Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 07.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 193/2024
Вид
Решение № 325
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. П., 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500193 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.250 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е молба с вх.№7302 от 31.07.2024г. подадена от въззивника „Р. - С.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр.С. , и със съдебен адрес гр.С., бул.“Е. Г." №**, чрез адвокат С. Б. с искане да бъде допълнено по реда на чл.250 ал.1 от ГПК постановено от Окръжен съд П. въззивно решение №258 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№20245200500193 по описа на същия съд за 2024г. предвид отхвърления от съда предявен от дружеството „Р. - С.“ ООД главен иск, както и насрещния иск на „Т. Л. **“ ЕООД. Твърди се, че предмет на разглеждане по същото дело според окончателния доклад е и предявен от „Р. - С.“ ООД евентуален иск за реално изпълнение при условие, че се отхвърли главния иск. Поддържа се, че предвид постановеното въззивно решение е настъпило процесуалното условие за разглеждане и за произнасяне по евентуалния иск за реално изпълнение по приетия за разглеждане евентуален иск. Моли да се от дружеството -ищец и въззивен жалбоподател за произнасяне по евентуалния иск за реално изпълнение ведно със законните последици.

1

В едноседмичния срок за отговор по реда на чл.250 ал.2 от ГПК , такъв е постъпил от насрещната страна „Т. Л. - **“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., обл. П. чрез пълномощника си адв.А.

П., с вх.№8132 от 04.09.2024. от ГПК с който се поддържа довод, че постановеното решение е в достатъчна степен мотивирано, че евентуалният иск е неоснователен и не следва да се уважава. Твърди се, че според правните изводи съда, страни са сключили класически договор за изработка, като предмет на договора не са родово определени вещи и изпълнителят е изправна страна по договора, при което са приложими разпоредбите на чл.258 и следващите от ГПК относно правните последици на договора за изработка.

Въззивният съд като съобрази, че за нуждите на настоящото произнасяне по реда на чл.250 ал.1 от ГПК не е необходимо разглеждането на молбата на „Р. - С.“ ООД в открито съдебно заседание ,предвид на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и по отношение на неразрешената част от спора и за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Велинградски районен съд №331 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г. , Е ОСЪДЕНО на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, сумата от 18 479,05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022г., до окончателното плащане;

ОСЪДЕНО Е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, обезщетение за забава върху сумата от 18 479,05 лв. в размер на 174,54 лева за периода 08.07.2022г.- 09.08. 2022г., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над тази сума до претендираната от 844,45 лв.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на общо 13 2

333,36 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 10 726,46лв. претърпени загуби, съставляващи себестойността на произведен и бракуван дървен материал 51,50 куб. м. иглолистни дъски, 1 куб. м. греди над 10 см., 5 бр. челни дъски, летви 2 х 3 см. за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г. и 2 606,90 лв. пропуснати ползи, представляваща стойността на нереализирана печалба от продажба на дървения материал за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г.;

ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, разноски по ч. гр. д.№37086/ 2022г. на СРС, в размер на общо 924,22 лв. ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Л. ** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, разноски по гр. д. №779/2022г. на Районен съд Велинград в размер на общо 4 589,49 лв.

По подадена въззивна жалба с вх.№6454 от 27.11.2023г. от „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК ********* против осъдителните части на първоинстанционното решение и отхвърлените такива по предявената насрещна искова претенция, с въззивно решение №258 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№193/2024г. по описа на Окръжен съд П., СЕ ОТМЕНЯ решение на Велинградски районен съд №331 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г. , В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОСЪДЕН на основание чл. 55, ал.1, пр.

3 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 18 479,05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022г., до окончателното плащане; В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОСЪДЕН на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. С.“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, обезщетение за забава върху сумата от 18 479,05 лв. в размер на 174,54 лева за периода 08.07.2022г.- 09.08. 2022г., И Е ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА НА „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, ПРОТИВ „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК-*********, да заплати на 3

„Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, , сумата от 18 479,05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022г., до окончателното плащане;

ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА НА „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, ПРОТИВ „Т. Л. **“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„Р." №**, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК-*********, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за забава върху сумата от 18 479,05 лв. в размер на 174,54 лева за периода 08.07.2022г.- 09.08. 2022г.,

ПОТВЪРЖДЕНО Е решение на Велинградски районен съд №331 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г. В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

Видно от изложените в исковата молба депозирана пред РСВелинград с №4224 от 10.08.2022г./гр.д.№779/2022г./ факти и обстоятелства от ищеца „Р. - С.“ООД, с ЕИК-*********, предявените искови претенции са: Да се осъди ответника „Т. Л. - **“ЕООД с ЕИК *********, да заплати в полза на ищеца „Р. - С.“ООД, ЕИК-*********, сумата от 17118.29лв, от които главница 16273.84лв представляваща платена от ищеца на ответника сума по данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г., основанието за което плащане е отпаднало, предвид издаденото кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г. на стойност 16000.02лв към фактура №0000001089 от 29.12.2020г. и разваляне на договора от ищеца с уведомление изх.№17 от 27.06.2022г. При условията на евентуалност ищецът претендира присъждане на процесната главница на основание чл.59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/, представляваща заплатената сума от ищеца, срещу която „Р. - С.“ООД не е получил насрещна престация и с която сума ищецът неоснователно е обеднял за сметка на неоснователното обогатяване на ответника Т. Л. - ** EООД с процесната главница, за която стойност, ответното дружество е получило плащане, но не е предоставило насрещна престация. Ищецът претендира и присъждане и на мораторна лихва от 844.45лв, лихва за забава в плащане/ връщане на сумата от 16000.02лв по кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г. към фактура №0000001089 от 29.12.2020г., с лихвен период от 01.02.2022г. до 09.08.2022г./подаването на исковата молба в съда/, независимо 4 на какво основание бъде уважен главния иск за главницата. Претендира присъждане и за законната лиха върху главницата както и разноските в исковото производство.

Ответникът по предявените искове „Т. Л. - **“ЕООД е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец “Р. - С.“ ООД ДА се осъди ответника по насрещната искова молба „Р. - С.“ООД да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 13333.36лв, представляващи размера на данъчната основа по кредитно известие /КИ/ №0000001090 от 31.01.2022г, включващо- 1.Претърпяна загуба в размер на 10726.46лв, съставляваща производствена цена /себестойност/ на дървения материал, описан в кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г., който купувачът - ответник по НИ „Р. С.“ООД не е заплатил и не се е явил за да го получи и който продавачът „Т. Л.

- **“ЕООД е бил принуден да бракува на 16.02.2022г., /13месеца след изпълнение на поръчката/, и с чиято себестойност е намалил имуществото си, както следва-за 51.50куб.м. иглолистни гори-10365.92лв; за 1куб.м. греди над 10см-241.69лв.; за 5 бр. челни дъски-109.60лв; за летви 2х3см.-9.25лв, като претенцията е за периода от 31.01.2021г.,/датата на окончателното изпълнение на поръчката по процесната фактура/ до 16.02.2022г., /дата на протокола за бракуване на стоката/, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, върху тази сума, считано от 17.02.2022г. до окончателното плащане; 2.Пропусната полза в размер на 2606.90лв, съставляваща стойността на нереализираната печалба от продажба на дървен материал, описан в кредитно известие №0000001090 от 31.01.2033г., който купувачът „Р. - С.“ООД не е платил и не се е явил, за да получи, формирана -за 51.50куб.м. иглолистни гори- 2509.08лв; за 1куб.м. греди над 10см-58,32.лв.; за 5 бр. челни дъски-36.25лв; за летви 2х3см.3.25лв, като претенцията е за периода от 31.01.2021г., /дата на окончателно изпълнение на поръчката по процесната данъчна фактура /, до 16.02.2022г.,/датата на протокола за бракуване на стоката/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД, като по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, е намален размера на насрещния иск /НИ/ по чл.82 от ЗЗД от 16000.02лв на 13 333.36лв, поради неправилно включен в първоначалната претендирана сума от 16000.02лв на ДДС в размер 2666.67лв по КИ №0000001090 от 31.01.2022г. и доколкото предвид принципа на данъчен неутралитет, ДДС в случая не съставлява част от размера на претендираното обезщетение.

5

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе по искането по чл.250 ал.1 от ГПК и при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Т. Л. - **“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:

Молбата на ищеца в производството пред първата инстанция и ответник по въззивната жалба „Р. - С.“ ООД по реда на чл.250 ал.1 от ГПК / с вх.№7302 от 31.07.2024г./ е допустима, като подадена в едномесечни срок от влизането на въззивното решение №258 от 10.07. 2024г. в сила- на същата дата като окончателен съдебен акт/, при отхвърлен по същество главен иск и за произнасяне по евентуалния предявен иск с правно основание в чл.59 от ЗЗД, но разгледана по същество е неоснователна.

Решаващите мотиви на въззивната инстанция по спора касателно предявения главен иск от същото дружество с правно основание в чл.286 ал.1 във връзка с чл.287 и чл.309а от Търговския закон във връзка с чл.258 от Закона за задълженията и договорите и чл.55 ал.1 предложение 3-то от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, са че обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца „Р. - С.“ ООД да установи неизпълнение на договора от насрещната страна „Т. Л. - **“ ЕООД и на това основание да развали същия и да иска връщане на дадената парична стойност заплатена от него за неполучения от изработения от насрещната страна дървен материал. Респективно насрещната страна и ищец по насрещния иск „Т. Л. **“ЕООД да иска заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по същия договор в резултат на погиването на изработен и невзет от поръчващия дървен материал принудило страна да го бракува като негоден за употреба по неговото обичайно предназначение.