцата да е дала съгласие жилището й да бъде отдавано под наем от Я. Д. на трети лица, а процесното жилище не е част от наследствените имоти на В. и К. К.. Недостоверни са и показанията на св. Р. И. относно размера на наемната цена – 350 лв., който съгласно писмените доказателства е в размер на 450 лв. По делото не е установено ищцата изобщо да е знаела, че Я. Д. продължава да използва имота й, за да получи за себе си имотна облага. В този смисъл отправила искане обжалваното решение да се отмени и вместо него предявеният иск да се уважи.

В отговор на жалбата Я. Д. оспорил доводите в нея като неоснователни. Позовал се е, че показанията на водените от него свидетели са безпротиворечиви и взаимно подкрепящи, а тези на свидетеля Георгиев – изолирани и неконкретни. Последният няма наблюдения по отношение на вазаимоотношенията и уговорките в семейството. Свидетелят И. от друга страна обитавал под наем изба, съсобствена на родителите на страните, плащал е наем на В.К.. Неговите показания се подкрепят добре от останалите събрани по делото доказателства и от елементарната логика. Отправил искане обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Н. В. К. – М. срещу Я. П. Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 10 800 лева, представляваща сбор от наемни месечни вноски, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, вследствие отдаване под наем без съгласието и знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице, представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв. за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: на основание договор за дарение по НА № 13/1996г., от 14.10.1996г. ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ апартамент № 2, на ет.

2 с площ от 78.15 кв.м. Преди три години предоставила ключ на ответника, неин братовчед, да живее за 2-3 месеца в жилището й, докато приключи протичащият в неговото жилище ремонт. След приключване на ремонта в собственото му жилище, ответникът не е върнал на ищцата ключовете за нейното жилище, въпреки постигнатата между страните уговорка в този смисъл. Ищцата живее в гр. София и след няколкократно неизпълнение на уговорката между страните за връщане на ключовете, на 24.03.2021г. ищцата упълномощила П. Д. П. с 2 пълномощно, с нотариална зарека с рег. № 435 на 12.01.2021г., като изпратила представител до процесния имот за оглед, а евентуално и бъдещо отдаване под наем или продажба. При посещение на място пълномощникът й, в присъствие на домоуправителя и двама свидетели, констатирал, че в собственото на ищцата жилище в гр. Варна има настанени наематели от година и няколко месеци. Непознатите наематели представили на пълномощника на ищцата договор за наем от 30.04.2019г., в който за наемодател е посочен ответникът, наемател – С.

И. П., а уговорената наемна цена – от 450 лв. на месец, платима в брой. При тази констатация, наемателите се обадили на ответника Я. Д., който пристигайки на място им обяснил, че е брат на ищцата, а спрямо пълномощника й – проявил арогантно и заплашително отношение. В проведен в този момент видеотелефонен разговор между ищцата и наемателя С. П., се уговорили да съставят констативен протокол с конкретна дата на напускане на имота до 03.04.2021г., като ключът за жилището бъде предаден на представителя на ищцата. Последващите й опити за уреждане на отношенията им с ответника били без успех. Никога не е давала съгласие ответника да отдава под наем собствения й имот. За времето от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. наемателите са плащали уговорената наемна цена на ответника, която общо възлиза на 10800 лв. Тази сума е получена от ответника без основание, тъй като същият не притежава права върху отдавания имот, нито е била налице уговорка за ползване, освен тази, че може да живее в него за 2-3 месеца през 2018г. С получените суми, които не му се следват, ответникът се е обогатил за сметка на ищцата. Поради неизпълнение на задължението за връщане на получените суми, по инициатива на ищцата е образувано заповедно производство, в хода на което е издадена заповед за изпълнение на паричното задължение, оспорена от ответника. В този смисъл отправила искане за положително произнасяне по предявения иск.

В отговор ответникът оспорил иска по основание, в това число фактическата обстановка описана в исковата молба с твърдения, че действителните отношения между страните били други, а именно: ищцата е дете на вуйчо му В. К.К. б.ж. на гр. Варна, брат на майка му К. К. К.. Процесният имот бил индивидуална собственост на вуйчо му.

Последният и майката на ответника притежавали наследствени права върху имущество на неговите дядо и баба – К.иП. К.. В семейството са останали два апартамента – *** ***. Тези два имота имат и прилежащи големи и благоустроени изби, които се отдават под наем отделно от жилищата и са предмет на делба между майка му и ищцата. Още приживе баба им разпределила имуществото си, като това, което се полага на вуйчо му, прехвърлила на дъщеря му. Така процесният имот бил даден на ищцата от баба им, като полагащ се на баща й под страх от конфискация на имуществото му поради „проблеми със закона“. Независимо от формалното притежание на право на собственост, ищцата не е управлявала имуществото си. Приживе изключително баща й управлявал собствеността върху недвижимите имоти, който събирал и гражданските плодове от тях. Понеже имотите не са били равностойни, майка му и вуйчо му решили последния да ползва имота на ул. „Петко Каравелов“, майката му – този на ул. „Драган Цанков“, а ответника – имота на ул. „Бачо Киро“. Вуйчо му получавал и наемите от избите на тези два имота. В тази връзка възможността му да ползва процесния имот на ул. „Бачо Киро“ била предоставена от вуйчо му, със знанието и съгласието на ищцата. За всички тези уговорки, ищцата, която живее в столицата била своевременно уведомена. Не е възразила и никога през годините не е проявявала интерес към начина, по който баща й управлява имотите. За да има справедливост и уравнение, родителите на страните се договорили имота на ул. „Бачо Киро“ да се отдаде под наем, като наемната цена се получава от ответника. Тази възможност също му е била предоставена със знанието на ищцата и баща й. Не е вярно твърдението в исковата молба за предаване на ключа за жилището във връзка с ремонт в личния му имот. Ключовете за жилището са му предадени от вуйчо му – В.К. още в края на 2016г., а не от ищцата, именно във връзка с постигнатите уговорки – вуйчо му да живее сам в апартамента на ул. „П. Каравелов“. Ето защо няма основание за заплащане на исковата сума на ищцата, доколкото същата не е 3 обедняла вследствие ползването от ответника, а напротив – извлякла е ползи от ползването на повечето имоти чрез баща си. Отправил искане в тази връзка предявеният иск да се отхвърли.

В първо съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител оспорила твърденията в отговора на исковата молба, че процесният апартамент бил предоставен за ползване на ответника със съгласието и знанието на ищцата и баща й В.К., както и твърдението за наличие на уговорка, по силата на която ответникът да събира наем от отдаването на имота.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав, образувано по заявление на Н. В. К. – М. от 28.05.2021г. в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2104 от 01.06.2021г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл.