Определение № 4912 от 05.12.2025, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4912

Стара Загора, 05.12.2025 г.

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МИХАИЛ РУСЕВ като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев административно дело № 1226/2025 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. З. Г. от гр. Раднево, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП №25-0327-000070 от 15.11.2025 год., издадена от Г. Х. П. – младши автоконтрольор в РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0327-000070/15.11.2025 год., на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП на Г. З. Г. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№СТ 9518 РР.

Заповедта е издадена въз основа на акта за установяване на административно нарушение серия АД, №79003 от 15.11.2025 год. за допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата. Актът е съставен против Д. Т. М. от гр. Раднево, за това, че на 11.11.2025 год., около 23.06 часа в гр. Раднево, на [улица]срещу бившето бистро „Фантазия“ управлява лек автомобил „Шкода“ с рег.№СТ 9518 РР, собственост на Г. З. Г., след като е загубил правоспособността по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки.

От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172, т.1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП е неоснователно.

За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да обоснове правата и интересите, които биха били увредени от предварителното изпълнение на акта, съотв. да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят при изпълнение на обжалвания акт, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая по никакъв начин нито е обоснована, още по-малко е доказана възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за адресата на заповедта от предварителното изпълнение на наложената с оспорения акт принудителна административна мярка. Действително, приложената ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временното отнемане на СУМПС до решаването на въпроса за отговорността, би лишило Г. Г. от възможността за известен период от време да се управлява МПС, но това обстоятелство само по себе си не би могло да доведи до фактически и правни последици, свързани с настъпване на значителни или трудно поправими вреди и съотв. да обуслови извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. От изложеното в жалбата, Г. твърди, че работи като машинист рудник Трояново - 1. Доказателства в тази насока не са представени, а още по-малко такива, че е наложително пътуването му до местоработата с личния автомобил.

Общоизвестно е обстоятелството, че е налице организиран транспорт на работещите в „Мини марица изток“ЕАД и придвижването им до различните рудници от различни населени места – Стара Загора, Нова Загора, Раднево и т.н.

Евентуалните неудобства, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за Г. Г., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, които биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Нито лицето е лишено от правото на работа, нито са налице непреодолими препятствия за придвижването му до местоработата. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от Г. З. Г. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ №25-0327-000070 от 15.11.2025 год., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. З. Г. от гр. Раднево, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП №25-0327-000070 от 15.11.2025 год., издадена от Г. Х. П. – младши автоконтрольор в РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: