Решение № 575 от 11.09.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Н. Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Н. Метанов Въззивно търговско дело № 20231001000040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.613а ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 300973 от 10.12.2020г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, срещу решение №260480 от 03.12.2020г., постановено по търговско дело № 193 по описа за

2020 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 8 състав, с което е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК 131448682, и е определена началната им дата - 31.12.2018г.; открито е производство по несъстоятелност на длъжника „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК

131448682, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Изгрев”, *** И, комплекс „ЕСТЕ”; назначен е временен синдик, на когото е определено възнаграждение и срок за встъпване; свикано е първо събрание на кредиторите на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, необосновано и постановено в нарушение на матариалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, по подробно изложени съображения, като иска да бъде обезсилено и прекратено производството по делото, а ако са приеме за за допустимо, да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени всички сторени разноски.

Твърди, че за молителят не е налице превен интерес от водене на производството при наличие на вече образувано изпълнително дело.

1

Според него молителят е допуснат до участие в процеса, без да притежава активна лагитимация. Съдът се позовал единствено на силата на пресъдено нещо и признал безусловно претенцията и кредиторовото качество на молителя, въпреки наличието на многобройни и убедителни писмени доказателства, включително съдебно влязло в сила съдебно решение и изходящи от самия молител документи, удостоверяващи неблагоприятни за него факти.

Необосноваността на решението е проявена в два основни аспекта: съществена част от ангажираните доказателства са определени като неотносими, без мотиви; от другата част, на приетите и взети предвид от съда, доказателства е подходено избирателно.

При постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения: липсата на достатъчно подробни и аргументирани мотиви; отказът на съда да извърши пълноценна проверка за допустимост на иска; неизпълнението на чл.229, ал.1, т.4. ГПК; превратно тълкуване на данни от представените доказателства и заключението на вещото лице.

Постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като е мотивирано изцяло на база алтернативно изготвени модели, в които без съответно законово основание едни показатели са пренебрегнати, а други - фаворизирани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, вр. с чл.613а ТЗ, „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД /в несъстоятелност/, ЕИК 200117532, чрез синдика И. Л. К., е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището, че същата е неоснователна, съответно за правилност и законосъобразност на постановеното решение, по изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.633, ал.1 ТЗ, в редакцията действаща към момента на постановяване на решението и момента на подаване на въззивната жалба, от лице имащо право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.613а, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба вх.№ 11264 от 29.01.2020г. по описа на СГС на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“АД /в несъстоятелност/,

ЕИК 200117532, против „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК

131448682, с правно основание чл.625 ТЗ, с която е поискано обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, с начална дата 01.07.2008г.

Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по редица търговски сделки, съобразно издаден изп.лист от 1.02.2019г. от Апелативен съд - София по т.д.

2

№3395/2018г.,

6 - ти състав, по който е образувано изп.д.№20199260400139 на ЧСИ В.

Ц., с длъжник „Ватия трейдинг“ ЕООД и дължимата сума, заедно със законните лихви към 17.01.2020г., в размер на 2 411 442 лв. Поканата за доброволно изпълнение по това дело е получена от длъжника на 5.04.2019г., но няма плащане към датата на подаване на молбата.

При ЧСИ В. Ц. има образувано и изп.д.№220199260400320 с длъжник „Ватия трейдинг“ ЕООД - образувано по делегация за изпълнение на определени изпълнителни действия. Първоначалното изп. дело по издаден изп. лист по т.д. №15/2013г. на Пазарджишки окръжен съд е образувано при ЧСИ Г. С., като поканата за доброволно изпълнение е получена от „Ватия трейдинг“ ЕООД на 10.12.2018г. По това изп. дело са присъединени като взискатели „Булгар Минерали- Стрелча“ АД и „Минерал груп България” ЕООД, а общия размер на задълженията на длъжника е 2 963 474.48 лв.

Най - старата по дата фактура по търговски доставки, извършени от „Булгар Минерали- Стрелча“ АД, която не е заплатена от длъжника е фактура №1/30.06.2008г., като още на следващият ден „Ватия трейдинг“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност спряло е плащанията, не е извършвало плащания и по следващите фактури, описани в изп.лист.

Според представените в Търговски регистър счетоводни отчети на длъжника, той е изпаднал в неплатежоспособност през м. юли 2008г., като не подава за обявяване своевременно счетоводните си отчети в Търговския регистър - за 2015, 2016 и 2017г., подадени през 2019г., а счетоводния отчет за 2018г. все още не е подаден.

Длъжникът е и свръхзадлъжнял, тъй като притежаваните от него имущества /два недвижими имота/ не са достатъчни за да се изплатят задълженията само по посочените в молбата изпълнителни дела. Освен това цялото предприятие на длъжника е предоставено в особен залог на кредитора „Минерал груп България“ ЕООД, присъединен взискател по изп.д.320/2019г. на ЧСИ В. Ц..

Длъжникът не води и редовни счетоводни записвания, тъй като задълженията към „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н/ не са осчетоводени.

Длъжникът „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК 131448682, е оспорил молбата по чл.625 ТЗ, като твърди недопустимост на производството - поради липса на правен интерес; липса на правомощия на синдика да води делото; молителят не е кредитор на длъжника; евентуално за неоснователност на молбата, поради липса на задължения към кредитора, по подробно изложени съображения в писмен отховор вх. № 48122 от 04.06.2020г. по описа на СГС. Поддържа, че вземанията на молителя са погасени чрез извършени прихващания - протокол за прихващане от 31.12.2009г.; протокол за прихващане от 30.04.2010г.; протокол за прихващане от 30.09.2010г.; протокол за прихващане от

30.12.2010г.; протокол за прихващане от 31.12.2010г.; уведомление за прихващане изх.

№98/31.03.2011г., доказателства за които са представени с отговора на исковата молба.

Първоинстанционният съд, след като е описал подробно установената 3 фактическа обстановка от представените по делото доказателства, е приел за допустима, а разгледана по същество за основателна молбата по чл.625 ТЗ, по следните съображения:

Приел е, че е компетентен по смисъла на чл.613 ТЗ и е сезиран от легитимирано лице.

Ответникът „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ.

Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество от търговски сделки договори за продажба на стоки, обективирани в посочени фактури/чл.1, ал.1, т.1 ТЗ/.

Вземанията на молителя са установени по основание и размер във воденото между страните съдебно производство с влязло в сила решение №755/12.04.2018г. по т.д.

№2494/2014г. на СГС, ТО, 3 състав, потвърдено с решение №230/28.01.2019г. по т.д.

№3395/2018г. на Апелативен съд - София, 6 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. №1027/2019г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. Поради това съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице Й., в частта, относно погасяване на тези вземания чрез прихващане в периода 2009г. - 2011г. възраженията на ответника са разгледани в предходно съдебно производство относно вземанията на молителя и не са уважени. На основание чл.298, ал.4 ГПК, влязлото в сила решение има действие и по отношение на разрешените с него възражения за прихващане, и този въпрос не може да бъде пререшаван производството по несъстоятелност, в което решението не се ползва със сила на присъдено нещо относно вземанията на молителя.

Представената от ответника молба за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№2494/2014г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, не променя горния извод.

С оглед на горното и предвид събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел, че вземанията на молителя са изискуеми. Ответникът не е представил доказателства за погасяването на вземанията на молителя, поради което съдът е приел, че молителя е материално-правно легитимиран.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, както са представени вземанията и задълженията по ГФО на ответното дружество и от основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, е установено, че към 31.12.2016г. и 31.12.2017г., коефициентите на обща, бърза и аболютна ликвидност са в референтните стойности. Към 31.12.2018г. и 31.12.2019г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности поради липса на парични средства.

Единствено счетоводно записване на един актив като текущ /краткотраен/ актив, възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово икономическо състояние на търговеца. При анализиране на счетоводните данни на ответното дружество и изслушаните основно и допълнителни заключения на вещото лице съдът е констатирал, че краткосрочните вземания към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и към 4

31.05.2020г. са в размер на около 2 370 хил. лева и формират над 97% от всички краткотрайни активи на дружеството. От тях вземане в размер на 2 358 965,45 лв. е от длъжника „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС - САЩ, което съгласно договор за заместване в дълг от 17.01.2018г. е заместило длъжника Г. Л. В. Макар вещото лице да сочи в първото допълнително заключение, че в договора за поемане в дълг не е посочен падеж на задължението, по делото са представени от ответника две споразумения от 15.01.2019г. и съответно от 13.01.2020г. за отсрочване на задължението, поето от длъжника с договора за заместване в дълг. Няма данни за плащане от „ФЪРСТ МАЙНИНГ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЛЛС към ответника „ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ” ЕООД през периода 2018г. - 02.09.2020г. /датата на второто заключение на вещото лице/, няма данни и за извършени плащания от предишния длъжник.

Тези вземания на ответника към чуждестранното юридическо лице, единствено се отсрочват за 12 месеца два поредни пъти, а няма данни за събирането на никаква част от тях. Това според съда води до извод, че този актив, включен в баланса на ответното дружество, е трудно реализируем, най - малкото трудно събираем или въобще несъбираем. Ако тези краткотрайни активи /вземания в размер на 2 359 хил. лева/ не бъдат отчетени в актива при изчисляване на показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.

Така при кредитиране на изчисленията на показателите в допълнителното заключение на вещото лице коефициентът на обща ликвидност е 0,0685 за 2019г. и 0,1600 към 31.05.2020г.; коефициентът на бърза ликвидност е 0,0060 за 2019г. и 0,0560 към 31.05.2020г.; коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са 0,0000 за 2019г. и 0,0000 към 31.05.2020г.; коефициентът на финансова автономност е - 0,0405 за 2019г. и 0.0898 към 31.05.2020г.; коефициентът на задлъжнялост е -24,7019 за 2019г. и 11.1366 към 31.05.2020г. За пълнота съдът служебно е изчислил тези показатели при алтернативния вариант и към 31.12.2018г., когато е налице задължението по договора за поемане на дълг, както следва: 1) коефициентът на обща ликвидност е 0,0135 към 31.12.2018г.; 2) коефициентът на бърза ликвидност е 0,0135 към 31.12.2018г.; 3) коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0017 към 31.12.2018г.; 4) коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0017 към 31.12.2018г. направен е извод, че е налице е сериозно влошаване на коефициентите на ликвидност на ответното дружество, същото не може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения и е зависимо от кредиторите си.

Разпечатката съдържа 53 от 150 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b796d354-486c-4524-b742-cdb8b7bc6596