Решение № 263303 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 11.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6029 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 3 ГПК вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата А.М. твърди, че И.Ж. – наследодателката на ответницата М.Ж. и ответникът К.М., който е бил ангажиран от И.Ж. като неин адвокат, в периода 2007 г. – 2018 г. са предприели срещу ищцата процесуални действия – съдебни и изпълнителни, чрез които са ѝ нанесли вреди. Твърди, че тези действия са свързани с принудително събиране от нея на задължение по запис на заповед от 27.02.2007 г. в размер на 130 100 евро.

Според ищцата това задължение не съществува, тъй като записът на заповед е издаден във връзка с предварителен договор, до чието изпълнение не се е стигнало, т.е. не се дължи плащане по каузалното правоотношение, свързано със записа на заповед. Освен това оригиналът на менителничния ефект е върнат на ищцата и поради това не се намира в държане на ответницата (съответно не е бил и в държание на наследодателката ѝ), а също така счита, че записът на заповед е нищожен. Ищцата посочва, че първоначално И.Ж. се е снабдила с изпълнителен лист, издаден на 10.05.2007 г. въз основа на записа на заповед в производство по чл. 237 ГПК (отм.). Твърди, че макар определението на СРС за издаване на изпълнителния лист да е отменено и изпълнителният лист да е обезсилен с определение на СГС от 14.08.2007 г. (в което е посочено, че липсва падеж в записа на заповед и същият не е предявен на ищцата), И.Ж. и ответникът К.М. са инициирали исково производство пред СГС за заплащане на сумата по записа на заповед. Исковата молба е подадена на 24.09.2007 г., като с нея е предявен частичен иск, по който първоначално е образувано гр. д. № 3641/2007 г. на СГС.

Ищцата сочи редица нарушения в извършените процесуални действия от И.Ж. и от ответника К.М. в съдебното производство, сред които са това, че адвокатът (ответникът К.М.) не е имал пълномощно за предявяване на иска и за представителство по делото, не е заплатена цялата дължима държавна такса по делото, въпреки че съдът накрая се е произнесъл по целия размер на сумата по записа на заповед, приемайки изявление, направено от ответника К.М., за увеличаването на размера на иска. Също така ищцата твърди, че по делото пред СГС е представено копие от записа на заповед, заверено от ответника К.М., в което не се съдържа отбелязването за издадения от СРС изпълнителен лист в производството по чл. 237 ГПК (отм.).

Ищцата посочва, че въпреки произнасянето на съда по целия размер на вземането той е отказал да допусне допълнително обезпечение на иска до пълния размер (първоначално е допуснато обезпечение само за частично предявения иск), като това определение е потвърдено от САС по гр. д. № 77/2008 г. на САС. Ищцата твърди обаче, че по същата частна жалба, по която се е произнесъл САС по посоченото дело, впоследствие е образувано и гр. д. № 1986/2008 г. на САС, по което въззивният съд допуска поисканото допълнително обезпечение. Така се стига до вписване на възбрани върху имоти на ищцата, един от които (представляващ апартамент) според нея е несеквестируем. Ищцата твърди, че е налице и друго дело – гр. д. № 2154/2008 г. на САС, по което също е допуснато поисканото от ответника К.М. обезпечение, въпреки че това дело всъщност представлява само празна папка. Посочва и че поисканите обезпечения са допуснати от съда, без да се определя гаранция за ответницата.

В резултат от действията на И.Ж. и на нейния адвокат ответника К.М. в производството по предявения срещу ищцата иск по записа на заповед тя е осъдена по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС да заплати сумата от 130 100 евро, като решението е потвърдено и от САС по гр. д. № 4012/2011 г. на САС. Ищцата сочи, че впоследствие по тези решения, които не е отбелязано да са влезли в сила и съответно не са годни изпълнителни основания, са издадени няколко изпълнителни листа срещу нея, в които е посочено правно основание на искове, които не са предявявани – чл. 240 ЗЗД и чл. 538 ТЗ.

Ищцата твърди, че въз основа на издадения срещу нея изпълнителен лист е образувано и изпълнително производство – изп. д. № 20158490400711, въпреки липсата на годен и подлежащ на изпълнение съдебен акт и без да е представен оригиналът на изпълнителния лист. В това производство, според ищцата, съдебният изпълнител ползва допуснатите обезпечителни възбрани в съдебните производства срещу нея и така според нея незаконосъобразно възлага нейни имоти на наследодателката на ответницата И.Ж., която е взискател по изпълнителното дело. Ищцата също така твърди, че съдебният изпълнител е продал имотите на многократно занижени цени спрямо пазарните, както и че продаденият апартамент е несеквестируемо жилище на ищцата, а също че някои от имотите (един от продадените гаражи) дори не е собственост на ищцата.

Така ищцата твърди, че е осъдена да заплати посочената сума въз основа на незаконосъобразни процесуални действия, извършени от И.Ж. и от ответника К.М., които са съответно ищца и неин процесуален представител по делата. Тези действия според ищцата включват и създаването на заблуда, че ищцата дължи сумата по записа на заповед, което според нея не отговаря на действителността, поради което и съдебните производства срещу нея са опорочени, което опорочава и последващото изпълнително производство. Също така посочва, че не е получила търсената от нея защита в съдебните производства, като съдът не е съобразил изложените от нея съображения и не е изяснил истината по делото, като така е накърнено правото на защита на ищцата и е ограничен достъпът ѝ до правосъдие. Ищцата счита, че за подобно развитие на производствата срещу нея съществен принос има ответникът К.М., който впоследствие става съдия в СГС, като ищцата излага съображения относно това, че е възможно той да е повлиял при разпределението и разглеждането на делата срещу нея.

Ищцата твърди, че поради посочените действия срещу нея в периода 2007 г. – 2018 г. тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на честта и достойнството ѝ, тъй като е оклеветена, че дължи голяма сума, което не е вярно, а това положение е довело и до развода ѝ и влошаване на здравословното ѝ състояние. Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между пазарната цена, на която е можела да продаде имотите, изнесени на публична продан в изпълнителното производство, и цената, на която са продадени на публичната продан. Поради това иска ответницата М.Ж. (като наследник на И.Ж.) да ѝ заплати обезщетение за причинените на ищцата от действията на наследодателката ѝ неимуществени вреди в размер на 20 000 евро, а ответникът К.М. – обезщетение за причинените от неговите действия неимуществени вреди на ищцата в размер на 50 000 евро. За причинените ѝ от И.Ж. имуществени вреди ищцата иска ответницата М.Ж. да ѝ заплати обезщетение в размер на 70 000 евро, представляващо посочената разлика в цените за придобитите на публична продан от И.Ж. два гаража – гараж № 7, находящ се в гр. София, ул. „********и подземен гараж № 5, находящ се в гр. София, ул. „********. Претендира ответникът К.М. да ѝ заплати обезщетение за причинените ѝ от него имуществени вреди в размер на 150 000 евро, като тези вреди представляват посочената разлика в цените по отношение на продадения на публична продан апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „********, който според ищцата освен това е несеквестируемо нейно жилище и ответникът следва да е знаел това обстоятелство.

Претендира и законната лихва върху посочените суми от 04.05.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира също така и разноски по делото.

Ответницата М.Ж. (наследник на починалата в хода на производството ответница И.Ж.) оспорва исковете.

Не оспорва обстоятелството, че между наследодателката ѝ И.Ж. и ищцата е проведено исково производство (сочените от ищцата дела на СГС от 2009 г. и на САС от 2011 г.), като производството е по иск за заплащане на сума по запис на заповед в размер на 130 100 евро и лихва за забава върху тази сума.

Ответницата посочва, че ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по отношение на главницата (с определение от 25.07.2014 г., поправено с определение от 06.08.2014 г. по т. д. № 3135/2013 г. на ВКС, II т.о.), а впоследствие с решение от 12.05.2016 г. е потвърдено въззивното и съответно първоинстанционното решение и по отношение на претенцията за лихва за забава.

Ответницата не оспорва и че като обезпечение на предявените срещу ищцата искове са допуснати възбрани върху притежаваните от ищцата 1/2 ид. части от посочените от нея недвижими имоти – апартамент № 6 и гараж № 7, находящ се в гр. София, ул.

„********и апартамент № 21 и подземен гараж № 5, находящи се в гр. София, ул. „********, като обезпеченията са допуснати с определение на СГС от 17.10.2007 г. по гр. д. № 3641/2007 г. и с определение от 04.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1986/2008 г. на САС. Ответницата посочва, че въз основа на влезлите в сила съдебни решения в полза на наследодателката ѝ е издаден изпълнителен лист, като не оспорва и заявеното от ищцата обстоятелство, че по молба на наследодателката ѝ И.Ж. срещу ищцата е образувано изп. д. № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № 849 за събиране на присъдените с посочените съдебни решения суми. Не оспорва и това, че в хода на изпълнителното производство и въз основа на наложените от съда обезпечителни възбрани са продадени на публична продан 1/2 ид. части от гараж № 7, находящ се в гр. София, ул. „********, както и апартамент № 21 и подземен гараж № 5, находящи се в гр. София, ул. „********, като двата гаража са възложени на И.Ж. като взискател в производството и единствен наддавач на проданта. Ответницата оспорва наличието на противоправно поведение от страна на наследодателката ѝ И.Ж., като посочва, че извършените от нея процесуални действия в исковото и изпълнителното производство са били насочени към това да получи изпълнение на вземането си срещу ищцата, като поради това тези действия са законосъобразни, включително с оглед на постановените в нейна полза съдебни решения. Ответницата посочва и че цената, на която са продадени имотите на ищцата на публична продан, е правилно определена съгласно изискванията на закона, като освен това изтъква, че поначало определянето на цената в проданта не е пряко зависимо от действия на взискателя. Излага съображения и за това, че продадените на публичната продан имоти на ищцата не представляват несеквестируемо имущество. Ответницата също така оспорва обстоятелството за ищцата да са възникнали сочените от нея вреди, както и да е налице причинна връзка между извършените от наследодателката на ответницата действия и твърдяните от ищцата вреди. Възразява и че претенциите на ищцата са погасени по давност.

Претендира разноски.

Ответникът К.М. оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че е бил адвокат и като такъв е извършвал действия като процесуален представил на И.Ж. в съдебните производства, сочени от ищцата, до 25.08.2009 г., когато е престанал да бъде адвокат. Посочва, че в извършваните от него действия се включват сочените от ищцата по подаване на искови молби, жалби, молби за издаване на изпълнителен лист и др., но тези действия, извършени в рамките на съответното съдебно производство, са напълно законосъобразни. Посочва и че прилаганите от него по делата копия от документи, са му предоставяни от клиента му и заверявани от него като адвокат, след проверка за съответствие от външна страна на копието с оригинала, без да е изследвал подписите под документите, което излиза извън пределите на дължимата от адвоката грижа. Ответникът счита, че не е възможно ищцата да е била набедена или оклеветена, тъй като верността на твърденията на И.Ж., съдържащи се в подадената срещу ищцата искова молба, за това, че ищцата дължи съответните суми, са впоследствие установени от съда. Ответникът посочва и това, че ищцата не е претърпяла сочените от нея вреди, тъй като срещу нея е проведено законосъобразно принудително изпълнение, при което са продадени нейни имоти.